Решение № 4783 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1233/2014 г.

Решение № 4783 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1233/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Николина Петрова Попчева, Първолетка Петрова Николова, Цветанка Петрова Радева, Венчо Лилов Александров, Александър Иванов Александров, Стефанка Иванова Арсенова, Георги Младенов Стефанов и Ваньо Младенов Стефанов всички от гр. София, като наследници на Аксена Божилова Иванова срещу Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София, в частта му, с която се отчуждават 0.763 дка от имот с идентификатор 68134.1351.68, представляващ нива, който се отчуждава целият и е определено парично обезщетение в размер на 652 лв. и с която се отчуждава част от имот с идентификатор 68134.1352.67, целият с площ от 0.902 дка, от който се отчуждават 0.108 дка, представляващ ливада, за който е определено парично обезщетение в размер на 107 лв. Имотите се намират в квартал Илиенци и са посочени под № 11 и 24 в приложение към т. 1 на Решение № 811 на МС. С жалбата се твърди, че размерът на паричното обезщетение не е определен правилно с оглед на обстоятелството, че отчуждените имоти попадат в границите на общия устройствен план на гр. София, приет 2009 г., което е променило статута на имотите и съответно е довело до повишаване на пазарната им цена. Оспорват законосъобразността на отчуждаването, като твърдят, че след проведената процедура от процесните имоти остават такива неотчуждени площи, които не могат да оформят самостоятелен поземлен имот. Сочат нарушение на материалноправните и процесуални норми, които нарушения са довели до несъответствие на административния акт с целта на закона - собствениците на отчуждените имоти да получат адекватно по стойност обезщетение. Искат от съда да отмени в оспорената част решение № 811 на МС. В последното съдебно заседание искат от съда да измени оспореното решение в частта за определения размер на паричното обезщетение, като за имотът, който попада в урбанизирана територия искат обезщетение в размер на двойната му данъчна оценка, а за този със статут на земеделска земя искат съдът да увеличи размера на обезщетението, като предоставят преценката за справедливата пазарна цена на съда. Ответникът по оспорването - Министерски съвет оспорва жалбата, намира решението за законосъобразно и иска от съда да отхвърли оспорването. По делото са конституирани като заинтересовани страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, които чрез процесуалните си представители оспорват жалбата и искат от съда да отхвърли оспорването. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна при следните съображения: От събраните по делото доказателства, както и от тези, представени пред административния орган се установи, че с писмо вх. № 04-19-198 от 11.12.2013 г. до министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, председателят на АПИ е поискал да бъде започната процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект: "Северна скоростна тангента". Към искането са приложени: заповед № РД-02-2374 от 24.09.2012 г. на зам. министъра на РРБ, с която е одобрен подробен устройствен план (ПУП) - парцеларен план, която не е оспорена и е влязла в законна сила, влязло в сила решение № ОВОС № 6-3 от 18.04.2012 г., финансова обосновка, доклад за определяне на съответно равностойно парично обезщетение при отчуждаване, актуални скици и документи за собственост. Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в МС с писмо изх. № 03-07-182 от 19.12.2013 г. е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. С решение на МС № 302 от 20.04.2012 г. обект "Северна скоростна тангента" е обявен за такъв с национално значение, а път "Северна скоростна тангента", който е част от Трансевропейски транспортен коридор № 10 за национален обект. На свое заседание, МС е приел решение № 811 от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София. В приложение към точка 1 от решението са описани имотите, които се отчуждават в землището на Илиенци, Столична община, като номер по ред 11 и 24 са посочени имотите, предмет на оспорването и предвиденият за тях размер на обезщетение. В решението на МС като собственик на имота са посочени наследниците на Аксена Божилова Иванова, чийто наследници са оспорващите, съгласно удостоверение за наследници. По делото е представена Заповед № РД-02-14-2374 от 24.09.2012 г., с която е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план за обект "Северна скоростна тангента". Видно от направеното върху нея отбелязване е, че е влязла в законна сила. В тази връзка по делото е представено писмо вх. № 04-16-304 от 12.02.2013 г. и писмо вх. № 04-05-45 от 20.04.2012 г., както и решение по оценка на въздействието върху околната следа № 6-3/2011 г. на министъра на околната среда и водите за оценка за екологичното въздействието на инвестиционното предложение за изграждане на северната скоростна тангента. Съдът намира, че е неоснователно твърдението в жалбата, че незаконосъобразно са отчуждени такива части от имотите, които не позволяват да се оформи поземлен имот, който да отговаря на законовите изисквания за размер. За изменението на подробния устройствен план, с който е предвидено изграждането на националния обект по решение № 811 на МС по делото не са представени доказателства жалбоподателите да са оспорили законосъобразността на цитираната заповед за одобрение на подробния устройствен план, следователно по отношение размера на площите, предвидени за отчуждаване, съобразно с предвижданията на подробния устройствен план - заповедта е влязла в законна сила и е стабилен административен акт. Преклудирана е възможността за жалбоподателите да оспорят нейната законосъобразност, още по-малко в това производство по реда на ЗДС. С договор № РД-37-24 от 13.09.2012 г. АПИ е възложила на лицензиран оценител да изготви оценка на имотите, необходими за реализиране на описания обект. За изпълнение на възложената поръчка, лицензираният оценител е ползвал удостоверения за пазарни аналози, съгласно чл. 32 от ЗДС от Службата по вписванията, като са изискани и взети предвид при оценката сделки, които отговарят на законовите изисквания и отразяват състоянието на пазара за период от една година преди възлагане на оценката, а именно - 13.09.2011 г. до 13.09.2012 г. С Удостоверение изх. № 23 от 15.01.2013 г. са представени пет броя вписани сделки за землище Илиенци, които в доклада оценителят е посочил като такива, които не могат да бъдат ползвани за пазарни аналози по подробно описани причини - една от сделките е между физически лица, една е за имот в регулация, три са имоти, попадащи на територията на няколко землища, за които е посочена обща цена. С Удостоверение № 24-00-979 от 18.05.2013 г. са предоставени на оценителя от Службата по вписвания вписани сделки, от които два броя са в землището на Илиенци, като по едната страни са физически лица, а по другата е посочена обща цена на имотите. Предвид на тези данни, оценителят е определил равностойното парично обезщетение съгласно наредбата по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Експертната оценка на лицензирания оценител е предадена на възложителя АПИ с приемо-предавателен протокол от 10.12.2013 г. Посочената цена за имотите, предмет на оспорването в настоящето производство е възприета от административния орган и е определена като обезщетение на собствениците. По искане на оспорващите е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на отчуждаваните части от имотите на оспорващите. Експертизата е изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС да бъде "оценител на имоти". Заключението на вещото лице Александров от 7.11.2014 г. не е оспорено от страните и съдът го цени като компетентно и безпристрастно. В съдебно заседание от 10.11.2014 г. вещото лице уточнява, че процесните имоти се намират в квартал Илиенци, район Надежда и е дало оценка на имотите по Наредбата за оценка на земеделските земи, тъй като по делото не са представени пазарни аналози. Размерът на паричното обезщетение по експертното заключение напълно съвпада с това, определено от административния орган в оспореното решение. Във връзка с твърденията на оспорващите, че имотите попадат в урбанизирана територия са представени скици, издадени от АГКК - гр. София от 13.02.2015 г. според които се намират в урбанизирана територия. Съгласно представените с административната преписка скици, издадени от АГКК от 15.03.2013 г. същите имоти са описани като попадащи в земеделска територия. Във връзка с това противоречие е назначена съдебна експертиза, която да определи какъв е статутът на имотите, предмет на отчуждаване. Представени са и удостоверения за данъчните оценки на имотите, издадени на 23.02.2015 г. Експертното заключение е неоспорено от страните и съдът го цени като компетентно и безпристрастно. От заключението на съдебната експертиза съдът установява, че имотите са възстановени като земеделски земи през 1995 г. и като такива са отразени и оценени в производството пред административния орган. По данни от Служба по геодезия, картография и кадастър - София-град е заведена преписка от 7.05.2014 г. по постъпило писмо от главния архитект на гр. София във връзка с предназначението на имотите, които попадат в обхвата на обекта, след което е променен вида на територията - в урбанизирана, като основанието за това е попадането им в обхвата на регулационния план, одобрен със заповед № РД-50-09-251 от 1989 г. В резултат на това е променена и кадастралната карта и регистър, откъдето идва и несъответствието между двете скици, издадени от АГКК. Данните от регулационните планове показват, че одобреният с цитираната заповед от 1989 г. план е регулационен и кадастрален, няма одобрен застроителен план. Планът урежда регулация, която на място не е приложена до 2013 г. Установява се от експертното заключение, че имот № 68134.1351.68 по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-48 от 12.10.2011 г. и действащият регулационен план на м. "НПЗ Илиенци-запад", одобрен със заповед № РД-50-09-251 от 1989 г. попада в обхвата на стар улично-регулационен план на м. "Илиенци-леснозапалителни течности", одобрен със заповед № 955 от 30.02.1949 г., за който има дворищно-регулационен план, одобрен със заповед № 6606 от 15.11.1951 г. и № 487 от 7.12.1959 г. по данни от СГКК София-град. За имот № 68134.1352.67 няма одобрена дворищна регулация и застрояване, която да отрежда самостоятелен парцел. От събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод, че този имот попада в урбанизирана територия. Съгласно експертното заключение имот с идентификатор № 68134.1351.68 попада в обхвата на застроителния и регулационен план, одобрен до 1973 г. и изчисленото равностойно парично обезщетение за него, за отчуждената площ 0.763 дка на основание чл. 96, ал. 1 ППЗДС - по двойна данъчна оценка - е в размер на 38 164 лева. При така установените обстоятелства, от правна страна съдът установи: Оспорващите твърдят, че е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до нарушение и на материалноправните разпоредби. Конкретни твърдения и доказателства в подкрепа на тези твърдения не са представени. По отношение твърденията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при определяне на площ за отчуждаване, която не дава възможност да се оформи от останалата част поземлен имот, съдът намира, че тези твърдения са неоснователни. От събраните по делото доказателства се установи, че заповедта, с която е изменен плана и е предвидено реализирането на инвестиционния проект за изграждане на Северната скоростна тангента е влязла в законна сила. Оспорващите не са я обжалвали в частта по отношение засягането на собствените им имоти и възможността им да искат отмяна на това основание в това производство се е преклудирала. Оспореното решение е прието от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му, предвидени в чл. 34а от ЗДС. Съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В случая на собствениците на отчуждените имоти е предвидено парично обезщетение за отчуждената част от собствеността им. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 ЗДС. Пазарни цени, съгласно определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС /в приложимата редакция по процедурата на отчуждаване преди изменението с ДВ, бр. 105/2014 г./ са осреднените цени на всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Целта на законодателя е при определяне на справедливата пазарна цена да се вземат предвид данните от поне 20 сделки, които са неизчерпателно изброени в текста на закона, за да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, които да бъдат обезщетени за принудителното им отчуждаване на собствен недвижим имот с цена, каквато биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти. В ал. 2, 3 и 4 на същия текст е посочен реда и критериите за определяне на равностойно парично обезщетение, като то се определя в съответствие с предназначението на имота преди влизане в сила на ПУП, съответно преди одобряването на ПУП, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Предвид оспорването законосъобразността на отчуждаването, съдът установи, че е допуснато нарушение на чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС - към искането за отчуждаване да е приложена оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване. Установи се по делото, че искането за отчуждаване от заинтересованото ведомство по ал. 1 - Агенция пътна инфраструктура е направено с писмо вх. № 04-19-198 от 11.12.2013 г. до министъра на регионалното развитие и министъра на финансите. Съдът приема, че оценката е направена, тогава, когато е предадена от изпълнителя - лицензиран оценител на възложителя - АПИ, което по делото се установи, че е станало с приемо-предавателен протокол от 10.12.2013 г. При тези доказателства и установените с тях обстоятелства, съдът приема, че не е допуснато нарушение на сроковете, предвидени в административнопроизводствените правила при отчуждаване. За определяне пазарната стойност на отчуждената част от имотите на оспорващите, административният орган е приложил оценяване по Наредбата за оценка на земеделските земи, тъй като е установил, че са земеделска земя и няма сделки за имоти с подобни характеристики, които да отговарят на законовите изисквания, за да бъдат ползвани като пазарни аналози за определяне на осреднена цена. Алтернативно оспорващите са поискали изменение на решението по отношение на размера на определеното обезщетение, като за имота в урбанизирана територия бъде определено в размера на удвоената стойност на данъчната оценка, а за този в земеделска територия - предоставят на съда. От събраните по делото доказателства се установи, че имот с идентификатор № 68134.1352.67 попада в земеделска територия и е земеделска земя по своето предназначение, както и не се установи да са налични сделки, които съгласно законовите изисквания да могат да се вземат предвид като пазарни аналози при определяне на осреднената пазарна стойност при отчуждаване. Съдът намира, че в тази част оспорването следва да се отхвърли, като неоснователно. Правилно административният орган е определил равностойното парично обезщетение по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. По отношение паричното обезщетение за имот с идентификатор № 68134.1351.68 съдът намира, че следва да се възприеме становището на вещото лице по приетото на 16.03.2015 г. експертно заключение и се определи като за имот, който попада в урбанизирана територия. Тъй като не са представени пазарни аналози за сделки с имоти с подобни характеристики в район Надежда, следва да се приложи разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС, като се определи обезщетение в размер на удвоената данъчна оценка, което възлиза на 38 164 лева, както е прието и по съдебната експертиза. В тази част оспореното решение следва да се измени като се увеличи размерът на предвиденото от административния орган обезщетение. Страните по делото не са направили искане за присъждане на разноски, както и не са представили списък за такива, поради което съдът не присъжда в това производство разноски. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение