Решение № 93 от 23.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 19/2009 г.

Решение № 93 от 23.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 19/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на подсъдимия Е. И. С. срещу потвърждаването от апелативния съд - Варна на осъдителната присъда на Добричкия окръжен съд. Първоинстанционната присъда - № 22 от 13 юни 2008 г. по нохд № 278/2008 г., е за престъплението във връзка с чл. 343, ал. 3, б. "б" НК, извършено на 3 февруари 2008 г. при нарушаване правилата за движение с управляваното в пияно състояние от Е. С. моторно превозно средство (лек автомобил "М"); по непредпазливост е била причинена смъртта на О. С. А. и средна телесна повреда на К. О. Т. (разстройство на здравето му, временно опасно за живота, вследствие на мозъчна контузия). Наложеното наказание 4 години лишаване от свобода трябва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, а лишаването от право да се управлява МПС е за срок от 6 години. Второинстанционното (въззивно) решение - № 160 от 24 октомври 2008 г. по внохд № 330/2008 г., е постановено по жалба пак от същата страна. В подадената сега (касационна) жалба отново се поддържа застъпената по-рано защитна теза, че единствената причина за инцидента е неочакваното поведение на пострадалия О. А., но искането е не само за пълното оправдаване на подсъдимия още в тази инстанция; алтернативно е предложено смекчаване на наказателната отговорност, включително с условно осъждане, а в случай на ефективно лишаване от свобода, размерът му да бъде около година и половина. Жалбата е поддържана в съдебното заседание на касационната инстанция, а останалите страни, взели участие в него, са за отхвърлянето й. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсват основанията за неговото отменяне или изменяне. Защитната теза в касационната жалба не само е била застъпена вече - тя представлява почти дословно повторение на писмената защита в апелативния съд. Това само по себе си, разбира се, не е укоримо, но необходимостта от него е съмнителна, ако не е съпроводено от възражения срещу отхвърлянето на защитата в мотивите към обжалваното решение. Всъщност именно липсата на такива възражения е може би косвено потвърждение на правилността на дадените от апелативния съд отговори, но ВКС на свой ред смята тези отговори за убедителни. Съгласявайки се с отхвърлянето на защитната теза още в първата инстанция, второинстанционният съд не е имал никаква причина да приеме версията за внезапна намеса на пострадалия при управлението на автомобила, още повече, когато съдът е забелязал стремежа тя да се нагажда към резултатите от разследването - например относно момента на намесата (не при изравняване на лекия автомобил с изпреварвания трактор, а по-рано). Възраженията срещу справедливостта на наложеното наказание, в частност, също са неприемливи. При индивидуализацията на отговорността относителното значение на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства е преценено точно, без надценяване или подценяване на някои от тях, каквото се вижда в отношението на жалбоподателя, в първата насока - семейното положение например, във втората - концентрацията на алкохол в кръвта и превишената скорост. Във връзка с последните две обстоятелства, по-специално, е направено незаконосъобразното възражение за нарушаване на чл. 56 НК; нарушение би било те да се отчетат два пъти - при квалификацията "пияно състояние" и "наруши правилата за движение", а после - при индивидуализацията на отговорността, но в случая става дума за отчитане на различни техни степени - минимално необходимата и конкретно превишената (скоростта например от над 150 км/ч е определена и като "безумна"). Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение