Решение № 1230 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6491/2010 г.

Решение № 1230 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6491/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Фидана Тодорова Петрова от гр. Шумен, чрез пълномощника й адв. И. Калайджийски, против решение № 511 от 10.03.2010 г., постановено по адм. дело № 1726 от 2009 г. по описа на Административния съд - град Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт (РА) № 270800238 от 29.12.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден с решение № 264-А от 09.06.2009 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и поради необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приел, че е реализирана печалба от извършените от Фидана Петрова като съпруга на Спас Петров сделки, и не е отчел, че констатациите в РА в тази част не кореспондират с доказателствата по делото. Неправилно дейността й е третирана като търговска по смисъла на чл. 1 ТЗ. Твърди се също, че съдът е направил погрешен извод относно законосъобразността на РА при определяне на данъчните основи за съответните години. По съображения в този смисъл моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен РА в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, не е изразил становище. По делото има постъпила и втора касационна жалба, подадена от Светослав Аврамов в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, в частта на решението, с която е отменен обжалваният РА за определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. над 7784,49 лв. до определения такъв от органа по приходите размер 9111,72 лева. Касаторът твърди, че решението в тази част е неправилно, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗОДФЛ и неправилно е изчислено годишното данъчно задължение за 2006 г., което е в размер на 8311,72 лева. Моли в тази част решението да се отмени и да се коригира размерът на дължимия данък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Фидана Петрова и основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта и на двете касационни жалби, наведените в тях доводи и доказателствата по делото, приема за установено следното: И двете касационни жалба си подадени от надлежни страни и в законоустановения срок. По жалбата на Фидана Тодорова Петрова: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Варна, е отхвърлена жалбата на Фидана Тодорова Петрова от гр. Шумен в частта против РА № 270800238 от 29.12.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден с решение № 264-А от 09.06.2009 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна, в частта, с която е определено данъчно задължение по чл. 35 ЗОДФЛ за 2005 г. в размер на 7781,28 лв. и съответната лихва и за 2006 г. - в размер на 7787,49 лв. и съответната лихва. За да постанови този акт, съдът е приел, че във връзка със законосъобразността на обжалвания пред него РА се очертават два спорни въпроса, а именно: 1. какъв е размерът на оборота, формиран при покупко-продажбите на недвижимите имоти от жалбоподателката, доколкото твърденията на същата са, че органът по приходите неправилно не е зачел предварителните договори, представени с възражението срещу ревизионния доклад и направените в тях договорки, и 2. следва ли жалбоподателката при извършване на продажбите на недвижимите имоти да бъде приравнена на търговец или извършила ли е при реализирането на продажбите независима икономическа дейност. Във връзка с така формираните въпроси съдът е приел, че жалбоподателката при извършването на продажбите на недвижими имоти е действала в условията на СИО и е извършвала дейност като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ и че законосъобразно органът по приходите е определил данъчната основа като разлика между продажната цена съгласно нотариалните актове и съответстващата част от разходите за придобиване и към тази основа е добавен доходът, формиран по трудовото правоотношение. Предвид това е отхвърлил жалбата относно определените й задължения за 2005 и 2006 г. до размер на 7787,49 лв. и съответните лихви. Така постановеното решение е правилно в тази част. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са законосъобразни, в съответствие с доказателствата по делото и с приложимите материалноправни норми. Предвид това, че нотариалните актове за покупко-продажба са официални документи и изявленията на страните в тях съставляват доказателство за удостоверените факти, правилно съдът е приел, че цената за извършената покупко-продажба е тази, посочена в нотариалния акт. Приложените в хода на съдебното производство разписки за получените суми по предварителните договори не обосновават извод, че това са сумите, които са заплатени от купувачите на имотите. В тази връзка обоснован е и изводът на съда, който е направен след анализ на удостовереното в нотариалните актове за поправка, че макар и да е посочена друга стойност на имота, никъде не е посочено, че това е сумата, която купувачът е заплатил. В тези актове за поправка не е посочено какво става с разликата между сумата, посочена в нотариалния акт, и тази, посочена за поправката - следва ли купувачите да я възстановят и кога. Не е без значение и това, че купувачите са осчетоводили закупените имоти по цената, посочена в нотариалните актове. При тези доказателства правилно органът по приходите и съдът са приели, че размерът на оборота, формиран при покупко-продажбата на недвижимите имоти, и оттам - определената данъчна основа, са съобразени с цените, посочени в нотариалните актове. Неоснователни са и възраженията на жалбоподателката, че осъществяваната дейност за покупко-продажба на имоти не се извършва по занятие и не попада в обхвата на чл. 1 от ТЗ. С оглед анализа на всички доказателства правилно е приетото, че за жалбоподателката са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1, т. 14 от ТЗ, съгласно която разпоредба търговец по смисъла на ТЗ е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, какъвто е настоящият случай, предвид извършената покупка и впоследствие продажбата на закупените гаражни клетки. С оглед гореизложеното решението в тази част като правилно и обосновано следва да се остави в сила. По жалбата на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна: В тази обжалвана част съдът е отменил ревизионния акт досежно определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. за разликата над 7787,49 лв. до определения от органа по приходите размер от 9111,72 лева. Иска се отмяна на решението само в частта от 7787,49 до 8311,72 лева. В касационната жалба не се оспорва установената от съда фактическа обстановка в тази част, както и това, че при облагане за доходите от стопанската дейност в РА е допусната неточност, като относно дохода, придобит от продажбата по нот. акт № 156 от 22.02.2006 г., делът на Фидана Петрова е определен на 1/2 от общата цена вместо от 2/3 ид. части за нея и съпруга й Спас Петров в размер на 13 333,32 лева. Посочено е, че правилно е определен и делът на жалбоподателката от този вид доход след приспадане на разходите в размер на 35 097,89 лв., но неправилно е приета тази сума като данъчна основа за общия годишен доход, върху която е изчислено годишното данъчно задължение, от което пък е приспаднат заплатеният от лицето данък през годината (който е за доходи от трудови правоотношения) и по този начин е определен данък за 2006 г. в размер на 7787,49 лв. вместо 8311,72 лева. Съдът счита това възражение за основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.), ако данъчно задълженото лице има доходи едновременно от два или повече източника, посочени в чл. 10, данъчната основа за общия годишен доход представлява сборът от данъчните основи, определени поотделно за всеки източник на доход в съответствие с разпоредбите на глави от седма до единадесета. Предвид това следва да се приеме, че съдът е допуснал грешка при определянето на годишната данъчна основа на лицето, тъй като е следвало към данъчната основа за доходи от стопанска дейност в размер на 35 097,89 лв. (който размер е безспорен) да се прибави данъчната основа от доходи по трудови правоотношения в размер на 3733,04 лв. и към така определената обща данъчна основа да се приложи ставката по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и от така получената данъчно задължение да се приспадне платеният от лицето данък в размер на 371,78 лв., като се получава данъчно задължение в размер на 8311,72 лв., а не установеният от съда размер 7787,49 лева. В тази част решението е неправилно и следва да се отмени само за разликата от 7787,49 до 8311,72 лв., като в тази част се отхвърли жалбата. В останалата част, с която е отменен РА за разликата от 8311,72 до 9111,72 лв., решението е влязло в сила като необжалвано, тъй като касационната жалба касае само размера от 7787,49 до 8311,72 лева. Предвид изложеното настоящият състав счита, че в този смисъл следва да се уважи касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, и да се отхвърли касационната жалба на задълженото лице Фидана Петрова. С оглед изхода на спора разноските следва да се оставят между страните така, както са направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,