Решение № 68 от 11.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1872/2014 г.

Решение № 68 от 11.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1872/2014 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Красимир Влахов Производството е по чл. 307, ал. 2 вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на И. Й. Г. за отмяна на влязлото в сила Решение № 127/11.06.2013 г. по гр. д. № 79/13 г. на Ловешкия окръжен съд. С това въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 163/23.07.2012 г. по гр. д. № 107/12 г. на Троянския районен съд, с което са отхвърлени предявените от молителя против Г. Н. М. осъдителни искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД - за присъждане на сумата 200 лв. обезщетение за имуществени вреди и сумата 50 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на некачествено изработени от ответника зъбни протези. В молбата за отмяна се твърди, че в производството по делото молителят не е участвал нито лично, нито чрез процесуален представител, поради което и на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се моли влязлото в сила решение да бъде отменено. Ответникът по молбата за отмяна - Г. Н. М. е депозирал по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК писмен отговор, с който оспорва молбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира молбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. В конкретния случай такова основание не е налице. Както в първоинстанционното, така и във въззивното производство молителят е бил редовно призован и е участвал лично във всички проведени пред двете съдебни инстанции открити заседания, както следва: пред Троянския районен съд- на 11.06.2012 г. и 09.07.2012 г. и пред Ловешкия окръжен съд- на 26.03.2013 г. и 28.05.2013 г. Освен това, в хода на въззивното производство на молителя е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство и му е назначен представител- адвокат, вписан в Националния регистър за правна помощ, който заедно с него е участвал в съдебното заседание, в което въззивният съд е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания. В настоящото производство молителят не оспорва тези обстоятелства, но поддържа, че правото му на защита е било нарушено, тъй като е правоспособен юрист и е бил представляван от служебен адвокат. Повече от очевидно е, че тези твърдения не покриват фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, доколкото представляването на страната по реда на Глава Х от ГПК е предпоставено от нейно искане за предоставяне на правна помощ, поради което същата не може да твърди, че е била ненадлежно представлявана вследствие на уважаване на собствената й молба за осигуряване на безплатна адвокатска защита. По изложените съображения молбата за отмяна се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят следва да заплати на ответника направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 520 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ Г. О.