Решение № 753 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10313/2018 г.

Решение № 753 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10313/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Националната агенция по приходите, гр. София против решение № 4521 от 04.07.2018 г., постановено по адм. д. № 462 по описа за 2018 г. на Административен съд – София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Ответникът по касационната жалба дружество "АЛТАРАДА" ЕООД в писмено становище оспорва основателността й. Моли решението на Административен съд – София град да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение на АССГ. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд – София град е уважил исковата претенция на дружество "АЛТАРАДА" ЕООД гр. София предявена на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Национална агенция за приходите гр. София за заплащане на обезщетение за причинени от незаконосъобразен административен акт – постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 14.03.2017 г., отменено с влязло в сила решение по адм. д. № 3717/2017 г. на АССГ. В размер на 4500 лв. равняваща се заплатена неустойка, съгласно § 3 от Анекс № 2 от 15.02.2017 г. по договор за заем от 21.04.2016 г., в която част решението е обжалвано по касационен ред и е отхвърлил претенцията в останалата част. Съдът е установил фактическата обстановка, релевантна за спора, която като необорена и неоспорена и на осн. чл. 220 АПК следва да се възприеме изцяло от настоящата инстанция. Съдът е приел, че съгласно договор за заем от 21.04.2016 г. между Едноличния собственик на капитала на дружеството ищец и трето лице Джиджев е постигнато съгласие, по силата на което последният предоставя на дружеството сумата от 50 000 лева със срок на връщане 21.10.2016 година. На датата на падежа по горецитирания Договор за заем (21.10.2016 г.), между заемодателя и заемополучателя е подписан Анекс № 1, съгласно който страните се съгласяват, че заетата сума да бъде върната в срок не по-късно от 21.01.2017 година. Наред с горното, е договорено, че в случай че не се върне дължимите суми (главница и лихва) в така посочения срок, същият следва да заплати на Заемодателя неустойка за забава в размер на 0, 5% (нула цяло и пет десети процента) върху непогасената част от главницата за всеки ден забава, но не повече от 10% (десет процента) от забавената сума. От представения по делото Договор за встъпване в дълг от 05.01.2017 г. между заемодателя по договора за заем и едноличния собственик на капитала и дружеството ищец "Алтарада" ЕООД се приема, че страните са се договорили дружеството –ищец да встъпи изцяло и безусловно като солидарен длъжник във всички задължения на едноличния собственик на капитала по Договор за заем от 21.04.2016 г. и Анекс № 1 към него от 21.10.2016 година. Приема се от Ревизионен доклад №Р-22221416006222-092-001/09.01.2017 г., на ищеца от една страна е признато правото на възстановяване на ДДС в размер на 228 973, 21 лева. От мотивите на ревизионния доклад съдът приема, че на дружество, което се явява доставчик на ишеца, е възложено извършването на ревизия за установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.01.2011 г. - 31.07.2011 г. и периода 01.05.2016 г. - 31.07.2016 г., която не е приключила. В случай, че бъде установено, че кредитните известия, представени от доставчика са издадени неоснователно и бъдат установени задължения на доставчика, свързани пряко или косвено с приспаднатия от ищеца данъчен кредит, на ищеца следва да се възложи извършването на ревизия съгласно чл. 177 от ЗДДС. С Ревизионен акт №Р-22221416006222/09.03.2017 г. на ищеца е признато право на възстановяване на платен ДДС и е постановено възстановяване на данък в размер на 228 973, 21 лв. Не е спорно, че посочената сума за възстановяване е преведена от ответника по сметката на ищеца на 24.03.2017 г., което е видно от представената справка за движението по сметката за периода от 15.03.2017 г. до 15.08.2017 г. По делото не се спори, че със Заповед от 07.03.2017 г. е възложено извършването на ревизия на ищцовото дружество по реда на чл. 177 от ЗДДС, както и че с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С170022-023-0000901/14.03.2017 г. на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП-София, по искане на ревизиращия орган, е наложен запор в размер на 246 631, 13 лв. по банковата сметка на ищеца в същата банка. Запорното съобщение е получено от банката на 15.03.2017 г. и от тогава наложеният запор върху разплащателната сметка на ищеца е бил активен. Видно от решение № 4482 от 04.07.2017 г. по адм. д. № 3717/2017 г. на АССГ, в сила от същата дата, съдът е отменил като незаконосъобразни Решение №ПО-47 от 28.03.2017 г. на Директора на ТД на НАП-София и потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С170022-023-0000901/14.03.2017 г. на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП-София. На основание отменителното съдебно решение е издадено Постановление за отмяна на наложените обезпечителни мерки от Старши публичен изпълнител при ТД на НАП с изх. № С 170022-024-0020468/09.08.2017 г., получено в банката на ищеца на 14.08.2017 г., на която дата е вдигната и обезпечителната мярка. При тези обстоятелства, съдът приема, че наложеният запор върху сметката на ищеца е имал действие от 15.03.2017 г. до 14.08.2017 г., като запорираната налична сума по сметката на ищеца е била 246 631, 13 лв. и не е променяна през посочения период, което е видно и от удостоверение №С. -13/14.18.2017 г. на банката, в която е запорираната сметка. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е направил обоснован и правилен извод за основателност на исковата претенция за заплащане на обезщетение в размер на 4 500 лв. за вреди, представляващи заплатена от дружеството- ищец неустойка за забава, съгласно § 3 от Анекс № 2 от 15.02.2017 година към Договор за заем от 21.04.2016 г. Съдът е направил този извод след задълбочен анализ на представените писмени доказателства относно доказаността на иска по основание и размер. Правилно е прието, че от приложения по делото Анекс № 2 от 15.02.2017 година към Договор за заем от 21.04.2016 г., между страните по същия е уговорен нов падеж – 15.05.2017 г. От § 3 на същия Анекс се е установявало, че между страните е договорено, че при забава на заемополучателят и/или солидарният длъжник при връщането на предоставената в заем сума в допълнително уговорения срок, "последните солидарно дължат на Заемодателя неустойка за забава в размер на 0, 5% (нула цяло и пет десети процента) върху непогасената част от главницата по Договора за заем за всеки ден забава, но не повече от 10% от забавената част от главницата. " По делото не е спорно, че на посочената в § 2 от цитирания Анекс № 2 дата-15.05.2017 г., ищецът не изпълнил задължението си по договора за заем. Ето защо, за него е възникнало задължението да заплати уговорената в § 3 неустойка. С наложеното обезпечение, чрез запор върху банковата сметка на ищеца върху наличната сума в размер на 228 973, 21 лв., за периода от 24.03.2017 г. /датата на възстановяване на ДДС/ до 13.08.2017 г. / датата, предхождаща тази на вдигане на наложения запор/, ищецът е бил лишен от възможността да ползва собствените си средства. Доколкото датата на падежа -15.05.2017 г., уговорена в § 2 на Анекс № 2 от 15.02.2017 година към Договор за заем от 21.04.2016 г. е част от времето, през което ищецът не е могъл да ползва средствата от възстановения ДДС, следва да се приеме, че същият обективно е бил в невъзможност да изплати своевременно задължението си от преведената му сума за ДДС. От заключението на съдебно-икономическата експертиза, приета по делото като неоспорена и необорена на 15.05.17 г. дружеството не е разполагало с налични свободни парични средства. От приложеното по делото платежно нареждане № 170830000000623/30.08.17 г., се установява, че ищецът е превел на кредитора по договора за заем процесната сума от 4 500 лева, представляваща неустойка за забавено плащане по Анекс № 2 от 15.02.2017 година. При тези обстоятелства, съдът обосновано е приел причинената вреда за доказана по размер при наличие на причинно-следствената връзка между незаконосъобразните действия по обезпечение чрез запор върху банковата сметка на ищеца и настъпилите вреди в неговия патримониум. С оглед на горното, решението като правилно следв да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд