Решение № 10080 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13393/2016 г.

Решение № 10080 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13393/2016 г., V о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община В., срещу решение № 376/27.10.2016 г., постановено по адм. д. № 266/2016 г., по описа на Административен съд В., с което по жалба на О. Ц. Д. от гр. В. е отменена заповед № 17/20.04.2016 г. издадена от кмета на община В.. Със заповедта, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) в изпълнение на решение № 111 от протокол № 10/29.03.2016 г. на Общински съвет В. и заповед № 451/20.04.2016 г. за утвърдено щатно длъжностно разписание, в сила от 20.04.2016 г. е прекратено служебното правоотношение на О. Ц. Д. за заеманата от него длъжност "главен експерт здравеопазване" в Общинска администрация - В., Дирекция "Здравеопазване, социални и младежки дейности", поради съкращаване на длъжността, считано от 21.04.2016 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е доказал наличие на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Установеното от първоинстанционния съд несъответствие между утвърденото със заповед № 451/20.04.2016 г. на кмета на община В. длъжностно разписание, в частта Дирекция "Образование, здравеопазване и социални дейности", отдел "Здравеопазване и социални дейности", с одобрената с решение № 111 по протокол № 10 от 29.03.2016 г. на О.-В. нова обща численост и структура на звената в общата и специализирана Общинска администрация - се дължи на това, че една бройка от общата численост на посочената Дирекция се дофинансира с общински приходи, като поименното разписание на тези длъжности е представено в първото заседание по делото. В случая целта за оптимизиране на работата чрез извършеното съкращение на щата е постигната, тъй като бройките на служителите от дирекциите "Образование, култура, спорт и туризъм" - 11 бройки и "Здравеопазване, социални и младежки дейности" - 11 бройки в структурата на община В. преди издаване на процесната заповед, са намалели след издаването й. По тези и други съображения подробно изложени в касационната жалба, моли за отмяна на решението. Ответникът - О. Ц. Д., редовно уведомен, не се явява, не се представлява, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение съдът е уважил жалбата на О. Д. срещу заповед № 17/20.04.2016 г. на кмета на община В. и е отменил заповедта. За да постанови този резултат е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Съдът е приел, че е налице разминаване между броя на длъжностите утвърдени в длъжностното разписание със заповед № 451/20.04.2016 г. на кмета на община В., в сила от 20.04.2016 г. в частта за Дирекция "Образование, здравеопазване и социални дейности" (л. 21 по адм. д. № 266/2016 г.) - утвърдени 5 щатни бройки и утвърдената от О. В. структура на този отдел на Общинска администрация - В. (с решение № 111 по протокол № 10 от 29.03.2016 г. на О.-В., съгласно Приложение № 1), предвиждаща 6 щатни бройки в отдел "Здравеопазване и социални дейности". Съдът също е приел, че в процесния случай не се установява наличието на кумулативно предвидените две предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, а именно: че заеманата от служителя длъжност като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, не съществува или, ако длъжноста е запазена, да е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. От съпоставката на предходното щатно длъжностно разписание в сила до 20.04.2016 г. и новото такова, в сила от 20.04.2016 г., се установява че е налице промяна в длъжността, която е заемал ответника по касация от "главен експерт здравеопазване" на "гл. експерт училищно и детско здравеопазване", като от приетото по делото заключение на извършена съдебно-икономическа експертиза се установява, че повече от половината задължения на О. Д., описани в длъжностната му характеристика, се изпълнява от лицата, заемащи длъжностите: старши експерт здравеопазване и социални дейности и началник-отдел. Въз основа на това, първоинстанционният съд е приел, че промяната в наименованието на една длъжност не води до извод за реално съкращаване на длъжността, след като е установено, че са запазени нейните функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, поради което не са налице кумулативните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съдът е приел, че при извършване на съкращението не е постигната реално оптимизация на работния процес, не е извършен подбор. Формалното утвърждаване на новото длъжностно разписание и извършеното възоснова на него прекратяване на служебното правоотношение с лицето, без извършване на подбор, не постигат целите за реално оптимизиране на работата, независимо, че е в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган. Настоящият състав изцяло споделя правните изводи, изложени от първоинстанционния съд в решението. На основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл при съкращаване на длъжността органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие. В съдебната практика се приема, че реално съкращаване е налице и в случаите, когато длъжността е запазена като наименование и система от функции, но щатните бройки за нея са намалени. В рамките на притежаваната компетентност административният орган може да извърши реорганизация в управляваната от него администрация, като оптимизира числеността на служителите съобразно изменената структура. Съкращаване на длъжността има не само в случаите на премахване на присъщите й функции, а и в случаите, когато те продължават да се изпълняват, но от по-малко служители. В трайната съдебната практика е възприето, че при назначаване в конкретно звено е без значение фактът, че при извършеното преструктуриране щатните бройки в друго регионално звено са увеличени. С включването му в заповедта за назначаване мястото на работа е станало елемент от длъжността като нормативно определена позиция. Извършването на подбор е въпрос на целесъобразност и има отношение единствено към оптимизиране на изпълнението на служебната дейност. При необявени предварителни критерии за подбор органът по назначаването има неподлежаща на съдебен контрол оперативна самостоятелност да подбере служителите, които да останат на работа. След извършена преценка на събраните доказателства може да се направи извода, че по новото длъжностно разписание не е налице реално съкращаване на длъжността на ответника по касация, както правилно е установил първоинстанционният съд. Налице е несъответствие в утвърдените щатни бройки в длъжностното разписание, прието със заповед № 451/20.04.2016 г. на кмета на община В., в сила от 20.04.2016 г. в частта за Дирекция "Образование, здравеопазване и социални дейности" (л. 21 по адм. д. № 266/2016 г.) - предвидени 5 щатни бройки и утвърдената от О. В. структура на този отдел на Общинска администрация - В. (с решение № 111 по протокол № 10 от 29.03.2016 г. на О.-В., съгласно Приложение № 1), предвиждаща 6 щатни бройки в отдел "Здравеопазване и социални дейности". Следователно числеността на отдела, в който е работил ответника по касация е намалена, без да е предвидено това намаление в утвърдената структура на общинска администрация. Също така, въз основа на заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че повече от една втора от функциите на О. Д. са запазени и включени в длъжностните характеристики на други две длъжности, в чиито имена е включена функцията здравеопазване (старши експерт здравеопазване и социални дейности и началник-отдел). В случая релевантното обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията /ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г./, дефинира понятието "длъжност в администрацията" като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Изискванията са кумулативни. В случая, обаче не се установява наличието на тези две кумулативни изисквания, тъй като макар и длъжността на Д. да е била премахната като наименование, голяма част от функциите му фигурират в длъжностните характеристики на други две длъжности. От анализа на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице, не може да се направи извод, че в случая е налице реално съкращаване на длъжността на О. Д.. В този смисъл, установеното от първоинстанционния съд несъответствие в числеността на отдела и извода му за съществено нарушение на административно производствените правила могат да бъдат възприети като основание за незаконосъобразност на процесната заповед. С оглед изложеното следва извода, че административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Правилни и обосновани са мотивите на решаващия съд за липса на възприетото основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Изложеното налага обжалваното решение да се остави в сила, като постановено при липса на визираните в касационната жалба отменителни касационни основания. Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане, на ответника следва да се присъдят направените разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на Шесто отделение