Решение № 7992 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4369/2024 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на В. С. П., чрез адв. И. Василева от САК за отмяна, на основание чл. 239, т. 6 от АПК, на влязлото в сила решение 486/16.01.2015г. по адм.д. 7669/2014г. на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по т.1 от протокол 20 от 15.05.2014г. за временното му отстраняване от длъжност до приключване на наказателното производство, на основание чл.230, ал.2 от ЗСВ. С искането за отмяна е представено Решение от 10.10.2023 г. на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, постановено по жалба 66292/14, влязло в сила на 10.01.2024 г., с което са установени нарушения на чл. 6, § 1 и чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС, Конвенцията/. Като се твърди основателност на искането за отмяна, се претендира уважаването му и присъждане на разноски по списък. Ответникът Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, съгласно § 23, ал.2 от ПЗР на ЗИД на КРБ /обн. ДВ бр. 106/22.12.2023г./, чрез процесуалния си представител оспорва искането за отмяна и моли същото да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна на влязлото в сила решение за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в законоустановения срок. Неоснователно е възражението на ответника, че изтърпяването на мярката и изплащането на заплатите за периода на временното отстраняване са лишили П. от правен интерес от исканата отмяна. Разгледано по същество, искането за отмяна е и основателно, по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, състав на шесто отделение на ВАС е отхвърлил жалбата на П. срещу решение на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по т.1 от протокол 20 от 15.05.2014г., с което последният е временно отстранен от длъжност до приключване на наказателното производство, на основание чл. 230, ал.2 от ЗСВ. С решение по адм.д. 2535/2015г. петчленен състав на ВАС го е оставил в сила. От представените по делото доказателства се установява, че с решението си по делото П. срещу България ЕСПЧ е установил нарушения на чл.6, § 1 и на чл. 8 от КЗПЧОС. Приел е, че нарушението на чл.6, §1 от КЗПЧОС произтича от недостатъчния обхват на съдебния контрол на решението на ВСС по т.1 от протокол 20 от 15.05.2014г. за временното отстраняване на П. от длъжност отстрана на Върховния административен съд, както по първоинстанционното адм.д. 7669/2014г., така и по касационното адм.д. 2535/2015г. по описа на ВАС. ЕСПЧ е констатирал и нарушение на чл.8 от Конвенцията, преценявайки, че наложената на жалбоподателя мярка не е била достатъчно обоснована, не е била пропорционална на преследваната от закона цел, а нейната продължителност и липсата на адекватни гаранции срещу злоупотреба са породили чувство за несигурност и риск за независимостта на магистрата. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. За да е налице посоченото основание за отмяна, законодателят изисква и Върховният административен съд в постоянната си практика приема, че нарушението на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи следва да е установено, с влязло в сила решение на ЕСПЧ, конкретно по отношение на лицето, заявило искането за отмяна, и да е непосредствено свързано със съдебното производство, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска, като целта е с претендираната отмяна да могат да бъдат отстранени неблагоприятните за подателя на искането последици от нарушението. Събраните по делото доказателства несъмнено установяват наличието на посочените предпоставки за уважаване на искането за отмяна. С решението си по делото П. срещу България ЕСПЧ е установил нарушения на чл.6, § 1 и на чл. 8 от КЗПЧОС при осъществения съдебен контрол на решението на ВСС по т.1 от протокол 20 от 15.05.2014г. за временното отстраняване на П. от длъжност, допуснати от Върховния административен съд при разглеждането на адм.д. 7669/2014г. по описа на ВАС и постановяването на влезлия в сила съдебен акт, отмяната на който се претендира. Несъмнено с исканата отмяна и връщане за ново разглеждане на делото може да бъде постигната целта за отстраняване на неблагоприятните за подателя на искането последици от нарушението. В това отношение неоснователни са възраженията на ответника, че с присъденото с решението на ЕСПЧ обезщетение последиците от нарушенията на КЗПЧОС са отстранени и претендираната отмяна на съдебния акт не би могла да породи целените правни последици. По изложените съображения искането за отмяна следва да бъде уважено. Искането за присъждане на разноски обаче е неоснователно. По отношение на него приложение намира т. 4 от Тълкувателно решение 6 по тълк. дело 6/2012 г. по описа на ОСГТК на Върховния касационен съд, съгласно която направените от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение разноски, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,