Решение № 14432 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8462/2012 г.

Решение № 14432 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8462/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклами" при Община Бургас, чрез пълномощника си, против решение № 792 от 19.05.2012 г., постановено по адм. д. № 1525/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация № 70-Л-55.8/20.05.2011 г. на главен специалист-ревизии в отдел "КРДПС" при Община Бургас, потвърден с решение № 70-Л-55.8/14.06.2011 г. на директора на МПДТР към Община Бургас. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД. Претендират се разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, гр. Варна чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на атакуваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност при събиране на относимите към спора доказателства, които е обсъдил всестранно и задълбочено. Заключенията по изслушаните съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи е съобразил заедно с останалите доказателства, при условията на чл. 202 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД е концесионер на Летище Бургас. С Акт за установяване на задължения по декларация компетентният орган е определил задължение на дружеството - такса битови отпадъци за 2011 г., изразяваща се в извършвана услуга "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване ", в размер на 121, 80 лв. Задължението, съгласно представена декларация по чл. 17 от ЗМДТ, е за сграда - пункт за зареждане на гориво. С решение № 70-Л-55.8/14.06.2011 г. на директора на МПДТР към Община Бургас констатациите по акта са потвърдени. Като се позовава на чл. 62 и чл. 63 от ЗМДТ, органът заключва, че за имоти, находящи се извън районите, за които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържане на чистотата на територии за обществено ползване. Със заповед № 3015/28.10.2010 г., на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА кметът на Община Бургас е определил границите на районите на територията на Община Бургас, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които през 2011 г. се предоставят услуги по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на територии за обществено ползване. В заповедта е включен и кв. Сарафово, поради което издателят на оспорения акт е приел, че районът на Летище Бургас е част от този квартал и прилежащите площи. Изпълнител на услугата е консорциум "Титан-Бургас" ДЗЗД. Във връзка с оспореното от задълженото дружество вземане, че услугата по поддържане чистотата на обществени територии не е извършвана от общината, са представени множество договори, сключени с търговски дружества точно за дейности по поддържане на чистотата на териториите в района на летището. В решението си горестоящият административен орган е посочил, че сметта се събира и извозва от концесионера към общината, като е приел за установена и дейност по почистване - метене ръчно и с машини, установено от пътните листове, представени от "Титан-Бургас". Тези доказателства сочат само на обстоятелството, че е извършвана дейност по почистване чрез метене в кв. Сарафово. Съгласно заповед № 135/27.07.2007 г. на ръководителя на служба "Сигурност" към летището, издадена на основание Наредба № 2320 от 13.01.2006 г. за условията и реда за постигане сигурността в гражданското въздухоплаване, за Летище Бургас е установен пропускателен режим. Не се спори, че пропуск за влизане в охраняемата зона на Община Бургас и на "Титан" не е издаван. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е направен извод, че дейността по поддържане чистотата на територията на Летище Бургас" за 2011 г. се е извършвало от концесионера на летището за негова сметка. "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД не оспорва обстоятелството, че фирмата за почистване "Титан Бургас" е осъществявала дейност по сметоизвозване и депониране на отпадъци. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза е установено, че територията на Летище Бургас е урбанизирана територия за движение и транспорт, която обаче не е част от населеното място - квартал Сарафово. В района няма поземлени имоти, които да са предназначени за обществено обслужване. Анализирайки доказателствата по делото в тяхната съвкупност, съдът е приел, че територията на летището не е част от населеното място и в този смисъл не е част от квартал Сарафово, включен в плана на общината. Лицата по чл. 64, вр. с чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ дължат местна такса битови отпадъци, когато са налице кумулативните изисквания за определяне размера на таксата по реда на чл. 66 от ЗМДТ с решение на общинския съвет за всяка услуга поотделно; местоположението на имота да е в границите на районите, за които по реда на чл. 63 от ЗМДТ е определено извършването на съответния вид услуги и реално извършване на услугите от страна на общината за територията, в която попада имотът. За да отмени оспорения акт, първоинстанционният съд е приел, че не е установено по безспорен начин извършването на услугата "поддържане на чистотата на обществени територии", за която е начислена таксата, включително и на сградата, за която е определена такава от органа. Дружеството-концесионер не оспорва и не е предмет на съдебен контрол дължимата такса за услугите сметоизвозване и депониране на битови отпадъци. Съдът е изложил и конкретни съображения във връзка със събраните по делото доказателства за наличието на законовата предпоставка за недължимост на таксата съгласно чл. 71 от ЗМДТ. Решението е правилно. В чл. 62 от ЗМДТ е предвидено, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 в годишен размер за всяка услуга поотделно - сметосъбиране, сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план сметка за всяка дейност. Таксата се заплаща за реално извършени услуги. Това не се спори от касатора. Само заповедта на кмета на общината за определяне на районите, в които се извършва организирано поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, не е достатъчно основание да се приеме, че такава услуга е била действително предоставяна. Според чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ, не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Решаващият съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните и е приел, че административният орган не е доказал реалното извършване на спорната услуга, за която е начислена местната такса. При тези данни правилен е изводът на съда за недължимост на таксата за поддържане чистотата на обществени територии в населените места от страна на концесионера на Летище Бургас. Касационната инстанция споделя направените изводи във връзка с твърдението на органа за принадлежност на летището като част от квартал Сарафово, включен в заповедта на кмета на Бургас. Касаторът е насочил доводите си предимно за установяване на обстоятелството дали територията на Летище Бургас е част от населеното място, респ. от квартал Сарафово. При така събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е направил правилен и обоснован извод, че летището е част от урбанизираната територия по смисъла на Закона за устройство на територията, но не е част от населеното място. При отсъствието на данни "Титан Бургас" да е извършвал дейност по поддържане чистотата на територията на летище Бургас, съответен на закона е приетият извод за незаконосъобразност на административния акт. Предвид изложеното, решението на Административен съд - Бургас като правилно постановено следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от страна на касационния ответник, в тежест на Община Бургас следва да се присъдят направените по делото разноски за защита от юрисконсулт в размер на 150 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд