Решение № 7634 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4955/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, чрез гл. юриск. В. Чорбаджийски против решение № 9508 от 10.03.2026 г., постановено по адм. дело № 13470/2025 г. по описа на Административен съд – София - град (АССГ), с което е отменен негов отказ с рег. № 5364р-27655/01.12.2025 г. за предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България, на В. Г., гражданин на Молдова и преписката е върната на органа със задължителни указания. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, административният съд е стигнал до погрешен правен извод, както и не е обсъдил всички относими обстоятелства. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на отказа на директора на Дирекция "Миграция" - МВР. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - В. Г., гражданин на Молдова, чрез процесуалния си представител адв. Р. Дучева, Софийска адвокатска колегия, с писмен отговор оспорва касационната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящето производство. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административният съд е образувано по жалбата на В. Г., гражданин на Молдова против писмо с рег. № 5364р-27655/01.12.2025 г. на Директора на дирекция "Миграция" - МВР, с който на основание чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 10, т. 23 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ на чужденеца е отказано предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България. За да постанови оспореното решение АССГ приел, че В. Г. е подал заявление за предоставяне на право за постоянно пребиваване на чужденец в Република България. Приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, но е незаконосъобразен. Посочил, че в заявлението си чужденецът е попълнил "адрес в Република България" – гр. София, [адрес]. Приел е, че нито в ЗЧРБ, нито в Правилника за прилагането му има изискване чужденецът да пребивава определен период от време без прекъсване на адреса, който е посочил в заявлението и на който има осигурено жилище. Въз основа на това съдът е счел, че не е установено наличие на хипотезата на чл.10, ал.1, т.23 ЗЧРБ. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради нарушение на материалния закон. Основанието, послужило на директора на Дирекция "Миграция" – МВР, да откаже на гражданина на Молдова, предоставянето на право на постоянно пребиваване в Република България, е именно чл. 26, ал. 1 от ЗЧРБ във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ. Разпоредбата предвижда отказ да се постанови, когато заявителят е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. В случая съдът неправилно е разсъждавал само върху факта, че заявителят не е представил документ с невярно съдържание – визирайки заявяването от чужденеца пребиваване на адрес в гр. София, чрез представена нотариално заверена декларация по делото. Съдът не е съобразил, че цитираната по-горе разпоредба предвижда издаването на отказ и при деклариране на неверни данни. Обжалваният административен акт, с който на чужденеца е отказано правото за постоянно пребиваване в Република България, е постановен на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, като конкретно е посочено, че В. Г. е "декларирала неверни данни относно адреса на пребиваване". Според посочените в акта мотиви на административния орган, представляващи фактическо основание за неговото издаване, нотариално заверената декларация за предоставяне на адрес на пребиваване на чуждия гражданин е съставена единствено с цел заобикаляне нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България и получаване на разрешение за пребиваване, без реално адресът да се ползва от чужденката. С оглед представените по делото доказателства с административната преписка-докладна записка с №5364р-21948/30.09.2025г. и писмени сведения от чужденеца (л. 24 и л.28 от делото), категорично се установява, че именно декларирането от В. Г. на неверни данни и по-конкретно, че живее в гр. София, [адрес], е основанието за отказа на административния орган. Въз основа на извършена проверка на място, служителите на дирекция „Миграция“-МВР са установили, че В. Г. няма достъп до сградата и апартамента, в който е посочил, че пребивава. В последствие същият е признал, че не живее на адреса, който е посочил в заявлението си, а пребивава на адрес гр. София, [жк], [адрес]. Административният орган е направил допълнителни справки в АИС „ЕРЧ“ (л.33-37 от делото), от които се установява, че декларираният адрес от В. Г. е посочен като адрес на пребивава на още пети чужденци. След като безспорно установените по делото факти опровергават писмените изявления на чужденеца от представеното пред Дирекция "Миграция" заявление, ведно с приложените към него документи за адрес, настоящият състав преценява като правилни изводи на административния орган, че е налице хипотезата по чл. 10, ал. 1, т. 23, предложение второ от ЗЧРБ, а именно - че В. Г. е заявил неверни данни, че има осигурено жилище. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ППЗЧРБ за получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 34, ал. 1, т. 1, 2 и 5, както и нотариално заверена декларация от собственика за предоставяне на адрес на пребиваване и удостоверение за раждане. Съгласно § 1, т. 20 от ДР на ЗЧРБ доказателства за осигурено жилище са нотариален акт или друг документ, доказващ собствеността или ползването на имота, както и декларация от собственика за предоставен адрес на пребиваване. От гореизложеното, следва да се приеме, че с представената декларация за осигуряване на адрес в Република България се цели чужденецът формално да отговори на всички изисквания за представяне на документи, за да получи право на постоянно пребиваване в страната. Обосновано, предвид фактическата установеност по делото настоящият състав на Върховния административен съд приема, че за директора на Дирекция "Миграция" са били налице материалноправните предпоставки по чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23, предложение второ от ЗЧРБ за постановяване на отказа. Като не е съобразил тези обстоятелства и е отменил отказ за предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България, поради наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, административният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да се отмени и спорът да се реши по същество, като подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на касационния жалбоподател се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 102,26 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение