Решение № 7430 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14080/2009 г.

Решение № 7430 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14080/2009 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 1 АПК. Образувано е по оспорване на Стефка Иванова Панова, Стефана Илиева Арнаудова, Екатерина Василева Бояджиева и Румяна Василева Желева, всичките със съдебен адрес в гр. Пловдив, против заповед № РД 46-1516 от 29.07.1998 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, а понастоящем - министъра на земеделието и храните, с твърдения за нищожност. С допълнителна молба от 8.04.2010 г. и приложено възражение към нея са направени допълнителни искания към съда, които са оставени без разглеждане, с определение от 20.04.2010 г. Определението не е обжалвано и е влязло в сила, като предмет на производството по настоящото дело е само разглеждане валидността на посочената заповед на министъра на земеделието и храните от 1998 г. Твърденията в жалбата за нищожност на заповедта са обосновани с това, че имотът, предмет на оспорваната заповед, е собственост на наследодателката на жалбоподателите, за което са представили писмени доказателства. Освен това се твърди, въз основа на представено влязло в законна сила решение на Окръжен съд - Пловдив, оставено в сила с решение на ВКС на РБ, договорът за замяна, сключен въз основа на оспорената заповед, е признат за нищожен. По изложените в жалбата подробни съображения се моли, оспорването да се уважи, като се присъдят и направените по делото разноски, по представения списък от адвокат Запрянов-пълномощник на жалбоподателите. Ответната страна - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Намира я за неоснователна, като по изложените съображения в писмените бележки моли, тя да не се уважава. Претендира заплащането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител също оспорва жалбата. Присъединява се към становището на ответната страна. Заинтересованата страна - Николай Вълчев Ракшиев, чрез адвокат-пълномощника си също оспорва жалбата, като по изложените съображения в писмените бележки моли, тя да не се уважава. Претендира заплащането на разноски. Останалите заинтересовани страни не са взели становище по делото. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата с направено оспорване за процесуално допустима, на основание чл. 149, ал. 5 АПК. От приложените писмени доказателства се установява, че за жалбоподателите е съществувал правен интерес от оспорването на заповедта към момента на издаването й, с оглед на това, че те се легитимират за собственици на два имота, включени в обхвата на заповедта, като правото си на възстановяване на собствеността са заявили още преди издаването й. В хода на производството е починала жалбоподателката Стефка Иванова Панова, като тя е заместена в процеса от наследника й Петър Георгиев Панов, който също се представлява от адвокат Запрянов. От приложените по делото писмени доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна: С решение № 06008 от 26.03.2001 г. на Поземлена комисия (ПК)- Родопи - лист 90 от делото, е възстановено правото на собственост на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на наследниците на Марийка Иванова Арнаудова върху лозе от 3.000 дка и овощна градина от 2.000 дка, от първа категория, намиращи се в землището на с. Брани поле, в местността "Шосето" и представляващи имот № 271 по кадастралния план, изработен през 1952 г., заявени съответно с поредни номера 2 и 5 от заявлението с вх. № 06008А от 18.06.1991 г. и установени с Емлячния регистър № 143. В мотивите на това решение, освен описаните фактически основания, послужили за издаването му, са описани и решение № 121 от 30.06.2000 г., постановено по адм. д. № 1545 от 2000 г. на Районен съд - Пловдив - приложено на лист 85 от делото и решение № 98 от 7.07.2000 г., постановено по адм. д. № 1435/2000 г. на Районен съд - Пловдив - лист 86 от делото. Решението на ПК - Родопи не съдържа границите на имотите и скиците към тях, от което следва, че процедурата по възстановяване на собствеността върху тези два имота не е завършена. От решение № 06330 от 6.10.1997 г. на ПК - Родопи се установява, че на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ - влезлият в сила план за земеразделяне, на Министерството на земеделието е възстановено правото на собственост върху описаните в него имоти, като релевантен към спора е имотът, описан в т. 7 от решението, представляващ пасище, мера от 9.176 дка, трета категория, намиращ се в местността "Герена", представляващ имот № 020094 при описаните в него граници. За този имот министърът на земеделието и храните е издал заповед № РД 46-1516 от 29.07.1998 г., с която на основание чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 36, ал. 1 и 3 ППЗСПЗЗ е разрешил да се извърши замяна. В заповедта за имота е посочено, че принадлежи към Държавния поземлен фонд (ДПФ) в с. Брани поле, община Родопи, представляващ парцел 94 от масив 20, трета категория. Замяната е със земеделска земя от 17 дка, подробно индивидуализирана, собственост на Благой Петков Пижев. В изпълнение на така издадената заповед е сключен и договор за замяна № Р-250-439 от 4.08.1998 г. - лист 10, между министъра на земеделието и храните и Благой Петков Пижев, който договор е вписан под № 248, том 13 на 7.08.1998 г. В последствие Благой Пижев е продал на сина си Александър Благоев Пижев недвижимия имот от 9.176 дка, представляващ парцел 94 от масив 20, видно от нотариален акт № 23, том 29, нотариално дело № 10930 от 1998 г. - лист 46 от делото. Имот № 020094 е разделен на два имота, съответно № 020098 с площ от 3.074 дка и имот № 020097. Част от имот № 020098 - 400/3074 идеални части е продадена от Александър Благоев Пижев и съпругата му Ели Тодорова Пижева на "Термикс-Инг" АД, видно от н. а. № 112, том II, дело № 269 от 2006 г. - лист 47, а тримата съсобственици са го продали на Николай Вълчев Ракшиев, видно от н. а. № 3, том VII, дело 1043 от 2006 г. - лист 49 и 50 от делото. По делото са приложени решения № 57 от 23.02.2004 г., постановено по гр. д. № 6058/2001 г. на Районен съд - Пловдив - лист 23 - 26 от делото, решение № 1203 от 28.06.2007 г., постановено по гр. д. № 1888/2006 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е оставено в сила решението на районния съд - лист 16 и 17 от делото и решение № 1144/08 от 14.05.2009 г., постановено по гр. д. № 5536/2007 г. на Върховния касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение - лист 29 и 30, с което е оставено в сила решението по гр. д. № 1888/2006 г. на Окръжен съд - Пловдив. Решенията са постановени по предявени искове по чл. 108 ЗС от Александър Благоев Пижев срещу държавата и община Пловдив, само срещу държавата и само срещу община Пловдив, с искане за осъждането им да отстъпят собствеността и предадат владението от държавата на 4,396 дка, ползвани за път и означени като кадастрален № 000001 и от общината на 1,201 дка, които се ползват за обръщало, без самостоятелен кадастрален номер, при индивидуализирани в решението граници, като двете площи са част от имот № 020094, целият от 9,176 дка, представляващ пасище в местността "Герена", землището на с. Брани поле. От решаващите мотивите на решението на районния съд и мотивите на решението на окръжения съд се установява, че тези две площи общо от 5,597 дка, представляват част от път от Републиканската пътна мрежа, изграждането на която е започнало през 1986 г. Установените релевантни факти от съда, послужили за правите му изводи относно правото на собственост върху пътя и обръщалото са, че тази част от имот № 020094, влизаща в пътя не е принадлежала към ДПФ, към момента на издаване на заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е извършена замяната. Съдът е приел, след обстоен анализ на приложените писмени доказателства, че тази част от имота е публична държавна собственост, а ищецът Александър Благоев Пижев не е доказал, че тази част от имота е частна държавна собственост, за да принадлежи към ДПФ. По делото е изяснено и че местността "Шосето" има ново име - "Герена", а част от имот № 271 по кадастралния план от 1952 г. попада също върху част от имот № 020094. По изложените съображения и решаващи мотиви, предявените искове с правно основание в чл. 108 ЗС против държавата и община Пловдив са били отхвърлени. В тези граждански дела настоящите жалбоподатели са били конституирани като трети лица-помагачи. При така установеното право на собственост върху републиканския път и обръщалото, които са публична държавна собственост и представляват част от имот № 020094, целият с площ от 9.176 дка, който е предмет на оспорваната в настоящото производство заповед № РД 46-1516 от 29.07.1998 г. на министъра на земеделието и храните настоящият състав прави следните правни изводи: Описаните съдебни решения, с които е установено, че собственик на пътя е държавата са задължителни и за Върховния административен съд на основание чл. 297 ГПК. Същевременно направените правни изводи са въз основа на преценените и събрани от съда писмени доказателства, които са подробно описани и аргументирани в мотивите, довели до решаването на спора по същество. Мотивите се ползват с доказателствена сила, от което следва, че част от имот № 020094, целият от 9.176 дка не е принадлежала към ДПФ и министърът на земеделието и храните не е бил компетентен да се разпорежда с нея. Валидността на заповед № РД 46-1516 от 29.07.1998 г. следва да се преценява спрямо действащото законодателство към момента на издаването й. Според чл. 24 ЗСПЗЗ, в редакцията на закона, обн. в ДВ, бр. 87 от 1997 г. държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд. Но частта от имот № 020094 не е принадлежала към ДПФ, а е била публична държавна собственост, поради което министърът не е имал материалната компетентност да се разпорежда с нея. Заповед издадена без материална компетентност е нищожна, от което следва, че подадената жалба като основателна ще следва да се уважи, а оспорената заповед - обяви за нищожна. Направеното искане от адвокат-пълномощника на жалбоподателите за присъждане на сторените по делото разноски ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Министерството на земеделието и храните ще следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателите общо сумата от 535 лв. разноски, от които 400 лв. за адвокатско възнаграждение, а останалите-доказани с доказателствата, приложени към списъка на разноските, неоспорен в хода на устните състезания. Направеното искане от процесуалния представител на ответната страна и от адвокат-пълномощника на заинтересованата страна Николай Вълчев Ракшиев за присъждане на разноски с оглед на изхода на спора ще следва да се остави без уважение, като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение