Решение № 342 от 6.08.2013 г. на ВКС по н. д. № 1094/2013 г.

Решение № 342 от 6.08.2013 г. на ВКС по н. д. № 1094/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Г. Г. срещу решение по внохд. № 31/2013 г. на Апелативен съд гр. Пловдив. В съдебно заседание жалбата, с оплаквания за явна несправедливост на наказанието се поддържа лично от подсъдимия и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата неоснователна, а решението законосъобразно и справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 6.03.2013 г. постановено по внохд. № 31/2013 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е потвърдена присъда по нохд. № 638/2012 г. на Окръжен съд гр. Хасково, в частта й за подсъдимия Д. Г. г. С тази част на присъдата подсъдимия е признат за виновен на 16.04.2011 г. в [населено място], в съучастие като съизвършител с под. В. и под. К. спомогнали на под. Н. А. -извършил престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК, на същото място и по същото време, да избегне и да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване, без да се е споразумял с него преди да извърши самото престъпление, поради което и на основание чл. 294, ал. 1НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК вр. с чл. 54 НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, при общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието. ПО ЖАЛБАТА на под. Г.: Единственото оплакване в жалбата е за явна несправедливост на наказанието, произтичаща от отказа на инстанционните съдилища да приложат разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и е основателно. Отказа за приложението на чл. 66, ал. 1 НК, според първоинстанционния съд е затова, че подсъдимия Г. е осъждан и е налице законова пречка за приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Въззивния съд е възприел становището на първоинстанционния съд, което е допълнил с "освен че няма данни за реабилитация по чл. 88а НК, предходните осъждания не са въздействали поправително и възпитателно върху подсъдимия Г.". Изводите по приложението на чл. 66, ал. 1 НК и на двете инстанционни съдилища са незаконосъобразни и това е така защото: -подсъдимия Д. Г. е осъждан, както следва със споразумение, одобрено по нохд. № 46/2001 г. на Районен съд гр. Свиленград, в сила от 2.04.2001 г. за престъпление по чл. 170, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, като се е съгласил на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. За това осъждане реабилитация по право е настъпила на 3.04.2004 г. с изтичане на изпитателния срок съобразно чл. 86, ал. 1, т. 1 НК. -второто осъждане е с присъда по нохд. № 204/2010 г. на Районен съд гр. Свиленград, в сила от 5.05.2010 г. за престъпление по чл. 197, т. 1 НК, за което му е наложено наказание пробация. Гореизложеното сочи, че няма законова пречка за приложението на чл. 66, ал. 1 НК -тъй като с последното осъждане на подсъдимия не е наложено наказание "лишаване от свобода за престъпление от общ характер", каквото е изискването на закона, а за предишното, което е лишаване от свобода - той е реабилитиран по право. Без коментар в тази връзка "липсата на данни за реабилитация по чл. 88а НК". По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените съдебни актове в нарушение на закона, наказанието явно несправедливо, по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК, а жалбата на подсъдимия основателна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 2, т. 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение