Решение № 14053 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 900/2017 г.

Решение № 14053 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 900/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. В. Т., Б. П. В. и Д. П. В., всички от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. А. Л., против Решение № 7397 от 25.11.2016 г., постановено по адм. дело № 7253/2015 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и се иска неговата отмяна.

Ответникът - Кметът на район "Младост" - Столична община, в писмен отговор, релевира доводи за неоснователност и недоказаност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение първостепенният съд е отхвърлил жалбата на П. В. Т., Б. П. В. и Д. П. В. срещу Заповед № РД-58-5 от 23.06.2015 г. на кмета на СО - район "Младост", с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1, предл. първо и второ и

ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО) е прекратено наемното правоотношение с П. В. Т., съществуващо по силата на Заповед № 41 от 30.01.1986 г. за настаняване и сключените последователно договори за наем от 31.01.1986 г. по реда на Закона за наемните отношения и на 28.11.2000 г. по реда на ЗОбС, за общинско жилище, находящо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] - частна общинска собственост.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания.

Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав.

1. Неоснователно е оплакването на касаторите за нарушение на нормата на чл. 26, ал. 1 и чл. 61, ал. 1 АПК. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че титулярът на наемното правоотношение – П. Т. е уведомен за издадения административен акт лично на 07.07.2015 г., а членовете на неговото домакинство - по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК, чрез залепване на съобщение на вратата на жилището (протокол на л. 12 по адм. дело № 7076/2015 г. по описа на АССГ), както и чрез обявление в сградата на общинската администрация.

1. Неоснователно също се твърди, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като съдът не е спрял съдебното производство предвид наличието на висящ съдебен спор относно размера на дължимия наем – гр. дело № 26373/2016 г. по описа на СРС, 30 състав. Предмет на преценка за законосъобразност е заповед № РД-58-5, издадена на 23.06.2015 г. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, освен ако не се докаже наличието на "нови факти от значение за делото след издаване на акта" по арг. от ал. 2 на текста. Завеждането на граждански процес за установяване на точния размер на дължимия наем в периода 2008 – 2015 година след прилагане на института на давността не е "нов факт от значение за настоящия спор". Това е така, тъй като освен дължимия наем за периода от м. септември 2008 г. до м. февруари 2015 г., вкл., ведно със законната лихва върху дължимата сума, касаторите имат задължения към общината за ТБО за периода от 2009 до 2014 г., общо 22 вноски, ведно със законната лихва; към "Топлофикация"; към "Софийска вода" – 4 134. 43 лв., съгласно справка към 06.01.2015 г.; към Етажната собственост – 285 лв. за период от м. юни 2013 г. до м. декември 2014 г., за които не представят доказателства, а и не твърдят, да са изплатили.

Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемна цена или на консумативни разноски повече от три месеца, като разпоредбата е императивна и не допуска изключения от общото правило. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от НРУУРОЖТСО предвижда прекратяване на наемните отношения поради неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от 6 месеца. Фактическите основания за прилагане на посочените норми са налице, както правилно е приел решаващият състав, тъй като се касае за период много по-дълъг от три, респ. шест месеца, в който ползвателите не изпълняват договорните си задължения.

Освен това касаторите не оспорват основателността на задълженията си, а само техния размер, като твърдят, че част от сумите са погасени по давност. Това не променя извода, че задълженията са налични и периодът на неплащане на наемната цена и консумативните разноски надвишава три, респ. шест месеца, с оглед на което изводът, че е осъществен състава на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС е правилен и законосъобразен. Предмет на обжалваната заповед е имот - частна общинска собственост, който жалбоподателите ползват и държат на практика безвъзмездно без да изпълняват основни договорни задължения, в ущърб както на интересите на други крайно нуждаещи се от жилище граждани, така и на общината.

В случая не е налице нарушение и по смисъла на чл. 8 ЕКПЧОС, съгласно който всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция. Намесата на държавните власти в ползването на това право в случая е напълно допустима и оправдана, тъй като са налице изключенията по смисъла на § 2 на чл. 8, а именно налице е предвидена в закона възможност да се защити обществената сигурност, икономическото благосъстояние на общността, да се защити морала, правата и свободите на другите. Налице е обществен интерес, който е противопоставим и се характеризира с по-висока значимост от правата на настаненото лице и членовете на неговото домакинство, които не зачитат договорните и законовите си задължения.

По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от пороци, които съставляват касационни основания и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 211, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,