Решение № 11195 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3103/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на И. Конов, подадена чрез адв. Тодорова, срещу Решение 332 от 04.01.2021 г., постановено по адм. дело 330/2020 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт Р-04000419005928-091-001/05.02.2020 г., потвърден с Решение 62/24.04.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП - В. Търново, с който са установени допълнително задължения за данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори и др., главници и лихви общо в размер на 8 401,52 лв., в т.ч. за 2008 г. главница в размер на 1 406,50 лв. и лихви в размер на 1 560,86 лв., за 2009 г. главница в размер на 1 378,52 лв. и лихви в размер на 1 373,94 лв., и за 2010 г. главница в размер на 1 416,30 лв. и лихви в размер на 1 265,40 лв. Съдът на основание чл. 160, ал. 4 ДОПК е постановил също, че посоченият ревизионен акт, в частта му на установените по ЗДДФЛ задължения за 2008 г. не подлежи на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е приел, че давността на установените задължения за 2009 г. и 2010 г. не е настъпила и че сумите не са погасени по давност. Счита за неправилни изводите на съда по отношение на образуваното наказателно производство спрямо Конов. Позовава се на Тълкувателно решение 1 от 07.05.2009 г. на ВКС по т.д. 1/2009 г. на ОСНК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново при ЦУ на НАП чрез юрк. Найденова в писмен оспорва жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на обжалване пред Административен съд Велико Търново е бил Ревизионен акт Р-04000419005928-091-001/05.02.2020 г., потвърден с Решение 62/24.04.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП - В.Търново, с който на И. Конов са установени допълнително задължения за данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори и др., главници и лихви общо в размер на 8 401,52 лв., в т.ч. за 2008 г. главница в размер на 1 406,50 лв. и лихви в размер на 1 560,86 лв., за 2009 г. главница в размер на 1 378,52 лв. и лихви в размер на 1 373,94 лв., и за 2010 г. главница в размер на 1 416,30 лв. и лихви в размер на 1 265,40 лв. За да отхвърли жалбата на И. Конов, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е констатирал, че основата за облагане с данък върху доходите е определена по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 наличие на данни за укрити приходи или доходи. След извършен анализ от органите по приходите на относимите към ревизирания субект обстоятелства е направена съпоставка между имуществото на Конов и направените от него разходи от една страна и неговите доходи и източници на финансиране от друга страна, като е установено, че за 2008 г. имуществото и направените разходи надвишават получените доходи и финансирания с 1 895,01 лв., за което превишение ревизиращите органи са приели, че представлява облагаем доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Извън това са установени внесени и преведени суми по банкови сметки на ревизираното лице от други физически лица в размер на 12 171,00 лв. за 2008 г., 13 785,23 лв. за 2009 г. и 14 163,00 лв. за 2010 г., които също са приети като доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Във връзка с това са определени данъчни основи за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 14 065,01 лв. (сбор от установеното превишение на имуществото и направените разходи над получените доходи и финансирания в размер на 1 895,01 лв. и постъпилите суми по банковите сметки на Конов от трети лица в размер на 12 170,00 лв.), за 2009 г. в размер на 13 785,23 лв. и за 2010 г. в размер на 14 163,00 лв. Установени са допълнителни задължения за данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори и др. /данък по чл.48, ал. 1 ЗДДФЛ/, както следва: за 2008 г. 1 406,50 лв. и лихви в размер на 1 560,86 лв.; за 2009 г. 1 378,52 лв. и лихви в размер на 1 373,94 лв.; за 2010 г. 1 416,30 лв. и лихви в размер на 1 265,40 лв. В хода на административното обжалване, решаващият орган е счел, че за задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. срокът по чл. 171, ал. 2 ДОПК е изтекъл на 01.01.2020 г., т.е. в хода на процесното ревизионно производство е изтекла 10-годишната абсолютна погасителна давност. Предвид това е посочил, че определените за внасяне задължения в размер на 1 406,50 лв. и лихви в размер на 1 506,86 лв. следва да се отпишат и да се преустанови събирането им, като погасени по давност. Съдът е приел, че са налице обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради което органите по приходите правилно са пристъпили към определяне на данъчната основа за облагане с преки данъци по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Решаващият състав е кредитирал изводите на ревизиращите органи като е посочил, че твърденията на Конов за наличие на различно начално салдо от приетото в хода на ревизионното производство към 01.01.2008 г., не са доказани по надлежния ред. Обсъдено е и възражението на ревизираното лице относно постъпленията по банковата му сметка от трети лица, като съдът е посочил, че не са представени доказателства, от които да се установят основанията за извършените преводи. Въз основа на събраните в хода, както на административното, така и в съдебното производство доказателства, съдът е приел че по делото се установява по несъмнен начин единствено получаването на въпросните суми от ревизираното лице, но не и характерът и основанието за това получаване, поради което законосъобразно същите са третирани като доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, който следва да бъде обложен с подоходен данък по чл. 48, ал. 1 от закона. Направеното възражение за изтекла погасителна давност за задълженията за 2009 г. и 2020 г. е отхвърлено като неоснователно. Съдът е счел, че предвид безспорно установеното наличие на образувано наказателно производство срещу И. Конов по силата на чл. 172, ал. 1, т. 6 ДОПК, давността за задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ спира да тече от момент, различен от момента на започване на ревизията, а именно за задълженията за 2009 г. - от 01.01.2011 г. и за 2010 г. - 01.01.2012 г., т.е. от самото начало, от което се брои съответният давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Доколкото няма данни, установяващи приключването на досъдебното/наказателното производство спрямо И. Конов преди произнасяне на присъдата, съдът е приел, че давностният срок е възобновен непосредствено след датата на постановяване на присъдата, а именно от 29.11.2018 г., т.е. срокът по чл. 171, ал. 1 ДОПК за задълженията за 2009 г. и за 2010 г. започва да тече от 29.11.2018 г., тъй като същият е спрян още преди образуване и започване на ревизионното производство и ако не е спиран или прекъсван по реда на ДОПК, изтича съответно: за 2009 г. - на 29.11.2023 г. и за 2010 г. - 29.11.2024 г. Решението е правилно. Спор по фактите между страните няма. Същите са правилно установени и от съда. Спорът е относно приложението на материалния закон и дължимостта от страна на ревизираното лице на вменените му с оспорения РА задължения по ЗДДФЛ и отписването им по давност. Настоящата касационна инстанция счита, че съдът коректно е подвел установените факти към приложимите законови разпоредби и при правилно тълкуване на закона е извел верни правни изводи, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Не са допуснати твърдените от касатора процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението. Неоснователно е възражението на касатора, че в настоящия случай не е налице основанието по чл. 172, ал. 1, т. 6 ДОПК за спиране на ревизионното производство, с твърдения, че образуваното наказателно производство не е преюдициално и от изхода му не зависи установяването и събирането на определените при ревизията данъчни задължения. По делото безспорно е установено, че процесната ревизията е повторна и е възложена във връзка с Решение 123/27.08.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП - Велико Търново, с което е отменен РА Р-04-1101297-091-001/29.05.2019 г. в обжалваната част и преписката е върната за възлагане на нова ревизия по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2010 г. Така, съобразно периодите на спиране и възобновяване на ревизионното производство, вкл. при обжалването на първоначално издадения ревизионен акт и до съдебното обжалване на процесния РА Р-04000419005928-091-001/05.02.2020 г., давностният срок не е бил изтекъл. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК относно установените задълженията за данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г., не е изтекла. Основателни са доводите на решаващия състав, че разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 6 ДОПК следва да се тълкува в смисъл, че срокът спира от образуването на наказателното производство до неговото приключване, което спиране не е скрепено със срок. Правилно е отбелязано от съда, че в случая липсват доказателства, включително представени от ревизираното лице, установяващи приключване на досъдебното/наказателното производство спрямо И. Конов, поради което липсват основания да се приеме, че давностният срок за установените с обжалвания РА задължения за 2009 г. и 2010 г. е изтекъл. Касационната инстанция не споделя аргументите на касатора, че след като в разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 6 ДОПК липсва установен срок, то следва да се приложи по аналогия едногодишния срок по чл. 171, ал. 1, т. 1 ДОПК. След като е налице образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение на ревизирания субект, то спирането и прекъсването на давността и броенето на давностния срок е поставено в зависимост от изхода на въпросното наказателното производство. В този смисъл разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 6 ДОПК е специална по отношение на разпоредбата на чл. 171, ал. 1, т. 1 ДОПК, поради което следва да се тълкува, че срокът спира от образуването на наказателното производство до неговото приключване (с прекратяване на същото или влязла в сила присъда). Не се споделя и направеното от касационния жалбоподател тълкуване на TP 1 от 07.05.2009 г. на ВКС по т.д. 1/2009 г. на ОСНК. Изложените в тълкувателното решение мотиви не разглеждат въпроса в чия полза е установен срокът по чл. 171, ал. 1 ДОПК, както и какъв следва да е срокът за спиране на давността по реда но чл. 172, ал. 1, т. 6 ДОПК, а дават отговор на въпроси досежно елементите на състава на престъпление по чл. 255 НК, поради което доводите на касатора не могат да бъдат споделени. Съдът подробно и систематично е изложил съображенията, от които е воден, за да потвърди процесния акт. Обстоятелството, че след извършен анализ на всички факти и обстоятелства, установени по делото и относими към правния спор, съдът е достигнал до изводи, съвпадащи с тези на ревизиращия орган, само по себе си не може да бъде квалифицирано като необоснованост или незаконосъобразност на съдебното решение. В тази връзка настоящият касационен състав съобразява факта, че по време на съдебното производство не е проявена процесуална активност от Конов, въпреки разпределената от решаващия състав доказателствена тежест между страните и указанията, дадени в тази връзка. По изложените съображения, решението като законосъобразно и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 750 лв., определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,