Решение № 15605 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11380/2009 г.

Решение № 15605 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11380/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационните жалби на Атанаска Николова Маринова и Марин Лозанов Маринов, гр. Варна и от Кмета на Община Варна, чрез проц. представител ю. к. Диляна Димитрова против Решение № 130/24.02.2009 г., постановено по адм. д. № 1044/2006 г. по описа на Варненски окръжен съд, Административно отделение, втори състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са основателни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Йордан Йосифов против Заповед № 1554/15.06.2006 г. на Кмета на Община Варна, с която е разрешено прокарването на временен път през ПИ № 2828 с обща площ от 48.00 кв. м. Съдът е отменил заповедта и е върнал преписката на административния орган, с указания. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид допуснатата и приета като доказателство тройна съдебно-техническа експертиза, съгласно която процесната заповед не отразява действителното ВЛАДЕНИЕ на имота, предмет на спора, както и е приел, че административният орган не е установил кой е действителния собственик на имота, през който ще се прокара временния път, още повече, че жалбоподателят е твърдял, че е налице спор за материално право относно спорния имот. Посоченото в заповедта правно основание по чл. 190, ал. 6 ЗУТ (текста преди изменението с ДВ, бр. 103/23.12.2005 г.) определя единствено компетентността на издаващия орган, като материално-правните предпоставки се съдържат в хипотезите на алинеи 1, 2, 3 и 5 на цитирания законов текст. Съобразно тях следва да е налице урегулиран поземлен имот, който, съгл. ПУП има лице само по проектирани нови улици, преди те да са открити (ал. 1), УПИ в населени места и селищни образувания, за които ще се създават нови ПУП, както и в неурегулирани още части, които, обаче, са включени в ОУП (ал. 2) и съгл. ал. 3 - временните пътища трябва, по възможност, да следват новите улици по ПУП, съотв. улиците по проектоплана или по извършените проучвания и - да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни постройки, а в ал. 5 е предвидено прокарването на временни пътища във връзка с осигуряване на достъп до законно разрешени строежи. За да издаде процесната заповед - административният орган е бил надлежно сезиран с молба от Атанаска Маринова, която е посочена като изпълнител на властническото волеизявление в нея и до имота на която (ПИ № 2829) следва да се прокара временния път, с правно основание чл. 190, ал. 2 ЗУТ. В Заповедта е отразено, че собствениците на поземлен имот № 2828, през който ще бъде прекаран временният път са дали съгласието си с нотариално заверени декларации, същите са обявени в акта и като заинтересувани лица, на които следва да се обяви последният. Към момента на издаване на Заповедта е действал кадастрален план от 1977 г. и одобрено попълване на кадастралната основа със Заповед № Р-47/27.09.2004 г. на Кмета на Община Варна, във връзка с извършена доброволна делба на имот № 790 - попълването е с имоти № № 2828 и 2829. Съществува проекто-регулационен план от 1990 г., в който, южно от имоти № № 2828 и 2829 е предвидена улица, която не е изпълнена и която, обаче, не може да осигури достъп до имотите. Безспорно, по КП от 1977 г., разрешеният с процесната Заповед временен път преминава само през имот № 2828, за което има изрично, нотариално-заверено съгласие на собствениците и не засяга имота на жалбоподателя. Не се доказва в производството пред първата инстанция, че имотът на жалбоподателя Йосифов е засегнат от временния път. Не може да бъде установено по безспорен начин, че Йосифов е бил активно-легитимиран да предяви жалбата си, още повече, след като приложени по делото доказателства индицират, че същият не е безусловен собственик на имота, предмет на спора, че досежно същия този имот е имало заведен иск по чл. 109а ЗС, производството, по който е било прекратено и няма данни за окончателен съдебен акт. В решението си първоинстанционният съд е взел предвид, при това неправилно, владението на имота. Решаващият съд е сгрешил като е стъпил върху владението на имот, което само по себе си не може да бъде критерий, който се взема под внимание при изграждане на временния път. Не може да се вземе предвид и в последствие изработеният План за новообразувани имоти, за който, освен че няма данни да е влязъл в сила, е ясно и, че е изготвен след издаването на спорната Заповед. Съгласно чл. 142 ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Постановеното решение като неправилно следва да бъде отменено. Същото е постановено при неправилно приложение на материално-правните норми на закона. Решението следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Йосифов, а Заповед № 1554/15.06.2006 г. на Кмета на Общи на Варна да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна, постановена при спазване на всички изисквания на чл. 190, ал. 1 - 5 ЗУТ за прокарване на временен път и процесуалните разпоредби на АПК. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационните жалби - уважени. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 , вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав