Решение № 13461 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6027/2015 г.

Решение № 13461 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6027/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" Нова Загора против решение № 27 от 16.03.2015 г. на Административен съд Сливен по адм. дело № 315/2014 г. С него се отменя по жалба на Маха Саад Али Махмуд с постоянен адрес с. Езеро, община Нова Загора, без гражданство с предоставен хуманитарен статут в Република България, заповед № Н 4215/08.12.2014 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Нова Загора с която на Маха Саад Али Махмуд е отказана месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за децата Мариам Самир Абделатиф Али, без гражданство, Фатен Самир Абделатиф Али без гражданство, Самар Самир Абделатиф Али, без гражданство и Фарах Самир Абделатиф Али без гражданство на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД като незаконосъобразна и върната преписката на органа за разрешаване на въпроса по същество в месечен срок. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон. Свеждат се до това, че Закона за семейни помощи за деца е специален по отношение на Закона за убежището и бежанците. По реда на последния се предоставя особена закрила каквато в случая е предоставения хуманитарен статут с който статут те имат права на български граждани с изключение на тези за които се изисква българско гражданство както и други ограничения изрично предвидени със закон. чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗУБ. Такива ограничения са въведени с разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Ответницата Маха Саад, Али Махмуд не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Обжалваното решение е правилно като е изведен верен правен извод за противоречие на националните норми с нормите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. и Директива 2011/95/ЕС/ на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. които макар и да нямат директен ефект за България като държава членка, тя е обвързана по отношение на резултата който трябва да бъде постигнат а именно получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата членка. След като държавата ни не е ограничила предоставянето на социални помощи на лицата на които е предоствен статут само до основните обезщетения, то с издадената заповед ограничаването на помощите е недопустимо. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално доупстима като подадена всрока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Маха Саад Али Махмуд с постоянен адрес с. Езеро, община Нова Загора, без гражданство с предоставен хуманитарен статут в Република България срещу цитираната заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане " Нова Загора с която се отказва отпускане на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Мотивите на отказа са, че разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не разрешава отпускане на семейни помощи за деца на лица и семейства на чужди граждани, освен ако постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор по който Република България е страна. Съдът при безспорна фактическа обстановка и след анализ на ЗУБ и ЗСПД е приел, че нормата на чл. 3, т. 5 ЗСПД съдържа празнина и противоречи на норми от общностното право което урежда равни права и достъп до социални помощи на чужденците с предоставен хуманитарен статут. Предвид това обжалваната заповед е издадена в противоречие с материални правни норми и като незаконосъобразна е отменена. Решението е правилно. Спорът е правен и се изразява в това има ли право жалбоподателаката на социални помощи по реда на ЗСПД с оглед на обстоятелството, че е с предоставен хуманитарен статут /особена закрила/ по ЗУБ която в сегашната редакция на ЗУБ е международна закрила. Разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД не урежда хипотеза на предоставена международна закрила/хуманитарен статут/, но предвижда такива права за чужденци на реципрочна основа, ако е предвидено в международен договор или в друг закон. В случая е беспорно, че не може да има международен договор за чужденци с хуматиране статут и без гражданство. В друг закон - ЗУБ е предвидено, че чужденците с предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут имат всички права и задължения на българските граждани с изброени изключения и ограничения въведени със закон. Или, в ЗУБ който е специален по отношение на бежанците няма ограничения в правата на достъп до социалната система освен предвидените със закон. Няма ограничение в правата на чужденците с международна закрила /хуманитарен статут/ в чл. 2, ал. 6 от ЗСП и няма уредба по отношение на тези лица според ЗСПД в чл. 3, т. 5 ЗСПД но пък същата разпоредба не окончателна и не урежда изчерпателно хипотезите за да се приеме, че е забранителна, а и препраща към друг закон или международен договор по който Република България е страна. Правилно при анализ на цитираните разпоредби на ЗУБ, ЗСП ЗСПД и цитираните разпоредби на общностното право съдът в обжалваното решение е извел извод за незаконосъобразност на обжалаваната заповед. Всички правни изводи сочат на единствено решение в случая, че няма основание за отказ и следва да се признае правото на семейни помощи за деца по реда на ЗСПД на жалбоподателката Маха Саад Али Махмуд. Наред с това основанието за отказ изразено в заповедта на административиня орган е неприложимо в случая. При липса на гражданство на родителите няма как да има сключен международен договор с тяхната държава, който да урежда на реципрочна основа отпускането на семейни помощи за такива семейства. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сива поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение