Решение № 16269 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10111/2013 г.

Решение № 16269 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10111/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 2771/25.04.2013 г. по административно дело № 6515/2012 г., Административен съд - София-град е: 1) отхвърлил жалбата на Станимир Костадинов Корийков срещу решение № РО-442 от 18.06.2012 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), с което е потвърдено разпореждане № 6502176641 от 24.02.2012 г., издадено от ръководител "ПО" (пенсионно осигуряване); 2) осъдил Станимир Костадинов Корийков да заплати в полза на бюджета на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Станимир Костадинов Корийков, действащ чрез пълномощника си адв. Костадинова. По съображения, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество чрез уважаване на първоначалната жалба. Претендира се и присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответникът по касация - директорът на СУСО (ТП на НОИ - София-град), оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а атакуваното с нея решение на съда да се остави в сила като правилно. В случай на уважаване на касаторовата претенция прави възражение за прекомерност на заплатените от касатора разноски по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК (Гражданския процесуален кодекс). Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Оспореното с нея първоинстанционно решение е валидно и допустимо, защото е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това обаче касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, понеже страда от пороци, обуславящи наличието на отменителното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. От данните по делото явства, че с подадено на 08.12.2009 г. заявление Станимир Корийков е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане от 08.01.2010 г. на Корийков е отпусната исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО, считано от 01.12.2009 г. Към датата на уволнението на лицето от Министерството на отбраната (04.12.2003 г.) му е бил зачетен осигурителен стаж в общ размер на 20 години, 3 месеца и з дни, от който 18 години, 3 месеца и 3 дни положен при условията на чл. 69, ал. 1 от КСО (преди КЗОО). На основание чл. 99, ал. 5 от КСО и по съображения, че пенсията на Корийков е неправилно отпусната, понеже към датата на уволнението е нямал право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО поради недостиг на изискуемия осигурителен стаж (за който е прието, че е минимум 25 години в приложимата за казуса редакция на тази разпоредба) е издадено процесното разпореждане от 24.02.2012 г., с което е отменено разпореждането от 08.10.2010 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и всички последващи, постановен е отказ за отпускане на такава пенсия, разпоредено е надвзетата пенсия да не се събира от лицето и е оставено без разглеждане искане на Корийков от 25.01.2012 г. за преизчисляване на пенсията му. Жалбата на Костадинов по административен ред срещу разпореждането от 24.02.2012 г. е оставена без уважение с решението на главния директор на СУСО от 18.06.2012 г. За да отхвърли като неоснователна сезиралата го жалба на Станимир Костадинов Корийков срещу това решение на горестоящия административен орган, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма и в съответствие с неговите цели, като при издаването му не са допуснати нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила, които да водят до неговата отмяна. В мотивите на проверяваният съдебен акт са отразени две различни дати на прекратяване на служебното правоотношение на Корийков като военнослужещ - 04.12.2003 г. и 11.06.2005 г., и са възприети изводите на административните органи, че Корийков не е получил право на пенсия по реда на чл. 69 от КСО (за приложима в случая редакция на тази разпоредба е приета действалата такава към 31.12.2009 г.), защото е следвало да има общ осигурителен стаж към датата на уволнение от органите по чл. 17 от НПОС общо 25 години, от които 2/3 като първа категория или 16 години и 8 месеца. Изводите на съда са в противоречие с относимите в случая материалноправни разпоредби, което има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК решение, защото с него в нарушение на чл. 14 от Закона за нормативните актове е придадена обратна сила на материалноправни разпоредби. Приложимият за казуса чл. 6 от отменения Закон за пенсиите урежда, че военнослужещите при уволнение добиват право на пенсия при 20 години трудов стаж, от които две трети са действително изслужени на кадрова военна служба, независимо от възрастта им. Към момента на освобождаването на Корийков от кадрова военна служба (вярната дата е 04.12.2003 г.), той е отговарял на изискванията на цитираната разпоредба: общ трудов стаж 20 години, 3 месеца и 3 дни, сбор от стаж на кадрова военна служба 18 години, 3 месеца и 3 дни - (т. е. повече от изискуемите 2/3) и наборна военна служба - 2 години. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст за касатора е придобито към 04.12.2003 г. - датата на уволнението му от кадрова военна служба, а е упражнено с подаването на заявление за пенсиониране на 08.12.2009 г. С оглед на това изводите на първоинстанционния съд в мотивите на проверяваното решение, които са в унисон с развитите от административните органи съображения, не могат да бъдат споделени. Преценявайки правото на пенсия по действалите разпоредби не към момента на придобиването му, а към момента на упражняването му, съдът е допуснал правно-техническо смешение. От горното явства, че при постановяване на атакувания съдебен акт съдът не е приложил материалния закон, който е следвало да бъде приложен, в резултат на което правният му извод за законосъобразност на актовете на административните органи е неправилен, поради което и при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи като основателна. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на сторените от него деловодни разноски за производството пред съдебните инстанции, е основателно. По делото пред Софийския градски административен съд те са в размер общо на 380 лв., от които 280 лв. за адвокатско възнаграждение и 100 лв. за възнаграждение на вещо лице, а за настоящото касационно дело е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Административният орган не е направил възражение за прекомерност на заплатеното от опонента му за първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение, така че въпросът дали са налице условията по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение за производството пред Административен съд - София-град поради прекомерност не стои. Заплатеното от Корийков възнаграждение на упълномощения да го представлява адвокат пред касационната инстанция съответства на фактическата и правна сложност на спора, поради което няма основание за присъждането му в по-нисък размер. Изложеното обуславя възлагане в тежест на Столично управление "Социално осигуряване" да възстанови на Корийков направените от него съдебни разноски в общ размер от 580 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,