Решение № 791 от 27.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2350/2008 г.

Решение № 791 от 27.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2350/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). С решение № 1210/15.11.2007 г. постановено по в. гр. д. № 978/2007 г. Варненски окръжен съд е оставил в сила решение № 3* от 29.12.2006 г. на Варненски районен съд постановено по гр. д. № 5382/2006 г., с което е отхвърлен предявения от Н. Г. Х. против Д. С. Х. иск за изменение на постановения, с влязло в сила решение на 21.11.2005 г. по гр. д. № 2067/2005 г. на ВРС, ХVI състав, режим на лични отношения между бащата и детето Т., родено на 29.08.2000 г., като неоснователен. Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от Н. Г. Х., с оплаквания за необоснованост, неправилност и постановяването му в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 218б ал. 1, б. "в" ГПК. Поддържа се, че съдът е формирал неправилни изводи, че не са налице съществени изменения в обстоятелствата, водещи до изменение в режима на родителските права, както и относно поведението на бащата, представляващо опасност за развитието на детето. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение и постановяване на друго от касационната инстанция, с което бъде определен ограничителен режим на лични отношения между детето и бащата. Ответникът по жалбата - Д. С. Х. не е депозирал по реда на чл. 218г ГПК (отм.)писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение Варненският окръжен съд е приел, че бракът между страните е прекратен по взаимно съгласие с влязло в сила решение, като упражняването на родителските права по отношение на роденото на 29.08.2000 г. от брака дете Т са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. След преценка на достоверността и доказателствената сила на отделните доказателства с оглед на всички данни по делото съдът е направил логични и обосновани изводи, а именно, че бащата ходил да търси детето всеки ден, водил го при баба му, на басейн и дискотека, а настъпилата отчужденост между родителите и техните чести конфликти рефлектират върху развитието на детето и създават неблагоприятен климат, в който живее то. Преценявайки и сведенията, обективирани в социалния доклад, съдът е приел, че не следва да бъде определен ограничителен режим на лични отношения на бащата с детето, тъй като и двамата родители имат принос за създалата се конфликтна ситуация помежду им и усилията за преодоляването й трябва да са взаимни. Проявения занижен поведенчески самоконтрол от страна на бащата при общуване с бившата му съпруга, изразяващо се в агресивно поведение, несъобразено с общоприетите норми не води до извода за липса на съответни родителски качества или за проявени несвойствени качества от негова страна, като родител, застрашаващи физическото и психическото развитие на детето. При така установеното въззивния съд е приел, че не са налице съществени изменения в обстоятелствата, водещи до изменение в режима на лични отношения между бащата и детето, като същият бъде ограничен. Приел е, че в интерес на детето е да поддържа лични отношения и с двамата си родители в обема, в който са били определени, отчитайки неговата възраст и ролята на родителите му, в неговата социална адаптация и интеграция. Решението е правилно. Касационното оплакване за неправилно приложение на чл. 106, ал. 5 СК е неоснователно. Правилни, съобразени със закона и доказателствата по делото са изводите на съда, че в интерес на детето е да поддържа лични отношения и с двамата си родители в обема, в който са били определени, с оглед развитието му като личност и социална адаптация. Интересът на детето е основание, както за възлагането на родителските права, така и за определяне на режима на лични отношения с другия родител. Този интерес е винаги конкретен и съдът е длъжен да го установи, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравствено развитие на детето. В настоящият случай интересът на детето е правилно разкрит. То е момиче, вече в училищна възраст и освен от майчината грижа, обич и ласка, се нуждае от периодични, непосредствени контакти и със своя баща, които ще съдействат за правилното му развитие и личностно формиране. Постановяването на ограничителен режим на лични отношения между родител и дете предполага наличието на доказани обстоятелства, които застрашават интересите на детето от непосредствен контакт с бащата. Необходимо е такова поведение на бащата, което да поставя в опасност здравето, психиката, личността и възпитанието на детето в отсъствието на майката, каквито обстоятелства по делото не са установени. Напротив експертът клиничен психолог е категоричен, че детето идентифицирайки се с майката, възприемайки нейните образци и норми на поведение, отношения към хората и външния свят и в частност към бащата, подчинявайки се на нейните правила и изисквания формира негативно отношение към бащата, основаващо се на страх, опасение и недоверие. Детето протестира не срещу баща си, а срещу конфликтните отношения между родителите и то се страхува от тях. Възникналите недоразумения между родителите след развода и невъзможността съвместно и съгласувано да упражняват родителските права и да изпълняват родителските си задължения обаче не е основание за ограничаване на мерките за лични отношения между детето и единия родител и не представлява изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 106, ал. 5 СК. Поддържането на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, е жизнено необходимо за тях, тъй като това ще допринесе детето да бъде в близка емоционална връзка и с двамата си родители и да живее в среда, възможно най-близка до семейната. В случая, определените от съда обичайни мерки на лични отношения на детето с бащата са съобразени с неговата възраст, пол и са в негов интерес. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на заявените в касационната жалба нарушения следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение