Решение № 10456 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11134/2019 г.

Решение № 10456 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11134/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ - отм.). Образувано е по касационна жалба на Р. Пеянков от [населено място], действащ чрез процесуалния представител адвокат Цветков, против решение № 3630 от 29.05.2019 г., постановено по административно дело № 9020/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което съдът е: 1) отхвърлил жалбата от Р. Пеянков против решение № РС-037-17-045/18.07.2018 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ); 2) осъдил Р. Пеянков да заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество сумата от 100 лева направени по делото разноски. По съображения за неправилност, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него решение на КПКОНПИ. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Пилев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което претендира оставянето й без уважение, потвърждаване на оспорения с нея съдебен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С решението на КПКОНПИ, предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е: установила конфликт на интереси по отношение на Р. Пеянков, общински съветник в Общински съвет Хасково – за това, че в качеството си на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 9 от ЗПУКИ (отм.); , е упражнил правомощия по служба, като е участвал в гласуването на проекта за решение относно отмяна на чл. 40 от Раздел 6 "Такси за технически услуги" и създаване на нов чл. 40 от същия раздел в Постоянната комисия по бюджет и финанси при Общински съвет Хасково на 21.02.2017 г. и в Постоянната комисия по обществен ред и законност при Общински съвет Хасково на 22.02.2017 г., в частен интерес на свързани с него лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.); - "ЕСКОМ" ООД, ЕИК ********* и "ЕСКОМ МЕДИА ГРУП" ООД, ЕИК *********, в нарушение на чл. 8, изр. 1, предл. 1 от ЗПУКИ (отм.); ; установила неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ (отм.); по отношение на Р. Пеянков като лице, заемащо публична длъжност по чл. 3, т. 9 от ЗПУКИ (отм.); , в нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.); във връзка с гласуване на проекта за решение относно отмяна на чл. 40 от Раздел 6 "Такси за технически услуги" и създаване на нов чл. 40 от същия раздел в Постоянната комисия по бюджет и финанси при Общински съвет Хасково на заседание от 21.02.2017 г. и в Постоянната комисия по обществен ред и законност при Общински съвет Хасково на заседание от 22.02.2017 г.; установила конфликт на интереси по отношение на Р. Пеянков, общински съветник в Общински съвет Хасково – за това, че в качеството си на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 9 от ЗПУКИ (отм.); , е упражнил правомощия по служба, като е участвал в гласуването на Решение № 385 от 24.02.2017 г. на Общински съвет Хасково, с което е отменен чл. 40 от Раздел 6 "Такси за технически услуги" от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково и е създаден нов чл. 40 от същия раздел, като е определен нов размер на таксите за технически услуги, в частен интерес на свързани с него лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.); - "ЕСКОМ" ООД, ЕИК ********* и "ЕСКОМ МЕДИА ГРУП" ООД, ЕИК *********, в нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.); ; установила неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ (отм.); по отношение на Р. Пеянков като лице, заемащо публична длъжност по чл. 3, т. 9 от ЗПУКИ (отм.); , в нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.); във връзка с гласуването на Решение № 385 от 24.02.2017 г. на Общински съвет Хасково. За да не уважи сезиралата го жалба срещу това решение Административен съд – София-град е аргументирал теза за неговата законосъобразност като издадено от компетентен орган в изискуемата от закона форма при недопускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Горният извод не е обоснован с анализа на релевантните за правилното решаване на спора факти и обстоятелства. Административното производство в Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ, сега КПКОНПИ) е започнало през 2017 г. по сигнал с рег. № С-2017-037/10.03.2017 г. В хода на производството през 2017 г. са събрани доказателства, приложени в административната преписка и част от тях коментирани в мотивите на съдебното решение, като Р. Пеянков е изслушан на 27.04.2017 г. В заседанието си на 9.05.2017 г. по точка 4 от дневния ред КПУКИ е обсъдила подадения сигнал, събраните доказателства и предложеният проект на решение за установяване на конфликт на интереси, като при проведеното гласуване, отразено в протокол № 29 от същата дата, КПУКИ не е приела предложения проект на решение по чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.); поради непостигане на изискуемото от чл. 22ж, ал. 2, изр. второ от ЗПУКИ (отм.); мнозинство /двама от членовете на Комисията са гласували "за", а един от тях – "против"/. Това решение е съобщено на заинтересованото лице съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗПУКИ (отм.);. За да изясни спорния между страните въпрос относно приключване на производството по сигнал с рег. № С-2017-037/10.03.2017 г. с приемането на решението по протокол № 29 от 9.05.2017 г., съдът е следвало да подложи на преценка съдържанието и правния характер на акта. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.); производството пред КПУКИ приключва с решение за установяване конфликт на интереси или че не е налице конфликт на интереси. Разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се отнася само до висящите (неприключилите) производства. Ако решението по протокол № 29 от 9.05.2017 г. бъде квалифицирано като приключващо производството съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.); , то ново произнасяне по сигнал с рег. № С-2017-037/10.03.2017 г. би било допустимо в хипотезите по чл. 99, т. 1 – 7 от АПК. Съдът е допуснал и съществено нарушение на чл. 9, ал. 3 от АПК. Видно от доказателствата по делото, съдът, със свое определение от 27.08.2018 г. е указал на страните разпределението на доказателствената тежест. Задължението на съда обаче за указване на разпределението на доказателствената тежест е различно от задължението му по чл. 9, ал. 3, съответно по чл. 171, ал. 4 от АПК за указване, че за някои обстоятелства от значение за делото страната не сочи доказателства. Неизясняването на обстоятелството дали е проведено заседание на КПКОНПИ, на което да е взето решение с необходимото мнозинство по сигнала е факт от значение за делото, поради което съдът е следвало да констатира този пропуск/неяснота в доказателствения материал, влияеща на преценката му, и да укаже на ответника, че важен за предмета на спора факт е оказал недоказан. Вярно е, че съдът не би могъл да знае нито номер на протокола от такова заседание, нито дали той съществува, но това са въпроси, относими към съществото на спора, а не към задължението му по чл. 171, ал. 4 от АПК. Съдът, като не е указал на страна, че за важно за предмета на делото обстоятелство не сочи доказателства, е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 171, ал. 4 от АПК. Нарушението е съществено, защото е на норма, която е гаранция за правата на страните и за изясняване на правния спор, а и защото, ако съдът беше изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК, би могъл да достигне и до друг правен извод. Освен това, без да обсъди в тази връзка фактите и обстоятелствата по делото, първоинстанционният съд е приел, че пропускането на двумесечния срок за произнасяне по чл. 27, ал. 1 от ЗПУКИ не представлява съществено административнопроцесуално нарушение. Инструктивният характер на срока от два месеца не следва да се възприема като разрешено от закона бездействие на административния орган. Принципът по чл. 11 от АПК изисква процесуалните действия да се извършват за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на административния акт. Удължаването на инструктивния срок от два месеца на над година и четири месеца следва да е наложено от обективни фактори, налагащи събиране на допълнителни доказателства и изясняване на факти, които са от значение за издаване на материално законосъобразен административен акт. Съдът не е дал указание към административния орган да посочи причините, довели до продължаване на срока и до ново произнасяне по сигнала с издаване на оспорения акт. Предвид забраната за фактически установявания в касационното производство съгласно чл. 220 от АПК, с оглед изясняването на всички посочени обстоятелства, е необходимо да се дадат указания към страните за становища и да се съберат доказателства, което налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото след установяване на всички релевантни за спора факти и обстоятелства съдът следва изрично да отговори дали са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 27 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ – в сила до 23.01.2018 г.) и § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.). В същия дух по сходни казуси е практиката на ВАС, шесто отделение, формирана с решенията по административни дела № 5032/2019 г., № 9239/2019 г., № 5610/2019 г., № 4263/2019 г., № 2031/2019 г., 6076/2019 г. и др. Произнасяне по исканията за присъждане на разноски на страните, предвид връщането на делото на първоинстанционния съд и задължението му по чл. 226, ал. 3 от АПК, не се следва. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,