Решение № 15941 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4181/2009 г.

Решение № 15941 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4181/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Директора на СДВР представлявана от юриск. Койчев против решение от 15.12.2008 г. по адм. д. № 1004/2006 г. по описа на Софийски градски съд. Иска отмяна на решението поради незаконосъобразност, нарушения на материалния закон и необоснованост поради неправилни изводи на съда. поддържа доводи че оспорения административен акт е издаден при спазване на материалния закон и е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му. Ответната страна - не се представлява и не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството по делото е по жалбата на Петър Димитров Николов против заповед № З-40-4 от 17.01.2006 г. на началник 05 РПУ-СДВР, с която ме е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца по повод жалба на гражданин. С оспореното решение е уважена жалбата на Николов, като е прието, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка поради което, не може да се приеме че дисциплинарното нарушение е осъществено. В самата справка на която се позовава дисциплинарнонаказващият орган е посочено че са налице неизяснени моменти относно установяване на неправомерното поведение на Николов спрямо гражданина подал жалбата. Решението е правилно. То е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон. Подробно обсъдените в него доказателства установяват обстоятелствата, при които между жалбоподателя Петър Николов и Михаил Ганчев е възникнал инцидент, но не и, че при този инцидент жалбоподателят е проявил неправомерно поведение по отношение на последния, по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР (отм.), посочен като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание. Твърдения за такова поведение се съдържат единствено в справката относно извършена допълнителна проверка по жалба, заведена в СДВР с вх. № Ж-508/10.01.2006 г., въз основа, на която е издадена обжалваната заповед. В същата изрично е отбелязано, че има противоречия в обясненията на Михаил Ганчев, по чиято жалба е започнала проверката и тези на служителите на МВР, присъствали на инцидента, които противоречия наред с други обстоятелства не са изяснени от Пето РПУ. Към самата справка са приложени единствено обясненията на Петър Николов. При тези данни и предвид изявлението на процесуалния представител на ответника, че не може да представи други относими доказателства, както и, че няма искане за събиране на такива, обосновано и правилно административния съд е приел, че заповедта е издадена при липса на материалноправно основание по чл. 200, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР (отм.), поради което е незаконосъобразна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение