Решение № 12683 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7568/2019 г.

Решение № 12683 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7568/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на "Континвест" ООД, ЕИК: *********, подадена чрез пълномощник – адвокат С. Ч., против Решение № 74/12.04.2019 г., постановено по административно дело № 338/2018 г. по описа на Административен съд – Я., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № ДК-02-ЮИР-4/18.05.2017 г. на Началника на РДНСК – Югоизточен район, нареждаща премахване на незаконен строеж "Инсталация за производство на ферихлорид", находящ се в УПИ XVI, кв. 333 по плана на гр. Я.. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Основните доводи са свързани с твърдението за неправилната квалификация на процесната инсталация като строеж по смисъла на закона. Касационната жалба се поддържа от адвокат Симеонов, който моли за отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество чрез отмяна на оспорената заповед. Ответната страна, Началникът на РДНСК - Югоизточен район се представлява от юрисконсулт Грозданов, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е заповед, с която е разпоредено да се премахне строеж: "Инсталация за производство на ферихлорид", находящ се в УПИ XVI, кв. 333 по плана на гр. Я., квалифициран като такъв от първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗУТ и незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ – изграден без строителни книжа. С обжалваното решение, което е второ по съществото на спора след отменително решение на Върховния административен съд, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, като е приел, че е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и правилни. Обсъдени са събраните по делото доказателства, като установените фактически констатации се подкрепят от същите. Посредством специалните знания на назначените вещи лица е установено, че обектът представлява строеж от първа категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 1, б "г" ЗУТ, тъй като крие опасност от разпространение на отровни и вредни вещества. Процесната инсталация представлява "строеж" по своята функция, предназначение и с оглед изричната дефиниция на закона в този смисъл, като без значение за тази квалификация е обстоятелство дали елементите, от които е изградена могат да се разглобят и преместят на друго място. В този смисъл неоснователен е поддържания довод за това, че инсталацията е преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, във връзка с § 5, т. 80 ДР ЗУТ, както правилно е приел съдът. Преместваемите обекти са с предназначение за увеселение, търговия или други обслужващи дейности и са изброени в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, като конкретният обект с оглед неговите характеристики и предназначение, категорично не попада сред този вид обекти. Подробно и аргументирано е отговорил решаващия съд и на другото основно твърдение, което се поддържа и в касационната жалба, а именно, че предметната инсталация била въведена в експлоатация и съществувала към момента на придобиване на имота от дружеството – жалбоподател. Това твърдение е останало недоказано, предвид заключението на съдебно-техническата експертиза, и с оглед приетите по делото документи относно извършените проби и въвеждане в експлоатация на обект "Площадка за неорганични соли". След анализ на тези доказателства, съдът правилно е установил, че инсталацията на производство на ферихлорид не е част от комплекс "Малотонажни химични производства – неорганични соли", въведен в експлоатация с Протокол обр. 16 от 1988 г., а представлява нов строеж, изграден след 2007 г. Този период изключва търпимостта на строежа съгласно § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ, поради което същият като изграден без строителни книжа, подлежи на премахване. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Не се установиха и допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172 а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,