Решение № 1233 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9970/2018 г.

Решение № 1233 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9970/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Бургас, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 907/10.05.2018 г., постановено по адм. дело № 59/2018 г. на Административен съд Бургас, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ОП- 433-0018787/14.12.2017 г. запечатване на търговски обект - магазин "Суордсан шопинг", находящ се в гр. Сливен, и забрана за достъп до него за срок от 2 дни. Изложени са доводи, че обжалваното решение е неправилно и са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди заповедта за ПАМ. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Суордсан шопинг" ООД, със седалище в гр. Карнобат, в представен писмен отговор от упълномощен адвокат, оспорва жалбата като неоснователна, като претендира разноски, но за направени такива липсват представени доказателства, както не е представен и списък на разноските по реда на чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отмени процесната заповед за наложена ПАМ първоинстанционният съд е приел, че не е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗДДС – неизведен дневен финансов отчет с нулиране във фискалната памет към дата 14.09.2017 г. на фискалното устройство в обекта-магазин, управляван от дружеството "Суордсан шопинг" на територията на гр. Сливен. Предвид липсата на данни по административната преписка за начина, по който проверяващите са установили този факт и изложени противоречиви фактически основания в акта, както и наличието на копие от дневен финансов отчет за 14.09.2017 г., приложен по преписката и неоспорен от издателя на акта, както и при съобразяване, че извършената проверка е на 07.12.2017 г., когато е издаден АУАН, съдът е приел, че оспорения акт е издаден в противоречие с материалния закон и го е отменил на основание чл. 146, т. 4 АПК. Обжалваното решение е правилно. Фактическите основания, на които е издаден акта са опровергани с приложени по преписката документи - разпечатки от фискално устройство в търговския обект - дневен финансов отчет за 14.09.2017 г., изведен в 17:25 часа и заверен от извършилия проверката орган по приходите. Този отчет е представен на датата, на която е извършена проверката - 07.12.2017 г., а датата на която се твърди, че е извършено нарушение от страна на търговеца на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е 14.09.2017 г. Посочените документи са заверени от проверяващите органи и не са оспорени. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. При тази фактическа установеност и анализ на данните по делото, обоснован е извода на първоинстанционния съд за недоказаност на извършеното нарушение. Само на това основание и без да се обсъждат останалите изводи на съда относно незаконосъобразност на процесната заповед е дължима отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, тъй като не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС по отношение на обекта, за който е наложена ПАМ. Следва да се допълни, че налагането на ПАМ почти три месеца след датата на твърдяното извършено нарушение, както е в конкретния случай, противоречи на целта на закона, което също е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, на касатора не се дължат разноски. На ответната страна също не се дължи присъждане на разноски, тъй като освен заявено искане в писмения отговор, не са представени доказателства за направени разноски, нито е представен списък за разноските по реда на чл. 80 ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,