Решение № 6018 от 16.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1738/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) срещу Решение 7474/01.12.2023 г. не Административен съд София-град, постановено по адм. дело 8070/2023 г.в С обжалваното решение съдът по жалба на Билла България ЕООД отменя Заповед 506/16.05.2023 г. на председателя на КЗП, с която е забранено прилагането от търговеца на заблуждаваща нелоялна търговска практика чрез предоставянето на невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на белтък и захари в протеинов бар Banana Milk Shake , предлаган за продажба в магазин Билла , находящ се в гр. Пловдив, [улица], в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във вр. чл. 68г, ал. 4 във вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е безспорно установено нарушение на ЗЗП прилагане на нелоялна търговска практика, по смисъла на чл. 68д ЗЗП, тъй като търговецът продава, в своя обект, протеинов бар Banana Milk Shake , информацията за хранителния състав на който е невярна. Сочи, че е установена липса на съответствие между съдържанието на продукта и описанието му върху опаковката, етикета на продукта, а етикетът е средството, чрез което продуктът бива рекламиран на потребителя, с цел вземане на търговско решение за сключване на сделка (купуването му). В тази връзка се позовава на резултатите от проведено лабораторно изпитване на контролна проба на процесния продукт, съгласно което съдържанието на протеин и захари в 100 гр. не съответства на обявеното на етикета. Касаторът счита, че ЗЗП - като специален закон, който регламентира отношенията потребител търговец и който осигурява най-висока степен на защита на потребителите в тези отношения, въвежда задължение за търговеца, а не за производителя да предостави по ясен и разбираем начин информация относно основните характеристики на стоките, включително информация за състава на продукта, който предлага, като тази информация следва да бъде вярна. Последното е с цел потребителят да вземе информирано решение да сключи или не определена сделка с търговеца, който в настоящия случай е Билла България ЕООД. На тази плоскост сочи, че търговското съобщение, чрез което е представен продуктът 31% протеин, е базата, на която потребителят взима търговско решение за сключване на сделка (закупуване на продукта), ето защо ЗЗП урежда именно контролните механизми дали това съобщение действително отговаря на истината или чрез начина на изписването му въвежда в заблуждение или е в състояние да въведе в заблуждение крайния потребител, при което същият да вземе търговско решение за закупуване на този продукт. Касаторът твърди, че цялостното представяне на стоката, а именно High Protein 31% (продукт с високо съдържание на протеин 31%) е заблуждаваща търговска практика, съдържаща невярна информация относно състава на стоката, която се предлага от търговеца, като няма съмнение, че дейността на търговеца по предлагане и доставка на конкретния продукт се квалифицира като търговска практика, съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП. Допълва аргументацията си с довода, че чрез включването в етикета на продукта протеинов бар Banana Milk Shake на израза High Protein 31% , се заявява хранителна претенция по смисъла на чл. 2, § 2, подт. 4 от Регламент (ЕО) 1924/2006 на Европейския Парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните. След като с проведеното лабораторно изследване е установено, че обявеното на етикета на стоката количествено съдържание на протеини и захари не съответства на отправеното рекламно съобщение за съдържанието на протеин, то е налице предоставяне на невярна и следователно подвеждаща информация относно основните характеристики на стоката, което е в състояние да заблуди множество потребители, които търсят стоки с подобно хранително съдържание. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В допълнително представена молба се прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси: Следва ли да се тълкува, че търговецът, който доставя стока за продажба до потребителя, с невярна съществена информация по смисъла на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялна търговска практика от страна на търговци към потребители, извършва нелоялна търговска практика спрямо потребителя, съгласно чл. 5 от Директивата? и Кой е субектът, извършващ нарушението по смисъла на чл. 7, § 5 от Директивата, при продажба на стока на потребителя производителят/дистрибуторът или търговецът, който доставя стоката до потребителя? , които въпроси намира, че са от съществено значение за правилното решаване на настоящия спор, доколкото съществува различие в практиката на първоинстанционните съдилища относно отговорния субект при прилагане на нелоялни търговски практики спрямо потребителите. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Петкова и адв. Г. Йорданов, САК. Ответникът Билла България ЕООД в писмен отговор чрез пълномощник юрк. С. Кръстев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред ответника е образувано по повод постъпила на 06.04.2023 г. жалба от потребител, с изложени твърдения, че след консумация на протеинови блокчета с търговска марка Born Winner изпитва чревен дискомфорт и стомашно неразположение, поради което иска извършване на проверка с цел установяване състава на продукта и верността на съдържащата се върху опаковката информация относно съдържанието на захар и протеин. От страна на административния орган е извършена проверка в магазин Билла 302 , находящ се в гр. Пловдив, ул. 6-ти септември 221, стопанисван от Билла България ЕООД, при която е констатирана продажбата на протеинов бар шоколад и лешници, с марката Born Winner. На взета контролна проба протеиново блокче Born Winner банан (Banana milk shake) е извършено изследване в независима лаборатория за изпитване Алименти Омнилаб при Ди енд Ви Консулт ООД, отразено в Протокол 22229/28.04.2023 г., при което са установени следните резултати по показател съдържание на белтък: 28,49±0,43 (по стандартизиран метод БДС ISO 1871:2014); по показател захари 13,61±0,82 (по стандартизиран метод БДС 5439:1985). Съдът приема, че доколкото в т. 4 от протокола за изпитване е отразено, че е изследвана проба, представляваща потребителска опаковка 5 бр. х 0,055 кг, а единицата за величина, отразена в колона 8 от протокола е % от общата маса , под което следва да се разбира масата на изпитвания продукт, която е 0,055 кг (или 55 гр), то количеството установен белтък, респективно захари е дадено за тази маса, а не за 100 гр. Изготвена е докладна записка изх. Ц-01-162/03.05.2023 г. от главния директор на главна дирекция Контрол на пазара в КЗП, в която са обобщени предприетите действия и констатациите, като е формиран извод, че информацията за съдържанието на белтък и захари в протеинов бар Born Winner банан (Banana milk shake), предлаган в магазин Билла , находящ се в гр. Пловдив, [улица], е невярна и въвежда или би могла да въведе в заблуждение средния потребител да вземе търговско решение, което не би взел без използваната търговска практика. На заседание на КЗП, проведено на 04.05.2023 г., след обсъждане на констатациите от проверката, с обикновено мнозинство е взето решение, че Билла България ЕООД прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП (Протокол 17 в частта по т. 25.1.). На 16.05.2023 г. е издадена оспорената в първоинстанционното производство Заповед 506 на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68д, ал. 1 във вр. чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68в ЗЗП е забранено на Билла България ЕООД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) при предоставяне на информация за количественото съдържание на белтък и захари в продукта протеинов бар Born Winner банан (Banana milk shake), в магазин Билла , находящ се в гр. Пловдив, [улица]. Органът приема, че доколкото при направеното изследване с Протокол 22229/28.04.2023 г. е установено, че реалната стойност на белтък в продукта е 28,49 гр, при посочено съдържание на белтък на етикета - 31 гр, респективно реалната стойност на захари в продукта е 13,61 гр, при посочено съдържание на захари на етикета - 22 гр, то търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация за съдържанието на белтък и захари в протеинов бар Banana milk shake , предлаган за продажба в магазин Билла , находящ се в гр. Пловдив, [улица]. Намира, че тъй като относно качеството на протеиновите барчета няма предвидени нормативно установени стандарти, то преценката дали да закупи или не този вид стока на потребителя се основава преди всичко на информацията, която получава за съдържанието на продукта чрез посочените на гърба на опаковката или на място в търговския обект показатели, поради което представената по този начин информация относно съдържанието на белтък и захари в продукта, въвежда в заблуждение средния потребител и води до вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Посоченото на опаковката съдържание на белтък и захари се установява въз основа на представен снимков материал на протеинов бар Born Winner банан (Banana milk shake), както следва: съдържание на белтък в 100 гр продукт 31 гр, респективно захари 22 гр, съдържание на белтък в продукта при тегло 55 гр 17 гр, респективно на захари 12 гр. От правна страна съдът приема, че оспореният пред него акт е издаден от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити посочена е правна квалификация, фактически основания за издаването й, както и доказателствата, въз основа на които същите са установени. Предвид изложеното, съдът формира извод, че не са налице пороци на акта по чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК. Съдът приема, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е налице несъответствие между констатираните от органа обстоятелства и писмените доказателства, на които се основават. В оспорената заповед и в предхождащите я документи решение по Протокол 17 на КЗП, докладна записка изх. Ц-01-162/03.05.2023 г. е посочено, че проверката е извършена в магазин Билла 303, находящ се в гр. Пловдив, [улица], като е иззет протеинов продукт с марка Born Winner банан (Banana milk shake), въз основа на които е наложена принудителна административна мярка, с която на Билла България ЕООД е забранено упражняването на нелоялна заблуждаваща търговска практика относно съдържанието на белтък и захари в протеиновия бар, предлаган за продажба в магазин Билла , находящ се в гр. Пловдив, [улица]. Същевременно, заповедта е издадена като органът се позовава на отразеното в констативен протокол К-2711629/19.04.2023 г., от съдържанието на който се установява, че проверката е извършена в друг обект на жалбоподателя Билла България ЕООД магазин Билла 302, находящ се в гр. Пловдив, ул. 6-ти септември 221, като е установено наличието и е иззет друг продукт Born Winner протеинов бар шоколад и лешници Slim. Съдът приема, че конкретният вид продукт и търговският обект, в който е установено наличието му, са съществени елементи от фактическите констатации на органа, доколкото ПАМ се налага именно за конкретен продукт, поради което достига до извода, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. С оглед горното, съдът приема, че е налице основанието за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 АПК. Съдът намира, че обстоятелството, че Билла България ЕООД не е уведомено за образуваното административно производство, не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото жалбоподателят е упражнил в пълен обем в рамките на съдебното производство правото си на защита. Материалната законосъобразност на заповедта е преценена в контекста на посоченото от органа правно основание по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и установените от органа фактически обстоятелства. Съдът приема, че спорът се свежда до това дали е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика, прилагана в дейността на Билла България ЕООД, предвид обстоятелството, че на етикета на протеинов бар Born Winner банана (Banana milk shake) са оповестени стойности на белтък и захари, които са различни от лабораторно установените. Въз основа на анализ на разпоредбите на § 13, т. 2, т. 23 и т. 31 ДР на ЗЗП, и като взема предвид съображение 18 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета ( Директива за нелоялни търговски практики , Директивата), съгласно което средният потребител е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и лингвистични фактори, така както същите се тълкуват от Съда на Европейките общности, като критерият за средния потребител не е статистически, а следва да се отчита неговата типична реакция в конкретния случай, съдът приема, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Сочи, че за да е изпълнен фактическият състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика е необходимо лицето да е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, да е налице търговска практика по смисъла на т. 23 от същата разпоредба, предлаганата на потребителя информация да е невярна и тази практика да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което без нея средният потребител не би взел. Сочи, че съставът на стоката, особено на хранителни продукти, е основна характеристика, по отношение на която законодателят е приел, че не следва да се упражняват нелоялни търговски практики и способи за продажба. В контекста на горното, съдът приема, че Билла България ЕООД осъществява търговска дейност, изразяваща се в продажба на дребно на стоки във верига магазини Билла , като сред предлаганите хранителни продукти е протеинов бар Born Winner банан (Banana milk shake) с хранителни стойности за 100 гр (per 100g): въглехидрати 39 гр, от които захари 22 гр, влакнини 4.3 гр, белтъци 31 гр, сол 0,44 гр. Съдът приема, че съдържанието на белтъци и захари са сред основните характеристики на конкретна стока по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 2 ЗЗП. С оглед установените различни стойности чрез лабораторното изследване, съдът приема, че такава търговска практика, при която се представя невярна информация за съдържанието на посочените показатели, може да повлияе за вземането на търговско решение от средния потребител и икономическият му избор би могъл да бъде друг без използването й, тъй като променя или е в състояние да повлияе съществено неговото поведение. Позовава се на разпоредбата на § 13, т. 25 ДР на ЗЗП, съгласно която съществено изменение на икономическото поведение на потребителите е използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя за вземане на информирано решение, което води до вземането на търговско такова, което не би било взето без използването на търговската практика. Т.е. търговецът влияе върху търговското решение на потребителя, въвеждайки го в заблуждение относно съдържанието на белтъчини, чрез невярно посочване на по-висока стойност на опаковката. В случая съдът приема, че органът е извършил неправилна преценка на фактите. Счита, че доколкото съдържанието на разглежданите хранителни показатели е изследвано от проба с вх. 34572, описана в Протокол 22229/28.04.2023 г. като потребителска опаковка 5 бр. х 55 гр, а резултатите са представени като процент от общата маса, то отчетеният резултат от 28,49±0,43 белтъчини представлява съдържание в 55 гр от изследвания продукт, респективно по показател захари резултатът от 13,61±0,82 също представлява съдържание в 55 гр от изследвания продукт. Според съда, органът не е отчел, че съдържанието на опаковката е представено съгласно изискванията на чл. 32, § 2 във вр. чл. 30, § 1, б. б от Регламент (ЕС) 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) 1924/2006 и (ЕО) 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) 608/2004 на Комисията (Регламент (ЕС) 1169/2011), т.е. в 100 гр продукт, докато лабораторните резултати са изчислени според теглото на продукта от 55 гр. Следователно органът погрешно е интерпретирал фактите относно количеството белтък и захари в 1 брой протеинов бар от 55 гр, като е приел, че се отнасят за 100 гр, вследствие на което е направил неверен извод, че е предоставена подвеждаща информация на потребителя. Съдът достига до извода, че предвид обявената информация за съдържание от 31 гр протеин в 100 гр продукт, то с оглед лабораторните резултати действителните стойности надхвърлят значително обявените съдържанието на белтъчини би било 51,80 гр за 100 гр продукт. Поради това приема, че макар предоставената информация относно съдържанието на белтъчини в протеиновото блокче да е невярна, тя не би могла да бъде определена като подвеждаща, доколкото същата не резултира във вземането на решение, което потребителят не би предприел без използването й. С оглед кръгът потребители на продукти като разглеждания хора, които консумират храни с високо съдържание на протеин по различни причини, съдът сочи, че високото съдържание на протеин е основна причина за вземане на решение за закупуването му от средния потребител. Затова и приема, че обсъжданата търговска практика не въвежда в заблуждение потребителя, тъй като не се отразява негативно на вземането на решение за покупка на продукта. Достига до извод, че търговецът не е използвал нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП при представянето на информация относно съдържанието на белтък и захари в протеинов бар Born Winner банан (Banana milk shake), предлаган в магазин Билла , находящ се в гр. Пловдив, [улица]. Съдът сочи още, че органът не е съобразил разпоредбите на чл. 31 § 4 Регламент (ЕС) 1169/2011, тъй като не е изследвал дали обявените стойности на двете вещества са средни такива, не са посочени допустимите отклонения, които могат да се получат при лабораторно измерване в зависимост от теглото. Не на последно място, като се позовава на разпоредби от Регламент (ЕС) 1169/2011, Закона за храните и Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, съдът приема, че Билла България ЕООД не е стопанският субект, под чието име и търговско наименование храната се предлага на пазара, както и не е неин вносител, като отговорността на дружеството се свежда до задълженията по чл. 7 и чл. 9 ЗЗП, а именно да осигури предоставянето на изискуемата по закон информация на потребителя. Доколкото стоката е доставена на търговеца за продажба опакована и етикетирана, като предоставената на етикета информация от външна страна отговаря на нормативните изисквания като съдържание и яснота, то търговецът е изпълнил своите задължения по ЗЗП и регламента добросъвестно и компетентно е предоставил информация на потребителя при осъществяване на търговска практика. Сочи, че противното би означавало на търговеца да се вменят задължения на контролен орган. Заключава, че осъществената от търговеца практика не противоречи на принципа за добросъвестност и професионална компетентност и не може да бъде определена като нелоялна търговска практика. Мотивиран от гореизложеното съдът достига до решаващия извод, че оспорената пред него Заповед 506/16.05.2023 г. на председателя на КЗП е незаконосъобразен акт и поради това я отменя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и от формална страна съдържа изискуемите реквизити, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. посл. АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Споделя се и изводът на съда, че налице противоречие между изложените в мотивите на заповедта фактически обстоятелства и доказателствата, които ги подкрепят, доколкото органът се позовава на установени при извършена контролна проверка обстоятелства, отразени в Констативен протокол 2711629/19.04.2023 г. По своята същност, наложената със Заповед 506/16.05.2023 г. забрана представлява принудителна административна мярка с преустановителен и превантивен характер, поради което прилагането й следва да става при съблюдаване на законовите изисквания и установяване на всички правнорелевантни обстоятелства. Доколкото прилагането на ПАМ в случая има отношение към конкретно предлаган продукт в конкретен обект от магазинната мрежа на Билла България ЕООД, а именно магазин Билла , находящ се в гр. Пловдив, [улица], за който се твърди, че дружеството използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, то мястото, на което органът е установил използването на такава практика и конкретният продукт, по отношение на който същата се твърди да е използвана, са от съществено значение. В тази връзка и доколкото изводът на органа се основава на получените при лабораторно изследване резултати, които доказват несъответствие между обявените на опаковката на конкретен продукт хранителни стойности и действителните такива, то верността на този извод се предпоставя от верността на констатираните при проверката на място обстоятелства и надлежното извършване на последващите действия на органа по установяване на правнозначимите факти, включително изследване на контролна проба от продукта, в съответствие с контролните правомощия на длъжностните лица от КЗП по чл. 192, т. 3 и чл. 192а, ал. 1, т. 3 ЗЗП. С оглед горното, съдът правилно приема, че е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което е съществено, тъй като е налице противоречие между изложените от органа фактически обстоятелства и доказателствата, които ги подкрепят, което е довело до формиране на извод при неизяснени факти и обстоятелства от значение за спора порок на акта по чл. 146, т. 3 АПК. Този порок на собствено основание води до отмяна на акта, независимо от принципната верност на извода на административния орган, подкрепена от резултатите от лабораторното изследване на продукта, посочен в заповедта, че е налице несъответствие между обявената хранителна стойност и действителната такава, в частност по отношение на хранителните вещества белтъчини и захари, и с оглед отправеното послание за по-високо съдържание на протеин в продукта. В тази връзка следва да се посочи, че съдът е извършил неправилна оценка на установените от него факти, като е приел, че резултатите от лабораторното изследване се отнасят до съдържание на тези две хранителни вещества в 55 гр продукт, колкото е теглото на 1 бр. протеинов бар. Както правилно сочи съдът, изследването е проведено на проба вх. 34572, съставляваща потребителска опаковка 5 бр. х 0,055 кг, т.е. общото тегло на пробата е 0,275 кг (275 гр). Ето защо, хранителната стойност на белтъчините, като % от общата маса, от 28,49±0,43 гр се отнася към 100 гр продукт, а не към теглото на 1 бр. опаковка от 55 гр. или в 55 гр продукт се съдържат приблизително 15,67 гр белтък (при обявена хранителна стойност на опаковката от 17 гр белтък в 55 гр). Същото е относимо и към съдържанието на захари в продукта. Поради това и не съответства на фактите изводът на съда, че действителните стойност надхвърлят значително обявеното количество на белтъчини и захари в продукта. Това е видно и при просто сравнение на показателите, посочени на опаковката на продукта, за съдържание в 100 гр продукт и в 55 гр, колкото е действителното тегло на 1 бр. протеинов бар. Органът е направил верен извод, че информацията на опаковката на стоката не е вярна, поради което посланието High Protein 31% (високо съдържание на протеин 31%) принципно може да въведе потребителя в заблуждение относно хранителните му стойности, т.е. съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. В случая органът се позовава на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, като твърди, че Билла България ЕООД при упражняване на своята дейност използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, като предоставя невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на белтък и захари в протеинов бар Banan milk shake , предлаган за продажба в конкретен обект от магазинната мрежа на дружеството. Съгласно чл. 68, ал. 4 ЗЗП заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д-68к са и нелоялни търговски практики. Разпоредбата пресъздава дословно разпоредбата на чл. 5, § 4 Директивата, съгласно която търговските практики са нелоялни и когато са заблуждаващи по смисъла на членове 6 и 7, или са агресивни по смисъла на членове 8 и 9. От своя страна, чл. 6 Директивата дефинира като заблуждаваща тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените в разпоредбата елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Разпоредбата е пресъздадена в националния правопорядък с нормата на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. В свое Решение (първи състав) от 19 септември 2013 г. по Дело С-435/11 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) провежда разграничение между двете норми, като приема, че съставът на заблуждаващата търговка практика, уреден в чл. 6, § 1 Директивата, е специален по отношение на този по чл. 5, § 2 от същата, поради което наличието на предпоставките, визирани в него, прави безпредметен анализа на тези, посочени в чл. 5, § 2. Това становище е застъпено и в Решение (първи състав) от 16 април 2015 г. по Дело С-388/13 г. Това тълкуване на СЕС следва да бъде съотнесено и към националните правни норми, като се приеме, че твърдението за заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП не е обвързано от мотивиране на хипотезата по чл. 68г, ал. 1 с.