Решение № 3508 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7417/2012 г.

Решение № 3508 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7417/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Сандов Чалгънов, подадена чрез пълномощника му адв. Нина Илиева, против решение № 190/17.04.2012 г. на Административен съд гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 125 по описа за 2012 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на лицето против срещу Решение № 4431/0232/9.08.2011 г. на зам.-началника на Митница Свищов, и Чалгънов е осъден да заплати на Митница Свищов сумата в размер на 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, в следствие нарушение на материалния закон. Ответникът зам.-началникът на Митница Свищов, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, при напълно установена фактическата обстановка, административният съд е приел, че искане вх. № 4431/0232/5.08.2011 г. на ТМУ Свищов, с което жалбоподателят е поискал на основание чл. 2 от ЗВНАУА да му бъде възстановен надвнесения акциз в размер на 4620,00 лева, ведно със законната лихва за автомобил марка АУДИ, модел А6, внесен с акцизна декларация № BG004300/4-00030/3.06.2009 г., не е подадено в срока по чл. 7, ал. 2, а именно - шест месеца от влизане в сила на закона. Приел е също така, че така определеният срок е преклузивен, а не инструктивен, като с изтичането му се прекратява самото субективно право, в какъвто смисъл е и граматическото тълкуване на чл. 7, ал. 2 от ЗВНАУА, който разпорежда, че искането се подава в шестмесечен срок. Тъй като преклузивният срок не може да бъде спиран, както и продължаван или възстановяван, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че възражението на жалбоподателя за обективна невъзможност да го спази е неоснователно и правилно не е разглеждано от административният орган. С оглед изложените мотиви е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Фактическата обстановка не е спорна и е възприета от решаващия съдебен състав, така както е установена в административното производство. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАКОН за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили искането по ал. 1 се подава от лицето по чл. 2 или от упълномощено от него лице в компетентната митница в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон. Законът е в сила от 1.01.2011 г. и посоченият срок изтича на 30.06.2011 г. Няма спор по делото, че искане вх. № 4431/0232 на ТМУ Свищов, с което жалбоподателят е поискал на основание чл. 2 от ЗВНАУА да му бъде възстановен надвнесения акциз, е подадено на 5.08.2011 г. Правилен е извода на първоинстанционният съд, че срокът по чл. 7, ал. 2 от ЗВНАУА е по своя характер преклузивен срок от типа на решителните такива. Настоящата инстанция намира, че производствата за възстановяване на процесуални срокове за обжалванe, уредени в процесуалните закони, не е приложимо за възстановяване на преклузивен срок за подаване на искане за възстановяване на акциз по специален закон, защото процесуалното бездействие при тези срокове е неотстранимо. Тези разпоредби не се отнасят до срокове, установени в изрични законови разпоредби за извършване на определени правнорелевантни действия. Изтичането на преклузивните срокове заличава самите права, до които те се отнасят и жалбоподателите не могат да ползват тези права, защото те са престанали да съществуват, както законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Каквито и да са причините за пропускането на такъв тип срокове, те не подлежат на възстановяване. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният административен съд, осмо отделение,