Решение № 650 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6003/2007 г.

Решение № 650 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6003/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07 г. във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Р. К. В. и И. К. В. против решение от 21.06.07 г. по гр. дело № 2620/06 г.на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 17.04.02 г. по гр. дело № 3444/01 г.на СРС, ГК, 45 състав и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Р. К. В. и И. К. В., че Ц. Б. Х., К. Б. Х. и Р. Б. Г. са собственици на парцел **** кв.7 по плана на в.з. Симеоново - Д., II ч., с площ от 1062 кв. м, очертан със зелен контур между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-А в скица № С* от 3.05.01 г., представляваща неразделна част от решението и на основание чл. 108 от ЗС ответниците са осъдени да предадат на ищците описания имот. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят решението да бъде отменено и искът-отхвърлен. По време на касационното производство е починал касаторът Р. К. В. и на негово място на основание чл. 120 от ГПК е конституирана като страна наследницата му Б. Р. В., призована чрез ДВ, бр. 59/20.07.2007 г. Ответниците по касационната жалба молят решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С решение № 666 от 25.07.06 г. по гр. дело № 348/05 г. Върховният касационен съд на РБългария, състав на IV г. о. е отменил решението от 13.05.04 г. по гр. дело № 3682/02 г. на Софийски градски съд, II-б отд. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците са възстановили правото си на собственост върху спорния имот с решение на Поземлената комисия, придружено от скица съобразно изискването на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ. След анализ на доказателствата по делото е приел, че имотът не е застроен, поради което не е налице пречката по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността в реални граници. Ответниците като наследници на приобретател на имота, който го е закупил от ТКЗС, по силата на ал. 13 на чл. 10 от ЗСПЗЗ не могат да противопоставят правата си на правото на възстановяване на собствеността на ищците като наследници на вносителя на земята в ТКЗС Б. А. Х. Касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно. Спазени са задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното му решение. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск е в съответствие със закона и доказателствата по делото. Основанието на този иск се обуславя от установяване на фактите, че към момента на предявяване на иска ищецът е собственик на процесния имот, че ответникът го владее или държи и че няма правно основание за владението или държането. Събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот по силата на земеделската реституция. Обосновано въззивният съд е приел, че след като имотът е незастроен ответниците не могат да противопоставят правно основание за владението на имота, което свързват с придобиването му от своята наследодателка с нот.акт № 192/59 г. чрез покупко-продажба от ТЗКС. Според чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ възстановява се правото на собственост върху тези земи, притежавани от собствениците им преди образуване на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основана тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации. Доводите в касационната жалба, че имотът е застроен, не се подкрепят от събраните по делото доказателства . От назначената техническа експертиза е установено, че при извършения оглед на място вещото лице е констатирало, че в процесното дворно място има съборена паянтова (дървена) постройка, за която не са представени строителни книжа, т.е. имотът не е застроен със сграда по смисъла на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, поради което тази разпоредба не намира приложение. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.