Решение № 8115 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10178/2018 г.

Решение № 8115 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10178/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорване, подадено от Е. Ангелов срещу Заповед № 8121 К-6138/08.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). В жалбата се съдържат доводи за неправилност на оспорената заповед, поради съществени нарушения на материалния закон, на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Тези твърдения могат да бъдат квалифицирани основания за отмяна по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Жалбоподателят иска да бъде отменена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в жалбата и в писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването за процесуално допустимо като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения: Въз основа на задължителното за настоящия съдебен състав определение № 13571/07.11.2018 г., постановено по адм. д. 13002/2018 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, трябва да бъде прието, че оспорването е подадено в срок. С оспорената Заповед № 8121 К-6138/08.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на Е. Ангелов, полицейски инспектор, V степен към Пето районно управление-Пловдив при Областна дирекция на МВР-Пловдив (Пето РУ-Пловдив на ОДМВР-Пловдив). Като доказателства по делото са представени всички документи, съставляващи административната преписка по издаване на оспорената заповед, изпратени със съпроводително писмо (л. 43) под опис, както и всички документи, представляващи административната преписка, образувана по повод кандидатстването на Е. Ангелов за заемане на длъжност по срочен договор в мисия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в Украйна и отказа на министъра на вътрешните работи, формиран по заявлението с вх. № 317 р-4447/18.04.2018 г., който е отменен с влязло в сила съдебно решение № 13542/06.11.2018 г., постановено по адм. д. 8128/2018 г. по описа на Върховния административен съд. С цитираното съдебно решение по жалба на Е. Ангелов е отменен отказ на министъра на вътрешните работи от 26.04.2018 г. по заявление с вх. № 317 р - 4447/18.04.2018 г. по описа на МВР и е върната преписката на министъра на вътрешните работи за ново произнасяне по заявление с вх. № 317 р - 4447/18.04.2018 г. по описа на МВР със задължителни указания в мотивите на решението, в които е прието за установено, че отказът на министъра да разреши на отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 6 от ЗМВР противоречи на материалния закон, целта на закона, не е спазена формата и при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Това съдебно решение е постановено по дело между същите страни като тези по настоящия спор, поради което на основание чл. 177, ал. 1, изр. 1 от АПК има сила за тях, а на основание чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК с оглед неговото съдържание има сила и спрямо всички. Следователно всички представени доказателства за установяване на факти, свързани с правото на отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 6 от ЗМВР и доводите по тях, не трябва да бъдат обсъждани доколкото въпросът относно това право е разрешен със задължително влязло в сила съдебно решение. Със заявление рег. № 347 в-578/03.05.2018 г. (л. 50) Е. Ангелов е поискал от министъра на вътрешните работи да бъде прекратено служебното му правоотношение правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и чл. 228, ал. 2 от ЗМВР считано от 04.05.2018 г. В това заявление жалбоподателят подробно описва ситуацията относно полученото от него разрешение за кандидатстване и одобряването му за заемане на длъжност за едногодишен период, считано от 06.05.2018 г. в Специалната наблюдателна мисия на ОССЕ в Украйна, за което следва да сключи договор, но поради липса на разрешен неплатен отпуск, заявява, че се счита в ситуация на обективна невъзможност да продължи да бъде служител на МВР. Със съпроводително писмо изх. № 317 р-5072/04.05.208 г. (л. 49) това заявление е препратено без мнение от директора на ОД на МВР-Пловдив и без да е съгласувано с директора на Дирекция "Човешки ресурси" е последвало издаването на оспорената заповед на 08.05.2018 г. Оспорената заповед е връчена на съпругата на жалбоподателя В. Ангелова (като негов пълномощник по пълномощно на л. 47) на 10.05.2018 г. като тя е подписала и акта за сдаване на длъжност (л. 45) и е декларирала, че Е. Ангелов не е в законно установен отпуск (л. 46). Това уведомяване е прието за нередовно от петчленният съдебен състав на Върховния административен съд по аргументи, които обуславят и нередовност на акта за сдаване на длъжност и декларацията относно отпуска. При така събраните писмени доказателства и фактически установявания от правна страна се налагат следните изводи: Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 227 във връзка с чл. 158, т. 2 от ЗМВР орган, при спазване на формалните изисквания на чл. 2 от Наредба № 8121 з-311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавни служители в Министерство на вътрешните работи (чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8121 з-311/2014 г.). Заповедта е в писмена форма. Заявлението на служителя е подадено чрез непосредствения ръководител съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8121 з-311/2014 г. като липсва неговото изрично становище освен отразяваното в съпроводителното писмо, че срещу служителя няма образувани дисциплинарни дела. В заповедта е посочено, че служебното правоотношение се прекратява, считано от датата на връчване на заповедта, но с оглед установената от петчленният съдебен състав на Върховния административен съд по адм. д. 13002/2018 г. липса на връчване, е възможно да се обоснове правен извод, че не е съобразено искането на служителя за прекратяване на служебното му правоотношение, считано от 06.05.2018 г. Посочването на конкретна дата в изявлението по чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР не е случайно, а е подборно обяснено с обстоятелства, които са наложили въобще отправянето на искането и формирането на това желание. Настоящият съдебен състав не споделя доводите в жалбата за липса на свободно формирана воля от страна на Е. Ангелов за отправяне на искането за прекратяване на служебното му правоотношение. Във всеки един момент той е имал право на свободен избор и няма данни за упражнена спрямо него принуда при вземане на решението му да предпочете да служи в Украйна вместо в Пловдив (дори не е налице сключен договор с неустойки, които да оказват финансов натиск върху избора му). От друга страна изявлението на Е. Ангелов, отразяващо неговото желание по чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР на практика не е удовлетворено с издаване на оспорената заповед, доколкото липсва съвпадение относно дата, от която се прекратява служебното правоотношение, а тя в случая е от решаващо значение за отправяне въобще на искането на служителя. Според на чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР служебното правоотношение с държавния служител в МВР се прекратява по негово собствено желание т. е при наличие на изрично и ясно волеизявление в този смисъл, адресирано до органа по назначаването, който в случая е министърът на вътрешните работи, съгласно чл. 158 от ЗМВР. Съгласието на органа по назначаването не е предвидено като елемент от фактическия състав по чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. С подаване на молба за прекратяване на правоотношението по собствено желание, служителят упражнява предоставеното му от закона право, срещу което стои задължението на органа по назначаването да издаде заповед в съответствие с това желание. Органът по назначаването няма право на преценка дали да прекрати служебното правоотношение, ако има подадено заявление от служителя, освен ако не са налице хипотезите на чл. 226, ал. 7 от ЗМВР - образувано дисциплинарно производство срещу служителя или чл. 229 от ЗМВР. В случая е извършено установяване само относно обстоятелствата по чл. 226, ал. 7 от ЗМВР, но не и по чл. 229 от ЗМВР и не е съобразено точно желанието на Е. Ангелов, което очевидно е да ползва отпуск и като краен вариант да му бъде прекратено служебното правоотношение, но от 06.05.2018 г., за да има възможност да сключи договор с ОССЕ и да изпълнява спокойно задълженията си по него. От влязлото в сила съдебно решение № 13542/06.11.2018 г., постановено по адм. д. 8128/2018 г. по описа на Върховния административен съд, следва, че към дата на издаване на оспорената пред настоящия състав заповед Е. Ангелов е имал право на неплатен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 6 от ЗМВР за времето на заемане на длъжност по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации. Съгласно чл. 229 от ЗМВР служебното правоотношение на държавните служители в МВР не може да бъде прекратено през време на отпуск освен в случаите по чл. 226, ал. 1, т. 1, 3, т. 7, букви "а" и "к" и т. 8, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, при която е издадена оспорената заповед не е между изброените изключения, от което следва, че налице основателно основание за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК, за което съдът на основание чл. 168 от АПК е длъжен да следи служебно и без изрично наведени доводи в жалбата. Настоящият съдебен състав не споделя доводите в жалбата относно други допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед, които не е възможно да бъдат възприемани кат осъществени и водещи самостоятелно до нейната отмяна. Не са налице доказателства и за превратно упражняване на власт и несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. По изложените съображения, обжалваният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон, представляващо основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 4 от АПК, поради което оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение следва да бъде отменена. С оглед изхода на спора, направеното искане, представените доказателства за направени по делото разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на Е. Ангелов следва да му бъде възстановена сумата 697 лв. от бюджета на МВР. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение