Решение № 7254 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3495/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса Варна (РЗОК Варна), чрез пълномощника Й. Йорданов, срещу решение № 1565/09.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2415/2025 г. по описа на Административен съд Варна, с което, по жалба на „Диализен център Хипократ“ ЕООД е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-11-1506/7/29.09.2025 г. на директор на РЗОК Варна, с която на основание чл.457, ал.3 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023 - 2025г. (НРД за МД 2023-2025) на лечебното заведение са наложени 9 санкции „финансова неустойка“ в общ размер 3 150 лева. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение като незаконосъобразно. В съдебно заседание касатора не изпраща представител. В писмено становище поддържа жалбата. Претендира за разноските по делото. Ответникът – „Диализен център Хипократ“ ЕООД в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.П. Ченева, оспорва касационната жалба и излагат подробни съображения по съществото на спора. Претендират се разноските по делото пред касационната съдебна инстанция. В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. В писмено становище оспорва касационната жалба и поддържа подадения отговор. Моли съда да остави в сила решението на АдмС Варна. Претендира за разноските по делото. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № № РД – 11-1506/7/29.09.2025г. на директора на РЗОК – Варна. За да издаде оспорената заповед, административният орган е констатирал от извършена на дружеството проверка обективирана в Протокол № РД-11-1506/1/01.08.2025 г. по т.А, т.І, т.1; т.А, т.І, т.2; т.А, т.І, т.3; т.А, т.І, т.4; т.А, т.І, т.5; т.А, т.І, т.6; т.А, т.І, т.7; т.А, т.І, т.8 и т.А, т.І, т.9 от същия девет нарушения по чл.343 и чл.422, ал.1 от НРД за МД 2023 – 2025г. състоящи се в следното: в медицинската документация на пациент с ЕГН 440118****, отчетена по АПр № 1.1 „Хронихемодиализа“ от Приложение 18 към НДР за МД 2023 – 2025г. са нарушени установените изисквания за работа с медицинска документация определени в НРД за МД 2023 – 2025г., съответно: „Диализен център Хипократ“ ЕООД на 02.05.2025г., 05.05.2025г. е нарушил установените изисквания за работа с медицинска документация, определени в НДР за МД 2023 – 2025г., тъй като в диализния протокол № 1208/02.05.2025г., 1232/05.05.2025г. на ЗОЛ не е отразено началното тегло на пациента при започването на диализата; на 07.05.2025г., 09.05.2025г., 06.06.2025г., 18.06.2025г., 23.06.2025г., 25.06.2025г. и 23.07.2025г. е нарушил установените изисквания за работа с медицинска документация, определени в НДР за МД 2023 – 2025г., тъй като в диализния протокол № 1257/07.05.2025г., 1284/09.05.2025г., 1581/06.06.2025г., 1702/18.06.2025г., 1757/23.06.2025г., 1783/25.06.2025г. и 2097/23.07.2025г. на ЗОЛ не е отразено началното и крайното тегло на пациента при започването и спирането на диализата. Административният орган е възпроизвел под всяко описание на данните за попълване на диализния протокол разпоредбите на чл.343 и чл. 422, ал.1 от НДР за МД 2023г. – 2025г. и т.8, на АПр № 1.1 от Приложение № 18 от същия НДР. Наложени на дружеството са 9 финансови неустойки в размер на 350.00лв. на основание чл. 457, ал.3 от НДР за МД 2023г. – 2025г. За всяка от деветте наложени санкции е посочено, че размерът на наложената санкция „финансова неустойка“ е съобразен с тежестта на деянието, изразяващо се в липса на начално или на начално и крайно тегло на пациента при започване и спиране на диализата, че „Диализен център Хипократ“ ЕООД е длъжен да води и съхранява диализен протокол на постъпилите пациенти на хронично диализно лечение, че протоколът се попълва при всяка проведена хемодиализа и се съхранява в продължение на една година. Един от реквизитите на диализния протокол е отразяването на началното тегла на пациента при започване на диализата. Посоченият показател в диализния протокол служи да определяне на здравното състояние на пациента, както и оценка за ефективност на диализата. Неизпълнението на императивни разпоредби на ЗЗО и НДР за МД 2023г. – 2025г. и на договорно задължение не се дължи на обстоятелства, които обективно да са възпрепятствали лечебното заведение да изпълни задълженията си, което обуславяло налагането на по-голяма санкция. За да отмени обжалваната заповед, първоинстанционният съд приел, че заповедта е издадена от материално компетентен орган като съдържа в достатъчно ясна степен и в пълнота фактическите и правни основания за нейното издаване, а в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до съществено ограничаване на правото на защита на адресата. Приел, във връзка с представените в хода на съдебното производство доказателства, че състоянието на пациента относно който са установени нарушенията, не е позволявало измерването на теглото, предвид невъзможността пациента да застане и стои самостоятелно върху кантар. Посочил, че от съдържанието на т.8 от АПр № 1.1 от Приложение № 18 от НДР за МД за 2023г. – 2025г. били предвидени четири различни документа, които следва да бъдат попълвани от лекаря при извършването на диализа. Като основен документ бил посочен диализният протокол, но предвид срока му на съхранение, се налагал извод, че от съществено значение за провеждането на лечение на пациента е неговото досие. От това следвало, че данните съдържащи се в диализния протокол, които се пренасят в досието на пациента са от съществено значение за провежданата диализа. Между тези данни не били описани началното и крайното тегло на пациента при започването и завършването на диализата. От цитираните разпоредби на АПр № 1.1 от Приложение № 18 от НДР за МД 2023г. – 2025г. и от съдържанието на диализния протокол (таблица 1) към Приложение № 18 от НДР за МД за 2023г. – 2025г. се констатирало, че в т.5, б) и т.7 били посочени конкретни данни, които задължително следвало да бъдат отразени в диализния протокол и е посочено какво е значението им за извършваната медицинска дейност. Между тези данни не били началното и крайното тегло на пациента при започването и завършването на диализата. Задължителната информация, която следвало да се съдържа в диализния протокол била за използваните медикаменти и препарати и за обективното състояние на пациента при приключването на процедурата. От това следвало, че непосочването на теглото на пациента не представлявало нарушение на документирането на диализата, което да влече налагането на санкция на лечебното заведение. Изложените мотиви в заповедта, относно размерът на наложената санкция били бланкетни и не давали възможност да се установи каква конкретно или какви са причините да бъде наложена санкция много над минималната определена в чл.457, ал.3 от НДР за МД 2023г. – 2025г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Правното основание за налагането на санкциите от заповедта съответства на описанието на нарушенията, като същите са квалифицирани по чл. 343 и чл.424 ал.1 от НРД за МД 2023-2025 г. вр. с чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО, приемайки, че изпълнителят на болничната помощ е нарушил изискванията за надлежно водене на медицинска документация и документооборота. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Пропускът на лечебното заведение, изразяващ се в непопълване на началното и крайното тегло на пациента в диализния протокол е обоснован с обективната невъзможност да бъде измерено теглото му поради здравословното му състояние. В съответствие с разпоредбата на чл.142 ал.2 от АПК съдът е съобразил новите факти от значение за делото установени след издаване на акта. В този смисъл пропускът на ЛЗ да отрази посочените реквизити в диализния протокол следва да бъде ценен като несъществен. В медицинската документация към всяко от ИЗ са налице достатъчно данни, от които се установява обективното състояние на пациента при провеждане на амбулаторната процедура. Дори и да се приеме наличие на пропуск при попълване на реквизити от медицинската документация, то той е несъществен, за да бъде квалифициран като съставомерен, за да ангажира отговорността на лечебното заведение, чрез налагане на санкция "финансова неустойка". Твърденията на касатора за същественост на посочените реквизите не са подкрепени от надлежни доказателства по делото, поради което следва да се приемат за неоснователни. Правилни са и изводите на съда относно необоснованост на размера на наложените санкции. Съгласно чл. 454 НРД за МД 2023-2025 видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка. Изложените мотиви не съответстват на критериите посочени в текста на чл. 454 НРД за МД 2023-2025, което е равнозначно на липса на мотиви. Липсата на мотиви в административния акт относно размера ограничава правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебната преценка за неговата законосъобразност. Видът и размерът на санкцията, която се определя, е в правомощията на управителя на НЗОК, респективно директора на РЗОК, но това не го освобождава от задължението му за нейното диференциране съгласно разписаните критерии и в необходимостта от обявяване на обема на своята дискреционна власт, в която възнамерява да реализира правомощията си по всеки конкретен случай. Санкциите следва да съответстват на целта на налагането на всяка една от тях, както и принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 5 АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника по касация се дължат разноски за настоящата инстанция, които следва да бъдат присъдени, съгл. чл. 143, ал. 3 от АПК и представения договор за правна помощ в размер на 350 евро. Мотивиран така, на основание чл.221 ал.2 пр. първо от АПК Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,