Решение № 517 от 8.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6128/2007 г.

Решение № 517 от 8.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6128/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, постановен под № 431 от 03.10.2007 г. по в.гр.д. № 648/2007 г., с което е оставено в сила решение № 342 от 04.06.2007 г. по гр.д. № 1251/1995 г. на П. окръжен съд за осъждане М. Н. Л. ЕГН **********, Н. Н. Л. ЕГН ********** и И. Н. Л. ЕГН **********, тримата от с. П., П. област на основание чл. 45 ЗЗД да заплатят на П. Н. С. ЕГН ********** и на Р. Б. К. ЕГН **********, двете от същото село с. лв. за първата и 6000 лв. за втората, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на причинената от Н. И. Л. на 05.02.1995 г. смърт на наследодателя им Б. Н. С., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 05.02.1995 г. до окончателното плащане и 455 лв. - разноски по делото. Недоволни от въззивното решение са касаторите М. Н. Л. и И. Н. Л. и Н. Н. Л., представлявани от адвокат П от АК - П., които го обжалват в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като считат, че е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и е немотивирано, тъй като няма свидетел-очевидец на смъртта на наследодателите на страните, липсва отговор на възраженията им и не е съобразено, че се касае до непредумишлено убийство, поради което уважаването на исковите претенции в пълен размер е несправедливо и следва при евентуалност да се намалят присъдените обезщетения. Допълнително съображения са излагат в писмена защита. Ответниците по касация П. Н. С. и Р. Б. К. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че обстоятелството, че няма очевидци на случилото се безспорно прострелването е със саморъчно направени патрони, а смъртта на С. е причинена от Л. чрез прострелване с носената от него в този ден ловна пушка, след което се е самоубил, при което това поведение не е безмотивно предвид влошените отношения между двамата и състоянието след убийството на С. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Въззивният съд не е контролно отменителна инстанция, която в дейността си се ръководи от отменителни основания. След като рамките на материалноправния спор са били определени пред първоинстанционния съд от исковата молба и с оглед пределите на въззивната жалба, въззивният съд прави самостоятелните си изводи по съществото на спора, без да се съобразява с решаващата дейност на първата инстанция и по-специално с конкретните основания за порочност на нейните фактически и правни констатации, посочени в жалбата. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова именно следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Предвиденото в чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди възмездява главно страните или загубата на морална опора и подкрепа понесени от увредения вследствие на увреждането. В този смисъл са указанията, дадени до съдилищата с ППВС № 4/1961 г. с ППВС № 4/1968 г. бяха дадени указания какво означава понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД и кои обстоятелства следва да се преценяват и да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. При посочените факти законосъобразно решаващия въззивен съд е приел, че е осъществен фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и с оглед икономическата конюнктура в страната е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размера, удовлетворяващ обществения критерий за справедливост, определен в чл. 52 ЗЗД. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд,