Решение № 5798 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1472/2014 г.

Решение № 5798 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1472/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Пазарджик, чрез пълномощника юрисконсулт Величка Кадийска, против решение № 712/18.12.2013 г., постановено по адм. дело № 663/2013 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отменено решение № Ж-73-1/15.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик и преписката е върната за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба - Силвия Стефанова Овчарова от гр. Пазарджик, оспорва жалбата. В отговор по касационната жалба, изготвен от пълномощника адв. Илиян Палев, моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пазарджик е отменено решение № Ж-73-1/15.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № О-12-999-06-00047578/22.05.2013 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите и преписката е върната на директора на ТП на НОИ за произнасяне по заявлението на Силвия Стефанова Овчарова при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че с разпореждането, което е потвърдено с оспореното пред съда решение на директора на ТП на НОИ, на Силвия Стефанова Овчарова незаконосъобразно е отказано отпускане на обезщетение за бременност и раждане за периода от 135 до 410 ден от раждането по чл. 50 КСО. Съдът е обосновал извода, че неправилно административният орган е приел, че жалбоподателката е упражнявала трудова дейност и е получавала трудово възнаграждение, което е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство и в тази връзка е приел, че не е налице основание за отказ за изплащане на обезщетението по чл. 46, ал. 3 КСО. Обсъдил е представените по делото ведомости за заплати за спорния период, както и изслушаната в тази връзка съдебно-графологична експертиза, въз основа на което е приел, че във ведомостите за периода м. 06 - м. 11/2011 г. за начисления и удръжки на "Дако-57" ЕООД липсва подпис на Силвия Овчарова, същото се отнася и за ведомостите на "Кримтекс-01" ЕООД за периода м. 01 02, 03, 05/2011 г. Доколкото вещото лице - графолог е допуснало подписа във ведомостта за м. 04/2011 г. да е на Силвия Овчарова, съдът е приел, че предвид липсата на убедителност на вещото лице по този въпрос, то това обстоятелство не е недоказано. На това основание съдът е приел, че въпреки наличието на данни в регистъра на осигурените лица за спорния период по чл. 5 КСО, то с оглед останалите събрани доказателства по делото, не може да се направи обоснован извод, че жалбоподателката е упражнявала трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че Силвия Стефанова Овчарова, ответник в настоящото производство е родила дете на 30.11.2010 г.; към датата на настъпване на осигурителния риск е имала изискуемия осигурителен стаж от 12 месеца; ползвала е обезщетение за бременност и раждане до 135-тия ден от раждането. Същата е подала молба с вх. № 12-999-03-00038012/20.06.2011 г. до директора на РУСО гр. Пазарджик с искане за отпускане на обезщетение за бременност и раждане за периода от 135 до 410 ден от раждането, като този период е от 21.03.2011 г. до 20.12.2011 г. По заявлението е било постановено разпореждане от 14.03.2012 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, потвърдено с решение № Ж-41#1/19.04.2012 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, което е отменено при обжалването по съдебен ред с решение № 465/3.10.2012 г. по адм. дело № 354/2012 г. Административен съд - гр. Пазарджик, оставено в сила с решение по адм. дело № 13985/2012 г. на ВАС, шесто отделение. Преписката е върната от съда за ново произнасяне, при което е постановено разпореждане № О-12-999-06-00047578/22.05.2013 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, потвърдено с обжалваното пред съда решение № Ж-73-1/15.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик. В мотивите на това разпореждане е посочено, че при преценка на правото на парично обезщетение по реда на чл. 50 и 51 КСО за Силвия Овчарова е констатирано, че същата е нарушила чл. 46, ал. 3 КСО, като е упражнявала трудова дейност и е получила трудово възнаграждение, което е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през период 01.04.2011 г. - 30.04.2011 г. и от 01.06.2011 г. до 30.11.2011 г., като тези обстоятелства са установени при проверка в разплащателните ведомости и подадените данни в Регистъра на осигурените лица /РОЛ/ от осигурителите "Кримтекс-01" ЕООД и "Дако-57" ЕООД. В решението на директора на ТП на НОИ е посочено още, че подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО данни в РОЛ за лицето отговарят на представените от осигурителя "Кримтекс-01" ЕООД разплащателни ведомости за периода м. 03 - м. 06/2011 г., като трудовият договор с този осигурител е прекратен на 06.06.2011 г.; лицето е било назначено по трудов договор с "Дако-57" ЕООД на 06.06.2011 г. и считано от 01.12.2011 г. този договор е прекратен; от този осигурител са подадени данни в РОЛ по чл. 5 КСО за периода от м. 06 до м. 11/2011 г., от които е видно, че Силвия Овчарова е упражнявала трудова дейност. От заключението на съдебно-икономическата експертиза, изслушана по делото се установява, че за спорния период /21.03.2011 г. - 20.12.2011 г./ са подадени следните данни за осигуряване: за периода м. 03 - м. 06/2011 г. - от "Кримтекс-01" ЕООД, като за м. март 9 дни са без осигурителни вноски и 13 дни в болнични, за м. април - отработени 19 работни дни, за м. май - 20 отработени дни, за м. юни - 3 работни дни; за периода м. 06 - м. 12/2011 г. - данни за осигуряване са подадени от "Дако-57" ЕООД, както следва: за м. юни - 19 работни дни, за останалите месеци - отработени дни за пълен работен месец. За всеки от месеците, съответно - период от месеца, е посочен осигурителния доход, върху който се дължат осигурителните вноски; за м. 11/2011 г. е посочено, че няма данни за осигурителния доход, а за м. 12/2011 г. според вещото лице липсват данни в регистъра. Както е изложено в мотивите на първоинстанционното решение, ведомостите за заплати на двете посочени дружества за спорния период са представени по делото. От "Дако-57" ЕООД са представени ведомости за месеците от юни 2011 г. до ноември 2011 г. включително, в които фигурира името на Силвия Стефанова Овчарова на длъжност "касиер-домакин", с посочен брой на отработените дни за месеца и размер на начисленото трудово възнаграждение, но за всички месеци липсва подпис в съответната графа от ведомостта срещу нейното име. От "Кримтекс-01" ЕООД са представени ведомости за заплати за месеците март, април и май 2011 г. /от релевантния период/, от които липсва подпис срещу името на Силния Стефанова Овчарова за м. март и май, а за м. април има положен подпис. Според изслушаното по делото заключение на съдебно-графологичната експертиза, за положения във ведомостта за м. април 2011 г. подпис срещу името на Силвия Овчарова може да се допусне, че е положен от същата, а според устните обяснения на вещото лице в съдебно заседание не може да бъде даден категоричен отговор на въпроса дали изследваният подпис е неин. Въз основа на това заключение съдът обосновано е приел, че не е доказано подписът във ведомостта за м. април 2011 г. да е на Силвия Овчарова. Предвид установените фактически обстоятелства по делото правните изводи на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. В чл. 48а КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, а според чл. 50, ал. 1 КСО осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Според легалното определение, дадено в т. 3 на § 1 ДР КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5. Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В посочената като правно основание за постановяване на обжалвания отказ за изплащане на обезщетението разпоредба на чл. 46, ал. 3 КСО е предвидено, че парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. От съдържанието на тези правни норми се налага извода, че основанието за задължително осигуряване е упражняването на трудова дейност. Наличието на сключен трудов договор не е предвидено като самостоятелно основание за задължително социално осигуряване, ако въз основа на този договор лицето /работник или служител/ не осъществява трудова дейност. Подаването на данни от осигурителя по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО в регистъра на осигурените лица също не е основание за осигуряване. Тези данни се подават от осигурителя с удостоверителна цел и затова следва съдържанието на подадените данни да съответства на фактите от обективната действителност. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че данните, които осигурителите "Кримтекс-01" ЕООД и "Дако-57" ЕООД са подали относно Силвия Овчарова за периодите, съответно първия за периода м. 03 - м. 06/2011 г. и втория - за периода м. 06-м. 11/2011 г., не съответстват на обективната действителност, тъй като с подадените данни е удостоверено осъществяването на трудова дейност и получаването на трудово възнаграждение от лицето, а обективното осъществяване на такива факти не е доказано по делото. Липсват преки доказателства за упражняване на трудова дейност през спорния период от страна на Силвия Овчарова /обратното се установява от издаденото от "Дако-57" ЕООД удостоверение № 3/11.11.2013 г. и от показанията на свидетелката Ива Джамова/ и същевременно не е доказано, че лицето е получило трудово възнаграждение за тези периоди. Обосновано първоинстанционният съд е достигнал до извода, че административният орган не е доказал, че през периода 21.03.2011 г. - 20.12.2011 г. Силвия Овчарова е упражнявала трудова дейност, която е основание за задължително социално осигуряване. Доводът в касационната жалба, че след като съответния осигурител не е коригирал данните в регистъра на осигурените лица, то същите следва да се приемат за меродавни, не може да бъде възприет, тъй като релевантно за отпускането на обезщетението е дали лицето е осъществявало трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване /което представлява обективен факт, подлежащ на доказване по общия ред/, а не дали осигурителят е изпълнил задължението си за вярно деклариране, съответно за коригиране на вече подадени неверни данни, както е в конкретния случай. Правилно е твърдението, че съгласно чл. 40, ал. 6 КСО отпускането и начисляването на паричните обезщетения се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Това правило обаче важи само в случаите, при които подадените данни са верни, тъй като не декларирането е определящо за правото на обезщетение, а обективно осъществените релевантни факти и обстоятелства. Отделно от изложеното стои въпросът, че в случая разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО е неприложима, тъй като за процесния период не са издавани и по принцип не се издават болнични листи. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение