Решение № 6811 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14111/2009 г.

Решение № 6811 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14111/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Бойка Друмева Панова от гр. Разград срещу решение № 51 от 23.09.2009 г. постановено по адм. дело № 94/2009 г. от Административен съд Разград. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК и се иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответниците не вземат становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Бойка Панова против отказ на постоянната комисия по чл. 3 от Наредба № 17 на общинския съвет Разград да й издаде удостоверение за доказана жилищна нужда по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (ЗУПГМЖСВ). За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че съпругът на жалбоподателката - Пламен Иванов Панов притежава жилищен имот, находящ се в гр. Разград, бул. "България" № 48, вх. Г, ап. 35 с площ от 85 кв. м и е придобил същия преди брака. Приел е още, че този имот се ползва като семейно жилище. На базата на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорваното пред него решение на постоянната комисия - за отсъствие на законовите предпоставки на чл. 2 от ЗУПГМЖСВ за издаване на удостоверение за доказана жилищна нужда - е правилно, а жалбата - неоснователна. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касаторката. Неоснователно е твърдението, че правните изводи на решаващия съд не кореспондират със събраните по делото доказателства. Съдът е събрал всички относими към спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Обстоятелството, че касаторката не притежава лично жилище не е достатъчно. За да получи право на компенсация по реда на чл. 2 от ЗУПГМЖСВ г-жа Панова следва да отговаря едновременно на всички, а не само на някои от посочените в текста на нормата условия, а именно: да не притежава в страната и чужбина жилищен или вилен имот, годен за постоянно обитаване, или ако притежава такива тяхната стойност, изчислена по реда на Приложение № 2 от ЗМДТ, ведно със стойността на имуществото (парични средства и др. по т. 4) да не надхвърля 60 000 лева; да е била картотекирана в общината по реда на ЗНО (отм.) с жилищна нужда по чл. 11, ал. 1, т. 1-5 от НРПЖ (отм.) и в МВР - по ведомствената наредба за разпределяне и продажба на жилища, доказано с удостоверение от общината; да не е прехвърляла жилищни имоти на други лица след 01.01.1981 г. с изкл. на освобождаване или ликвидиране на съсобственост; да не притежава имущество на стойност над 60 000 лв. С разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ППЗУПГМЖСВ се уточнява, че жилищната нужда по чл. 2, ал. 1, т. 2 от закона се установява, както за титуляра на жилищно-спестовния влог, така и за членовете на неговото семейство, т. е. съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца, ако не са встъпили в брак. Следователно, обстоятелството, че г-жа Панова не притежава жилище в страната не е достатъчно. Следва и съпругът й - Пламен Панов да установи, че не притежава такова. По делото обаче е представен нот. акт № 77 от 16.09.1971 г., съгласно който Пламен Панов е собственик на двустаен апартамент в жилищен блок "Витоша-1" в гр. Разград, състоящ се от две спални, дневна, столова, кухненски бокс и сервизни помещения. При това положение е правилен извода на административния орган и съда, че в конкретния случай не е налице "жилищна нужда" по смисъла на ЗУПГМЖСВ и г-жа Панова не може да ползва права като дългогодишен притежател на жилищно-спестовен влог. Неоснователно е и оплакването, че съдът е нарушил материалния закон, като не е съобразил, че нормите на ЗУПГМЖСВ и тези на ППЗУПГМЖСВ си противоречат. Такова противоречие не е налице. Именно справедливото компенсиране на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове е имал пред вид законодателя с изискването всички членове на семейството да докажат жилищна нужда. А обстоятелството дали притежаваният от Панов жилищен имот и имуществото на семейството не надхвърля визираната от законодателя сума от 60 000 лева е в тежест на доказване на жалбоподателката, с която тя не се е справила. При този изход на правния спор претенцията на Бойка Панова за присъждане на понесените по делото разноски за двете съдебни инстанции е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,