Решение № 8283 от 23.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4038/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) с адрес в София, бул. •••-10, срещу Решение № 3451 от 27.01.2026 г., постановено по адм. дело № 4236 по описа на Административния съд София-град за 2025 г., с което, по жалба на З. Т., е отменено Решение № Ж-313 от 01.04.2025 г. на КЕВР, с което, на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е прекратено административното производство, образувано по жалба на Т. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, вх. № Е-113-00-3/17.02.2025 г., делото е върнато, като преписка, на Комисията за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това съдебно решение и ответният административен орган е осъден да заплати на Т. съдебни разноски в размер на 1048, 59 евро. Възраженията на касатора са, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Претендира присъждане на държавна такса и на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, а така също на юрисконсултско възнаграждение за производството пред първата инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът - „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД с ЕИК 130277958 и със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Цариградско шосе“ № 28, Изток Плаза не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Представя писмени бележки. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който поддържа основателността на касационната жалба на КЕВР и иска отмяната на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът – З. Т. с адрес в София, [жк], [улица], оспорва основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й. Претендира разноски за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – л. 28 от касационното дело. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд преценява касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството по адм. дело № 4236/2025 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по жалба на З. Т., с която е оспорена законосъобразността на Решение № Ж-313 от 01.04.2025 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 ЗЕ, във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба № 3/21.03.2013 г./ Наредба/та), е прекратено административното производство, образувано по жалба на Т. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, вх. № Е-113-00-3/17.02.2025 година. Съдът е установил, от фактическа страна, че Т. отправила Заявление вх. № 1205632813/16.10.2024 г., до мрежовия оператор „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за проучване на условията за присъединяване на нов обект „две жилищни сгради и допълващо застрояване – две водоплътни изгребни ями“, находящ се на адрес в [населено място], район Връбница при Столична община, в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 49206.2628.70, попадащ в регулационните граници на населеното място, както и за временно електроснабдяване за нуждите на строителството на този обект – л. 28 от първоинстанционното дело. В отговор, „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД издало две становища за условията и начина за присъединяване на клиент към електроразпределителната мрежа – становище с № SAP № IB-31-24-24220 от 30.10.2024 г. (л. 33-34) и становище без номер за временното електрозахранване на обекта (л. 35-36). В двете становища е посочено, че присъединяването към електрическата мрежа ще се извърши към нов трансформаторен пост подстанция „Връбница“, извод „Българка“. Съоръженията, които трябва да се изградят/подменят във връзка с присъединяването на обекта са трасформаторен пост, кабели средно напрежение, кабели ниско напрежение, главно електромерно табло, измервателно средство за търговско мерене. Сред посочените технически параметри и изисквания към съоръженията в мястото на присъединяване са: Изграждането на нов трафопост, разположен на границата на собственост откъм улична регулационна линия на имота, при спазване на необходимите отстояния спрямо сгради и съоръжения с кабелно захранване на 20кV. В трафопоста да се предвидят три броя кабелни килии, една килия „Охрана трафо“ и една трафокилия, оразмерена за трансформатор 800 кVa, изпълнени чрез комплектно разпределително устройство 20кV.; Мястото на присъединяване на новия трафопост ще се осъществи чрез разкъсване/муфиране на съществуващ кабел между ТП „Стадиона Мрамор“, SF 1900, Д№22-959, и ТП „Битов комбинат Мрамор“, SF-1900, Д№22-305. Полагане на нови кабели САХЕ (вн) П 20kV 3х1 х 185мм (370м) от нови муфи до новия