з. Проявлението на визираните в чл. 68д, ал. 1 от закона предпоставки е достатъчно, за да бъде формулиран извод за нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в и да бъде правилно забранена същата по реда на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП със заповед на председателя на КЗП. Първата хипотеза на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, на която се позовава административният орган, се характеризира с кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) съдържаща се в тази практика невярна и съответно подвеждаща информация, и 3) като резултат, респ. възможен такъв, да е взето или да би могло да се вземе търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В контекста на настоящия спор, с оглед верността на извода на административния орган, че съдържащата се върху опаковката на продукта протеинов бар Born Winner Banan milk shake информация относно съдържание на белтъчини и захари е невярна, съответно подвеждаща, което би могло да доведе до вземането на търговско решение, което потребителят не би взел при други обстоятелства, следва да бъде установено наличието и на първата визирана в хипотезата предпоставка. В случая, както правилно е приел първостепенният съд, описаното в атакувания индивидуален административен акт деяние не може да се окачестви като заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП, тъй като не е налице първият елемент от описания фактически състав. Търговска практика , съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Няма спор по въпроса, че Билла България ЕООД е търговец това се подкрепя от регистрацията на дружеството в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), с предмет на дейност, който включва производство на хранителни стоки и безалкохолни напитки; търговия на едро и търговско посредничество; търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки и др. Следователно, отговаря на дефиницията, дадена в §13, т. 2 ДР на ЗЗП, съгласно която "търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Това качество на Билла България ЕООД, обаче, не е достатъчно, за да бъде прието, че в случая е налице търговска практика, която е заблуждаваща и поради това нелоялна. Съображенията, мотивирали председателя на КЗП да издаде оспорената пред АССГ заповед, са свързани с действията по представяне на информация относно хранителните стойности на протеинов бар чрез неговия етикет, които обаче не могат да се отнесат към този търговец. Както се сочи правилно и от съда, основната рамка на правоотношенията, свързани с предоставянето на информация на потребителите относно храните, се съдържа в Регламент (ЕС) 1169/2011. По аргумент от чл. 1, § 1 от същия, този акт предоставя основа за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация, и като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар. Съгласно предписанието на чл. 1, § 2 Регламент (ЕС) 1169/2011, в него са регламентирани общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните. В чл. 2, § 2, б. а е дадена дефиниция на понятието информация за храните това означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма, а съгласно б. и - етикет означава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна. Чл. 8, § 1 Регламент (ЕС) 1169/2011 ясно сочи чия е отговорността за информацията за храните в хранителната промишленост това е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза вносителят на пазара на Съюза. Съгласно § 2 от същата разпоредба, негово е задължението за осигуряване наличието и точността на информацията за храните в съответствие с приложимото законодателство в областта на информацията за храните и с изискванията на съответните национални разпоредби. На тази плоскост, отговорността на други стопански субекти, чиито дейности нямат отношение към осигуряването на информацията за храните, се свежда до задължението да не доставят храни, за които знаят или предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби (§ 3 на чл. 8). Видно е, че императивните разпоредби на Регламент (ЕС) 1169/2011, макар и да се отнасят до всички стопански субекти в хранителната промишленост на всички етапи от хранителната верига, провеждат разграничение между отделните стопански субекти що се отнася до информацията за храните, в зависимост от осъществяваната от тях дейност. Докато производителят е този, който трябва да осигури точност на посочената на етикета на стоката информация, търговецът, който предлага закупения от производителя продукт на крайния потребител, е задължен само при знание или предположение, че стоката не отговаря на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните или на изискванията на съответните национални разпоредби, да не я доставя, т.е. да не я предлага на крайния потребител. Ето защо и доколкото в случая Билла България ЕООД се явява стопански субект, чиято дейност в хранителната промишленост не засяга информацията за храните, т.е. явява се субект по смисъла на чл. 8, § 3 Регламент (ЕС) 1169/2011, не би могло да извърши твърдяната в административния акт търговска практика, тъй като не е лицето, което предоставя информация за хранителната стойност на съставките на предлагания продукт. Тази информация се съдържа в етикета, поставен на индивидуалната опаковка на продукта (протеинов бар Born Winner Banana milk shake ), така както същата е посочена предварително от производителя, и именно той отговаря за нейната достоверност. Затова и само производителят може да бъде лице, което прилага нелоялна търговска практика, свързана с предоставената информация за храните при етикетирането на продукта. Доколкото касаторът изрично навежда доводи в тази насока, следва да се посочи, че пак отговорността на производителя би следвало да се търси и във връзка с евентуално заявена "хранителна претенция", с оглед описанието за високо съдържание на протеин, съдържащо се на поставения от производителя етикет. Това действие, обаче, категорично не е извършено от търговеца Билла България ЕООД (в горния смисъл Решение 2894/12.03.2024 г. по адм. дело 11936/2023 г. на ВАС, VІІ отд.). Предвид изложеното, доколкото не са осъществени всички кумулативно изискуеми предпоставки на хипотезата на заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, то властническото правомощие на председателя на КЗП за нейната забрана, е упражнено спрямо Билла България ЕООД без основание. Това прави заповедта издадена в нарушение на материалния закон основание за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК. Като е обосновал извод за незаконосъобразност на Заповед 506/16.05.2023 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите и е отменил същата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По искането за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз (СЕС): Върховният административен съд, като се запозна с конкретно поставените от процесуалния представител на касационния жалбоподател въпроси, намира следното: Съгласно чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на европейските общности. От своя страна разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК, предвижда, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Предпоставка за отправяне на преюдициално запитване по реда, предвиден в цитираните разпоредби е кумулативното наличие на следните условия: да се иска тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз; тази разпоредба да е приложима пряко или косвено към спора пред националния съд; искането да се основава на правната и фактическата обстановка по спора пред националния съд, тоест въпросът да е релевантен към предмета на спора; искането да е от значение или да е необходимо за правилното решаване на делото. В контекста на употребеното в първия поставен въпрос словосъчетание съществена информация и реферирането към чл. 7, § 5 от Директивата, би могло да се предположи, че касаторът търси тълкуване на тази разпоредба, за която счита че косвено е приложима към разрешаването на спора, доколкото разпоредбите на европейските директиви нямат пряко приложение към разглежданите отношения. Чл. 7 от Директивата обаче регламентира заблуждаващите бездействия, а разглежданата в него съществена информация има отношение към непредоставянето на такава, по смисъла на § 4 от същата разпоредба, като изискванията за предоставянето на информация във връзка с търговски съобщения, включително реклама или продажби, установени в законодателството на Общността и неизчерпателно изброени в приложение II, се считат за съществени. В оспорената в първоинстанционното производство заповед се твърди предоставянето на невярна информация относно основни характеристики на стоката, т.е. касае се за действие, а не за бездействие на търговеца, поради което и не може да се твърди, че се осъществява нелоялна търговска практика под формата на заблуждаващо бездействие. Същевременно, разпоредбата на § 5 от чл. 7 Директивата само указва, че изискванията за предоставяне на информация, установени в законодателството на Общността във връзка с търговски съобщения, включително реклама или продажби, неизчерпателно изброени в Приложение ІІ, се считат за съществени, т.е. нормата е дефинитивна и ясна по съдържание, поради което не се нуждае от тълкуване, дори в контекста на установено заблуждаващо бездействие като форма на нелоялна търговска практика. Освен че фактите по настоящия спор не могат да бъдат подведени към хипотезите на чл. 7 от директивата, нейното съдържание с оглед задължението на държавата членка по чл. 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз, е транспонирано в националния правопорядък в чл. 68е ЗЗП, на която норма няма позоваване в оспорената заповед на председателя на КЗП. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че разпоредбата, за която се иска тълкуване не е нито пряко, нито косвено приложима към настоящия спор, формулираните въпроси не се основават на правната и фактическата обстановка по спора, т.е. не са релевантни за неговото разрешаване, поради което и искането не е значение, нито е необходимо за правилното решаване на делото. По изложените съображения искането за преюдициално запитване по реда на чл. 628 и 629 ГПК във връзка с чл. 267 ДФЕС като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Не са налице и твърдените отменителни основания, поради което обжалваното решение на Административен съд София-град като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за разноски е неоснователна. С оглед своевременно заявената от ответника претенция и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, следва да бъде осъдена Комисията за защита на потребителите юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения административен акт да заплати в полза на Билла България ЕООД юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание 144 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, определя в размер на 100 (сто) лева за касационната инстанция.