Решение № 6281 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13192/2020 г.

Решение № 6281 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13192/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В., от [населено място], община Родопи, чрез неговия пълномощник срещу решение № 1795/16.10.2020 г. по адм. д. № 2466/2019 г. на Административен съд - Пловдив. Счита обжалваното решение за нищожно или неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Родопи, чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 605/8.07.2019 г. на кмета на община Родопи, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ му е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "постройка на допълващо застрояване - овчарник", находящ се ПИ с идентификатор 66651.108.15, [местност], по КК на [населено място], община Родопи, като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Административното производство е проведено от компетентни органи и при липса на съществени процесуални нарушения по съставянето и връчването на констативния акт и заповедта за премахване. Съгласно данните по делото, овчарникът представлява строеж, изпълнен на земеделска земя след 2.03.2006 г. Предвид установената година на изграждане, за строежа не намират приложение хипотезите за търпимост § 16, ал. 1-3 ПЗРЗУТ и § 127, ал. 1 ПРЗИДЗУТ, поради което издадената заповед не е в противоречие с материалноправните разпоредби. Решението е валидно и допустимо, постановено след редовно сезиране с допустима жалба, от надлежен състав по реда на чл. 164 АПК, в изискуемата по закон писмена форма и подписано. Оспореният съдебен акт е постановен в рамките на правния спор, като съдът не е излязъл извън своята компетентност. В тази връзка, изложените в касационната жалба възражения касаят не валидността на оспореното решение, а неговата правилност. Така постановеното решение е обосновано и материално и процесуално законосъобразно. Съдът е събрал и обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост за правилното решаване на спора. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че констатираният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Възраженията в касационната жалба, че овчарникът представлява преместваем обект са неоснователни. За квалификацията на един обект като строеж или като преместваем обект, следва да се изхожда от неговото предназначение във връзка с дефиницията, дадена с актуалната към този момент редакция на чл. 56, ал. 1, т. 1-3 ЗУТ. Констатираното от служителите на общинската администрация безспорно не е с предназначение за увеселителен обект, за административна, търговска и друга обслужваща дейност или за временно обитаване при бедствие. Освен изложеното, процесния обект няма характера на преместваем и ако се изследват строителните материали за изграждането му – изцяло дървена конструкция с размери 8 м/40 м, с двускатен покрив, дървени колони и греди, оградена с найлон, на места допълнен с плоскости от шперплат или картон върху телена мрежа, използвана за отглеждане на овце. Неоснователни са и възраженията за нарушение на материалния закон, изразяващо се в категоризиране в съдебния акт на овчарника като сграда, вместо постройка. Неправилното използване от съда на термина сграда, вместо постройка, не води до извод за неприложимост на разпоредбата на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, съдържаща легалната дефиниция за строеж, доколкото последната обхваща и двата термина. Така установеното за строеж е извършено без необходимите строителни книжа, което сочи на незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед за неговото премахване като незаконен. Неговото премахване може да бъде избегнато само ако спрямо изградения овчарник са налице предпоставките за търпимост съгласно разпоредбите на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ или § 127 ПЗР ЗУТ. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за неприложимост на разпоредбите за търпимост, които се споделят и от настоящата инстанция. За времеизвършване на строежа е определен периодът след сключването на договора за покупко-продажба на имота, с който жалбоподателя е придобил собствеността върху процесния имот с идентификатор 66651.108.15, тъй като процесната сграда не фигурира в него. Доколкото в договора е описана единствено сграда-склад с площ 100 кв. м., процесната такава безспорно е изградена след този момент. По делото не са представени доказателства, сочещи различен период на изграждане, доколкото декларациите за изграждане на строеж преди 1987 г. в груб строеж и завършването му в периода до 31.03.2001 г. видимо от посоченото разположение на обекта в различни имоти не се отнасят до процесното строителство. Доколкото хипотезите за търпимост касаят строежи, завършени най-късно на 31.03.2001 г., а материалите по делото сочат към по-късна дата, не са налице предпоставките за търпимост на строежа и същият като незаконен подлежи на премахване. Предвид изложеното, като е приел оспорения пред него административен акт за валиден и законосъобразен такъв, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващия възнаграждение за един адвокат в размер на 600 /шестстотин/ лв. съобразно приложен списък на разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,