Решение № 434 от 25.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5979/2013 г.

Решение № 434 от 25.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5979/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба (озаглавена "касационна жалба") на В. С. П. за обезсилване на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 3769/21.07.2009 г. по гр. д. № 3368/2006 г. с което молителят е осъден да заплати на К. А. М. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 7 091 лв със законната лихва от 11.10.2006 г., като за разликата до пълния предявен размер от 10 100 лв искът е отхвърлен. Молителят поддържа, че атакуваното от него решение е нищожно или недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск. Развива съображения, че е осъден да изпълни парично вземане, възникнало от извъндоговорен източник - неоснователно обогатяване, дължащо се на това, че за определен период от време е ползвал без основание чужд (на К. А. М.) недвижим имот. Според молителя не е възможно да се уважи иск на това основание, без преди това в отношенията между него и ответната страна да е установено със сила на пресъдено нещо кой е собственик на въпросния недвижим имот. Тъй като К. М. не е предявил иск срещу него иск за собственост, молителят поддържа, че недопустимо е било разглеждането на самостоятелен иск по чл. 59 ЗЗД, съответно нищожно или недопустимо е постановеното по такъв иск решение. Поради това моли да бъде обявена нищожността или недопустимостта му. Ответната страна - К. А. М. - оспорва молбата като поддържа, че твърденията на молителя не могат да бъдат подведени към нито една от хипотезите, регламентирани в чл. 303, ал. 1 ГПК. Счита, че недопустимостта не може да обоснове обезсилване на влязъл в сила съдебен акт и моли искането в тази насока да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд намира, че е сезиран с молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Молителят претендира, че е подал молба за обезсилване на решението, но тази молба не може да бъде квалифицирана по друг начин, освен като такава по чл. 303 и сл. ГПК. Решението е било предмет на редовен инстанционен контрол, влязло е в сила и евентуалното му ревизиране не може да бъде извършено по друг ред, освен по този за отмяна на влезли в сила съдебни актове. Разгледана по същество, молбата се явява неоснователна. Молителят обосновава искането си за обезсилване на решението, с което е осъден да заплати парични суми на ответната страна, единствено с твърдения, че то е нищожно или недопустимо. Дори да бяха налице предпоставките за обявяването му за такова, нищожността или недопустимостта на съдебното решение не са обстоятелства, които да са визирани в хипотезите на т. 1 - 7 на ал. 1 на чл. 303 ГПК. Средствата за защита срещу нищожно решение са уредени в чл. 270, ал. 1 и 2 ГПК - нищожността може да бъде релевирана чрез жалба, а ако тази възможност е пропусната - чрез иск или възражение, без предявяването им да е обвързано със срок. Когато правото на жалба е упражнено, съдът е проверил валидността на решението и служебно и не е допустимо, след като решението е влязло в сила, да се иска неговата отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК под предлог, че е нищожно. Такава отмяна не може да се иска и под предлог, че решението е недопустимо. Недопустимостта се релевира само по пътя на инстанционния контрол и за нея съдът също следи служебно. В случая ищецът се е възползвал от възможността да обжалва атакуваното решение по въззивен ред, а след като то е потвърдено от въззивния съд, неговият акт е оспорен пред касационната инстанция. И двете надлежно сезирани съдебни инстанции са приели оспореният пред тях акт за валиден и допустим. С това възможността за контрол върху допустимостта е изчерпана и не може да се иска преразглеждане на въпроса по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Отмяната на влязло в сила решение се допуска само в изчерпателно посочените в кодекса предпоставки, а наведените от молителя не са сред тях. По изложените съображения Върховният касационен съд