Решение № 8432 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14161/2008 г.

Решение № 8432 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14161/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Ана-Мария Нойман Бугарчева, Владимир Кирилов Бугарчев и Венета-Елена Кирилова Бугарчева против решение № 582 от 09.07.2008 г., постановено по административно дело № 6450 по описа за 2007 г. на Административен съд София град. Релевират се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на подадената жалба. Ответникът по касационната жалба - заместник областен управител на област София не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, вр. чл. 145 от АПК е започнало по жалбата на касационните жалбоподатели, като наследници по закон на Кирил Бугарчев, против заповед № РД-22-044 от 06.12.2007 г. на заместник областен управител на област София, съдържаща отказ да се уважи искането им за обезщетение с компенсаторни записи за недвижим имот с площ от 918 кв. м., като част от имот пл. № 47, в кв. 21, зона "Искър"-Iч, целият с площ от 3420 кв. м. В мотивите си административният орган е приел, че заявлението за обезщетение по реда на ЗОСОИ за процесния имот, подадено от пълномощника на касационните жалбоподатели - Христо Оцетов, е без представителна власт. С решението си Административен - съд София град, в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ е разгледал претенцията по същество. Въз основа на събраните в преписката доказателства, е направил извод, че за процесните 918 кв. м., представляващи част от имот № 47 в кв. 21, зона "Искър - Iч", целият с площ от 3420 кв. м., на жалбоподателите е признато право на обезщетение със заповед № РД-24-01/09.02.2004 г. на министъра на икономиката. Съдът се е обосновал със заключението на вещото лице, от втората фаза на обезщетителното производство, развило се пред министъра на икономиката по реда на чл. 6, ал. 1 т. 1 от ЗОСОИ. Изводите на първоинстанционния съд относно наличието на представителна власт на пълномощника на касационните жалбоподатели при подаване на заявлението за обезщетяване са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Областният управител бил сезиран с редовно заявление и е следвало да се произнесе по съществото на искането. Въпреки че не е обсъдил обстоятелствата от спорното материално административно правоотношение, възникнало по реда на ЗОСОИ, заповедта му представлява индивидуален административен акт, с което същият се е произнесъл по съществото на искането. Правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, съдът, се е произнесъл в производството по чл. 145 от АПК, по претенцията за признаване правото на обезщетение. Обезщетителното производство е започнало по заявление до министъра на промишлеността, № 94-Х-05/21.01.1998 г., подадено от Христо Зафиров Оцетов, в качеството на пълномощник на наследниците на Кирил Бугарчев, с което е заявено желанието им да бъдат обезщетени с акции от дружество "Химатех" АД, в активите на което е включена част от притежавания от наследодателя им имот, национализиран по реда на ЗНЧИМП . Със заповед № РД-24-01 от 09.02.2004 г. на заместник министъра на икономиката, оправомощен по силата на заповед № РД-16-157/02.10.2003 г., на касационните жалбоподатели е признато право на обезщетение с акции от "Химатех" АД гр. София за активното салдо по нарочния баланс на национализираното дружество "Кирил Бугарчев" ООД - гара Искър, намалено със стойността земята и сградите и компенсаторни записи за частта от претенцията, която не може да бъде удовлетворена с акции. Въз основа на влязлата в сила заповед е изготвена експертиза за определяне стойността на обезщетението, като е посочен броят на акциите и компенсаторните записи за всеки един от правоимащите и тяхната стойност. Въз основа на тази експертиза Административен съд София град е направил извод, че процесните 918 кв. м., за които се претендира обезщетение с компенсаторни записи по силата на заявлението от 21.01.1998 г., са включени като актив в активното салдо по нарочния баланс на предприятие "Кирил Бугарчев" ООД и за тях е определено обезщетение от органа по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ . Така постановеното решение е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Изводите си съдът е изградил единствено въз основа на доказателствата, събрани в хода на административното производство, развито пред друг административен орган - министъра на икономиката, като събраните в хода на съдебното производство останали доказателства не са обсъдени. Не е проявена процесуална активност за събиране на относими за спора доказателства. В хода на съдебното производство е било установено, че със заповед № РД-57-709 от 22.09.1995 г., поправена със заповед № РД-57-886 от 1012.1995 г. на кмета на Столична община, на основание чл. 2 от ЗВСВНОИ, е отписан от актовите книги за държавни и общински имоти по Акт № 3006/37/07.12.1991 г. и предаден на наследниците на Кирил Бугарчев недвижим имот, представляващ част от имот пл. № 47 в кв. 21, зона "Искър" - Iч с площ от 2512 кв. м., ведно със сградите, означени с жълт цвят на скицата, представляваща неразделна част от заповедта. Посочено е, че новопостроените сгради, оцветени в син и червен цвят на същата скица, остават държавна собственост, а останалите 918 кв. м. от бившия имот са усвоени от улица. Двете заповеди на кмета на Столична община и скицата към тях са представени в черно-бяло копие, поради което не става ясно - 1. извадка от кой план представлява приложената към заповедта скица - дали от действащ към момента на издаване на заповедта или отменен такъв, 2. цитираният в заповедта идентификатор на имота от кой план е - дали от действащ към момента на издаване на заповедта или бивш такъв, 3. - не е ясно кои сгради се възстановяват и кои, съгласно заповедта, остават държавна собственост и на последно място - процесните, цитирани в заповедта 918 кв. м., кога и по силата на кой регулационен план се включват в уличната регулация. Не са очертани границите на имота, придобит с нотариален акт I 157, том I, рег. № 441, дело № 212/1042 г., по плана на града, действащ към този момент, поради което не е установено конкретно коя част от този имот е част от уличната регулация. Посочените доказателства се необходими за установяване на обстоятелството дали процесният имот е бил част от бившето предприятие на наследодателя на касационните жалбоподатели или е било част от друг негов имот, данни за одържавяването на които след национализацията, се съдържат по делото. Относимо към спора е обстоятелството, дали реално върнатите имоти през 1995 г. са представлявали част от активите на бившето дружество. От заключението на експертизата, с която съдът се е обосновал и в която е приложената формулата по СИО = АС - (Сз+ Ссгр), т. е. одържавеното имущество се равнява на активното салдо, намалено със стойността на възстановените земи и сгради, (не става ясно дали са взети под внимание и извадени от стойността на обезщетението възстановените земи и сгради по заповедите от 1995 г. на кмета на Столична община. Изложеното налага отмяна на решението на Административен съд - София град, връщане на делото на компетентния съд за ново разглеждане, за установяване на посочените по-горе относими за спора факти, писмените доказателствата за които по делото, са недостатъчни. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение