Решение № 13633 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14418/2012 г.
ВАСIII отделение21.10.2013 г.докладчик т Галина Христова
Диспозитив
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 5385 от 12.10.2012 г., постановено по адм. дело № 4342/2012 г. от Административен съд София-град и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № РД-09-123 от 01.03.2012 г. на кмета на Столична общин, район "Надежда", с която е прекратено наемното правоотношение между СО, район "Надежда" и Силвана Стоянова Евлогиева, ЕГН **********. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13633 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14418/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Силвана Стоянова Евлогиева от София, срещу Решение № 5385 от 12.10.2012 г., постановено по адм. дело № 4342/2012 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответната страна - Кметът на Столична община, район "Надежда" не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че оспорваният административен акт е нищожен, издаден при липса на материална компетентност на административния орган, поради което съдът е следвало да прогласи неговата нищожност. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на Силвана Стоянова Евлогиева против заповед № РД-09-123/01.03.2012 г., издадена от Кмета на район "Надежда", Столична община, като неоснователна. За да постанови този резултат е приел частична допустимост на оспорването - в частта досежно твърдяната нищожност на постановения административен акт, т. к. жалбата на г-жа Евлогиева, с която оспорва законосъобразността на заповед № РД-09-123 от 01.03.2012 г., е подадена след изтичането на законоустановения срок. В подкрепа на този си извод съдът сочи, че с писмо рег. № РД-9400-267 от 03.04.2012 г. жалбоподателката е уведомена за прекратяване на наемното правоотношение (със заповед № РД-09-123 от 01.03.2012 г.) и е поканена да освободи доброволно жилището - частна общинска собственост в 7-дневен срок. Писмото е получено лично от Силвана Евлогиева на 03.04.2012 г. На 09.04.2012 г. кметът на район "Надежда", Столична община е издал заповед № РД-09-184 за изземване на общинското жилище и тази заповед е получена лично на 09.04.2012 г. Жалбата, въз основа на която е образувано производството по оспорване на заповед № РД-09-123 от 01.03.2012 г. е подадена чрез административния орган на 24.04.2012 г. В допустимата част жалбата е преценена за неоснователна, т. к. оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 46, ал. 2 от ЗОбС и чл. 33, ал. 2 от НРУУРОЖТСО и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон. Съдът е установил още, че фактическите обстоятелства, възприети от административния орган, а именно непогасени задължения към "Топлофикация"АД в размер на 5001. 54 лв. за периода от месец септември 1996 г. до месец март 2003 г., за които има образувани съдебни дела, и непогасена такса за битови отпадъци в размер на 94.47 лв. за 2011 г. се опровергават от приетите по делото писмени доказателства. Задължението за таксата за битови отпадъци е заплатено от Силвана Евлогиева на 29.04.2011 г., а задълженията към "Топлофикация"АД са възникнали в период, когато наемното правоотношение е имало друг титуляр - бившия съпруг на жалбоподателката и образуваното изпълнително производство за тяхното принудително събиране е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с постановление № 3516 от 08.04.2010 г. на ДСИ при СРС. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оборването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорвания административен акт обоснова извод за материална незаконосъобразност на същия, но не съставлява порок, водещ до нищожност и доколкото възможността за отмяната на административния акт е преклудирана, поради неупражняване на правото на оспорване в установения от закона срок, жалбата следва да бъде оставена без уважение. Решението е неправилно, поради което ще следва да се отмени, а спорът - да се реши по същество на базата на събраните доказателства. Необосновано в случая съдът е приел жалбата на г-жа Евлогиева за процесуално недопустима като подадена извън законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Административният орган има задължението да връчи издадения от него административен акт по един от посочените в чл. 61, ал. 2 начини - чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез ел. поща или факс, ако страната е посочила такива. Ако адресът на заинтересованото лице не е известен или лицето не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на административния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Както е видно от приложените по делото доказателства административният орган не е изпълнил това свое задължение. В приложената на л. 20 от делото поръчка № 1216260 на Тип Топ Куриер е посочено, че пратката се придружава от обратна разписка, която е върната на подателя на 02.03.2012 г. в 17. 10 ч. В същото време върху бланката са направени и други отбелязвания - "получателят отсъства при посещение"; "непотърсена в срок", а в забележката "друго" е поставен нечетлив надпис. От тези данни може да се направи извод, че наемателката не е намерена на адреса при посещението на куриера, но това обстоятелство не сочи на изпълнение на законовото задължение за връчване на административния акт. Поставянето на обявление на таблото в административната сграда на общината също не е извършено по законоустановения ред, поради което не може да се счете за редовно. Уведомяване по този начин се допуска, само ако адресът на заинтересованото лице не е известен или ако то не бъде намерено на посочения от него адрес. За да се приеме наличието на законовите условия, при които актът се съобщава чрез поставянето на съобщение на таблото за обявления, лицето следва да е напуснало адреса и да не може да се узнае новия му адрес. Временното отсъствие от адреса не е основание за прилагане на изключението от правилото за уведомяване на заинтересованата страна чрез устно или писмено съобщение. Следователно, порочно извършеното действие по уведомяването на адресата на заповедта не може да произведе съответните правни последици и следва да се повтори при спазване на изискванията на закона, за да започне да тече срокът за обжалване на заповедта. При тези данни жалбата с вх. № РД-9400-327
от 26.04.2012 г. се явява подадена в срок и е следвало да се разгледа по същество. Тъй като фактическата обстановка по делото е изяснена от решаващия съд, събрани са необходимите за правилното решаване на спора доказателства, настоящата инстанция намери, че след като отмени обжалвания съдебен акт следва да се произнесе по съществото на спора като отмени оспорвания административен акт. Страните не спорят, а и решаващият съд е установил, че изложените от административния орган фактически обстоятелства не кореспондират с действителността към момента на издаване на акта, съответно с посочените в него правни основания за издаването му. Силвана Евлогиева е погасила всички свои задължения и към 01 март 2012 г. и не дължи суми на "Топлофикация" АД и общината. Следователно, административният орган неправилно е преценил, че са налице основанията, посочени в чл. 22, ал. 1 и чл. 33, ал. 1, т. 1 от НРУУРОЖТСО и чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС за прекратяване на наемното правоотношение, възникнало в конкретния случай по силата на настанителна заповед № 2466 от 25.11.1986 г. Налице е материална незаконосъобразност на оспорвания административен акт, което води до неговата отмяна с произтичащите от това последици.
Цитирани разпоредби
3- чл. 208 АПК
- чл. 61, ал. 2 АПК
- чл. 46, ал. 1, т. 1