трафопост; Новите кабели СрН ще се изтеглят в съществуваща и/или нова тръбна мрежа с необходимия брой PVC тръби ф 140/4,1 мм по улична регулация; Електромерните табла се монтират на границата на собственост на имота. Допуска се монтирането на електромерното табло в обособени ниши на имотна граница или в самостоятелно помещение на кота +/- 0, предвидено единствено за електромерно табло с вход откъм улична регулация на имотната граница; в района няма приложена улична регулация. Изграждането на съоръженията за външно електрозахранване на обекта ще се извърши след приложена улична регулация в трасето на захранващите кабели 20kV (след прилагане на одобрения регулационен план за района). В т. 4 „Граница на собственост на електрическите съоръжения“ е посочено, че, „съгласно чл. 35 ал. 1 от НПОКЕМ“ това ще са изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. „Електрическите съоръжения след границата на собственост се изграждат от и за сметка на присъединяваното лице и са негова собственост, в съответствие с чл. 117, ал. 7 от Закона за енергетиката. Присъединяваното лице носи отговорност и се задължава да изгради, поддържа и експлоатира собствените си електрически съоръжения, разположени след границата на собственост, в съответствие с действащите нормативни изисквания и правила за безопасност.“. След получаване на двете становища, З. Т. депозирала жалба до КЕВР, вх. № Е-113-00-3 от 17.02.2025 г. – л. 47-50 от първоинстанционното дело. Във връзка с постъпилата жалба и на основание чл. 142 и чл. 143 от Наредбата КЕВР изискала от електроразпределителното дружество представянето на цялата преписка, както и на мотивирано становище по повдигнатите с жалбата въпроси, в това число и информация за предприетите действия. С писмо от 25.02.2025 г. (л. 26-27) „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД изразило позиция, че представените условия за присъединяване са съобразени с реалните технически възможности на съществуващата електроразпределителна мрежа и че възможността за присъединяване към съществуващ мачтов трафопост е изчерпана и всяко присъединяване на допълнителни мощности би довело до недопустимо влошаване на качеството на предоставяната електрическа енергия на всички клиенти, присъединени към него. В писмото е посочено, че в близост до имота дружеството не разполага с други енергийни съоръжения, посредством които да присъедини обекта на Т.. Комисията изискала от район „Връбница“ при Столична община (писмо, изх. № Е-113-00-3 от 19.02.2025 г. – л. 45) предоставянето за ПИ с идентификатор 49206.2628.70 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], на информация, дали имотът попада в територията на регулационните линии на населеното място. В отговор, Главният архитект на Столична община, район „Връбница“ уведомил с писмо, вх. № Е-113-00-3 от 07.03.2025 г. (л. 25, пак там), че имотът попада в устройствена категория „Урбанизирани територии“, в жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване, че е урегулиран с План за регулация и застрояване, одобрен с Решение № 639 по Протокол № 52/21.11.2013 г. на Столичен общински съвет и представлява УПИ I-3, кв. 33А, м. „[населено място]“. На 01.04.2025 г. Комисията е постановила оспорения пред първата инстанция индивидуален административен акт. В хода на съдебното производство е приета без възражения съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. К. Н. Б. – заключение на л. 125-159. Съдът е преценил жалбата на Т. като основателна, формирайки следните изводи: Приел е, че оспореното Решение № Ж-313 от 01.04.2025 г. на КЕВР е издадено от компетентен по смисъла на ЗЕ орган и при спазване на изискванията за форма и реквизити, но че Комисията е действала формално, тъй като не е дала отговор на основния спорен между страните въпрос, а именно налице ли е или липсва техническа възможност за захранване на обекта на Т. от съществуващо в [населено място] съоръжение, с оглед твърдението на електроразпределителното дружество, че присъединяването към вече съществуващ трафопост, негова собственост, би довело до влошаване условията за пренос на електрическа енергия. Посочил е, че изложените от Комисията мотиви представляват цитат на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (Наредба № 1/14.03.2017 г.). Счел е, че са направени декларативни изводи от административния орган, че електроразпределителното дружество правилно е определило начина, по който ще бъде изчислена цената за присъединяване на обекта на жалбоподателката, както и че е изпълнило изискванията на действащата нормативна уредба, определяйки условията за присъединяване при отчитане на възможно най-доброто икономическо, техническо решение и оптимална схема на присъединяване на обекта за потребление към електрическата мрежа. Приел е, че КЕВР, в нарушение на чл. 9, ал. 2 АПК, не е изследвала относимите към казуса факти и не е събрала относими за правилното решаване на спора доказателства, по-конкретно данни дали присъединяването към вече съществуващ трафопост в [населено място] би довело до влошаване условията за пренос на електрическа енергия и че единствената съществуваща възможност за присъединяване на обекта със заявената от клиента мощност, е изграждането на нов трафопост на посоченото в двете становища място. Посочил е също така, че Комисията не е отговорила и на други два съществени въпроса – 1. Кога операторът предвижда да реализира изграждането на нов трафопост, като част от мрежовото развитие, и как ще се осъществи присъединяването на клиента – след или едновременно с това, както и 2. Допустимо ли е изграждането на нов трафопост да се поставя като абсолютно задължително безсрочно условие, без инвестиционен ангажимент и яснота кой носи тежестта. Преценил е, че първоинстанционната жалбоподателка погрешно е разтълкувала становищата на дружеството, че изграждането на трафопоста е за нейна сметка. Мотивирал се е, че присъединяването освен технически възможно и гарантиращо надеждност на захранването, трябва да е и икономически оправдано и да не води до по-големи разходи от необходимите, както и до неоправдани технически неудобства или прекомерни намеси. Тълкувал е легалната дефиниция за „оптимална схема на присъединяване“, съгласно т. 14 от пар. 1 от Заключителната разпоредба на Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи (Наредба № 6/28.03.2024 г.). Обосновал се е, че обстоятелството, че оптималната схема на присъединяване следва да се определя в съответствие с бъдещото развитие на мрежата, не означава, че в рамките на процедурата по присъединяване може да се изисква изграждането на съоръжения, които по своя капацитет и функционално предназначение, обслужват това бъдещо развитие. Позовал се е на Регламент (ЕС) 2016/1388 на Комисията от 17 август 2016 година за установяване на мрежов кодекс относно присъединяването на потребители. Приел е, че КЕВР е следвало да извърши анализ дали операторът е предложил най-доброто икономическо, техническо решение и оптимална схема на присъединяване на обекта на Т. към електроразпределителната мрежа. Формирал е решаващия извод за немотивираност на оспорения индивидуален административен акт на КЕВР, поради което го е отменил, като незаконосъобразен. Върнал е преписката на Комисията за установяване на всички относими за конкретния случай обстоятелства и за ново произнасяне. По тези съображения, съдът е постановил оспорения в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е установил вярно фактическата обстановка по казуса и е изпълнил задълженията си по чл. 168 АПК, като е извършил съдебен контрол на оспореното решение на Комисията по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Правните изводи, които е формирал се подкрепят от събраните по делото доказателства и се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е счел, че обжалваното пред него Решение № Ж-313/01.04.2025 г. на КЕВР е издадено от компетентен орган, но в несъответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Мотивите на административния акт позволяват на неговия адресат да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол, представлявайки самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Когато единствено са цитирани подзаконови норми, без да е извършен задълбочен анализ на становищата на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за условията и начина за присъединяване на обекта на Т. към електроразпределителната мрежа и без да се обсъдят възраженията на първоинстанционната жалбоподателка, актът страда от липса на мотиви, респ. не отговаря на законовите изисквания и издаден по този начин, нарушава правото на защита на последната. Предмет на административното производство пред КЕВР не е правилността на начина за изчисляване на цената за присъединяване на обекта на Т., а дали предложеното техническо решение за присъединяване към електрическата мрежа чрез изграждане на нов трансформаторен пост подстанция „Връбница“, извод „Българка“, е възможно най-оптималното и икономически обосновано, и налице ли е друга алтернативна възможност, която да покрива тези изисквания. Комисията е следвало да анализира и изложи мотини дали определените в двете становища на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД условия и начин за присъединяване на обекта на Т. към електрическата мрежа съответстват на нормативните изисквания, включително относно предвидената в Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи оптимална схема на присъединяване, както и да даде отговор на въпроса, възможно ли е тази оптимална схема да се постигне чрез съществуващите в района на ПИ електрически съоръжения. Въпросът за техническата възможност за захранване на двете жилищни сгради и допълващото застрояване е основен между страните, а решаването му определя начина на формиране на цената за присъединяване. Според заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в [населено място], освен съществуващия мачтов трансформаторен пост „Ал. Стамболийски – Мрамор (обозначен на място като ТП „Детски дом“), находящ се на 592, 43 м. разстояние от ПИ с идентификатор 49206.2628.70, съществуват още три трансформаторни поста – ТП „Битов комбинат Мрамор“, ТП „Културен дом – Мрамор“ и комплектен трансформаторен пост (КТП) „Стадиона Мрамор“, които са на по-голямо разстояние от процесния имот, сравнено с мачтовия трансформаторен пост. Съгласно предоставени от електроразпределителното дружество на вещото лице данни, разстоянията по стълбова линия от други ТП в [населено място] до процесния имот, са: 1. От ТП „Битов комбинат Мрамор“ – 833, 28 м.; 2. От ТП „Културен дом – Мрамор“ – 833, 17 м.; 3. От КТП „Стадиона Мрамор“ – 640, 62 м. Задача 5 от експертизата е „Има ли възможност за присъединяване на бъдещи обекти в имот с идентификатор 49206.2628.70 по КККР на [населено място], общ. Столична, р-н „Връбница“ от съседен близък, като местоположение трафопост?“. На този въпрос вещото лице е отговорило, че не изключва наличието на възможност за присъединяване на бъдещи обекти в процесния ПИ, както към мачтов трансформаторен пост „Ал. Стамболийски – Мрамор“, така и към друг трафопост, т.е. съществува евентуална техническа възможност за реализиране на друг вариант за присъединяване, извън посочения в становищата на електроразпределителното дружество. Това обстоятелство налага КЕВР да прецени и изложи мотиви по този въпрос - съществува ли подходящ вариант за присъединяване на обекта на Т. към съществуващите ТП в [населено място]. Съгласно чл. 35 АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. По силата на чл. 36, ал. 1 АПК, доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Аналогична е разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3/21.03.2013 г., която регламентира, че при проверката на подадена жалба, Комисията следва да събере всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. Тези императивни норми, в случая, не са спазени от регулаторния орган, поради което издаденото от КЕВР Решение № Ж-313/01.04.2025 г. правилно е преценено то първоинстанционния съд като немотивирано. Обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в касационното производство и направеното искане от Т. се следва присъждането на адвокатско възнаграждение за производството пред настоящия съд в размер на претендираната по Договор за правна защита и съдействие от 04.05.2026 г. (л. 34 от касационното дело) сума от 510, 00 евро, определено при отчитане на възражението на касационния жалбоподател по чл. 78, ал. 5 ГПК, съобразно обема на адвокатската помощ, извършена в полза на З. Т. и с оглед критерия за съответствие на адвокатския хонорар с достойнството на адвокатската професия, посочен в разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С молба от 01.06.26 г., постъпила по електронна поща, докладвана от съда в проведеното по делото заседание пред касационната инстанция, Т., чрез процесуалния си представител е поискала от Върховния административен съд да осъди КЕВР да й заплати и сторените от нея разноски за възнаграждение за вещото лице, за които е задължена с Определение № 9706/13.03.26 г. ( в молбата погрешно е посочен номера на определението) на АССГ по адм. д. № 4236/25 година. Касационната инстанция се произнася по правилността на обжалваното пред нея съдебно решение, част от което са и присъдените с него разноски. Обжалваното решение пред касационната инстанция не съдържа нито мотиви, нито диспозитив относно увеличения размер на възнаграждението за вещото лице, за което е задължена Т., поради което настоящият състав на касационната инстанция преценява, че не може да се произнесе относно него. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия