Решение № 11902 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1667/2010 г.

Решение № 11902 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1667/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Българската федерация по вдигане на тежести, седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Васил Левски" № 75 срещу заповед № РД-10-7 от 30.12.2009 г. на министъра на физическото възпитание и спорта. Жалбоподателят счита оспорваната заповед за нищожна. Твърди, че е издадена при липса на материална компетентност - органът се е произнесъл по недопустимо, поради просрочване, заявление за подновяване на лицензията. Алтернативно поддържа твърдения за незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта не съдържа мотиви, не са спазени разпоредбите на чл. 34, ал. 1, 3 и 4 и чл. 35 АПК, издадена е в нарушение на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Република България (Наредбата). Органът не е отчел, че федерацията е представила оздравителна програма. Не е съобразил собствената си трайна практика и Наредба Н-1 от 08.02.2007 г. за условията и реда за финансово подпомагане от Държавната агенция за младежта и спорта на спортни дейности (Наредба Н-1). Моли съда да отмени оспорваната заповед. Ответникът по жалбата - министърът на физическото възпитание и спорта, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, а оспорената заповед за валидна и законосъобразна. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Българската федерация по вдигане на тежести (БФВТ) е юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, учредена през 1990 г. и регистрирана по ф. д. 16219/1990 г. Притежава спортна лицензия № 000271 от 19.06.2005 г. валидна до 19.06.2009 г. На 19.06.2008 г. Международната федерация по вдигане на тежести обявява положителни допинг проби на 11 тежкоатлети от федерацията. На девет от тях са наложени наказания за срок от четири години, а на двама - до живот. Месец септември 2008 г. федерацията приема програма за справяне с последиците от положителните допинг проби. Със заповед № РД-09-571 от 07.11.2008 г. председателят на Държавната агенция за младежта и спорта прекратява финансирането по програма "Олимпийска подготовка", както и договор № ОП-36-00-108 от 17.05.2008 г. с федерацията за финансиране. На 11.05.2009 г. федерацията подава заявление за подновяване на спортна лицензия с приложени осем броя документи под опис. Със заповед № РД-09-135 от 10.11.2009 г. на министъра на физическото възпитание и спорта е наредено на инспектората извършването на извънпланова проверка на дейността на спортната федерация за периода 01.01.2007 г. - 01.09.2009 г. За проверката е изготвен доклад, в който подробно са изложени констатираните нарушения и неточности в работата на федерацията. На 18.12.2009 г. е проведено заседание на Комисията по лицензиране и атестиране. В съставения за заседанието протокол № 9, т. 2.4., е посочено, че комисията предлага на министъра да откаже подновяване на лицензията. Аргументите за това са: подаване на заявлението след срока, резултатите от доклада на инспектората, некомплектоване на заявлението с исканите документи, наличие на просрочени задължения, нарушения на принципите на олимпийската подготовка, антидопинговите правила и спортната етика. Въз основа на предложението на Комисията за лицензиране и атестиране, на доклада на инспектората и на основание чл. 8, ал. 3, т. 12, чл. 17, ал. 1, чл. 17б, ал. 3, т. 1, 6 и т. 3 във вр. с ал. 2, т. 1, б. "а" и "д" и чл. 41, ал. 1, т. 1 и 5, чл. 45, ал. 1 и 2 и чл. 64 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) министърът издал оспорения отказ. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът счита жалбата на Българската федерация по вдигане на тежести за неоснователна по следните съображения: По възражението за нищожност на оспорения акт: Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е нищожна, тъй като органът се е произнесъл по едно недопустимо поради просрочие заявление, което е довело до нарушение на материалната му компетентност. Това твърдение е неоснователно. По делото няма спор, че именно министърът на физическото възпитание и спорта е материално компетентен да издаде акт, с който да поднови или да откаже подновяването на лицензия. Т. е. само и единствено той е компетентният в държавата орган, в чиято власт е издаването на искания акт при спазване на определените в нормативните актове условия. Неспазването на тези условия, в т. ч. и произнасянето или не в определен срок, има значение за законосъобразността на акта, но не и за неговата валидност. То не променя компетентността на органа. С оглед на това оспореният акт е издаден в рамките на материалната компетентност на органа и не е нищожен. По възражението за незаконосъобразност на оспорения акт: Жалбоподателят поддържа няколко основания за незаконосъобразност - липса на мотиви, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По твърдението за нарушение на материалния закон поради произнасяне след установения в закона срок. Съгласно чл. 17б, ал. 1 ЗФВС заявлението за подновяване на лицензия следва да бъде подадено не по-късно от два месеца преди изтичането на срока на действащата лицензия. В случая действаща лицензия изтича на 19.06.2009 г., а заявлението е подадено на 11.05.2009 г., т. е. след законоустановения срок. Съгласно ал. 4, т. 1 на чл. 17б ЗФВС министърът може да откаже подновяване на лицензия ако спортната организация не е подала заявление в двумесечния срок преди изтичане на срока на действащата лицензия, освен ако е имала уважителни причини за това, определени в Наредбата. Т. е. едно от законово установените основания за отказ е подаването на заявление след срока. По делото няма доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод, че е налице някоя от посочените в чл. 11, ал. 2 на Наредбата уважителни причини - нито е налице необходимост от спазване на задължителни срокове, нито има висящо производство по вписване на промени. Жалбоподателят не твърди, включително и в съдебното производство, наличие на други обективни причини, независещи от неговата воля. В компетентността на министъра е да прецени, при наличие на релевантния юридически факт - подаване на заявление след срока, и липсата на визираните в нормата изключения, дали да издаде или не отказ. Задължение за неразглеждане на подаденото след срока заявление и връщането му на заявителя има не министърът, а комисията по лицензирането и атестирането - чл. 11, ал. 3 от Наредбата. Комисията е помощен орган на министъра. Фактът, че тя е разгледала подаденото след законния срок заявление и е дала становище на компетентния орган да не подновява лицензията не води до незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като преценката дали да издаде акта или не е в рамките на оперативната самостоятелност на министъра. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за нарушение на изискванията за форма на оспорения акт, поради липса на мотиви. Видно от съдържанието на самата заповед в нея подробно са изложени мотивите за отказа - подаването на заявлението след срока при непосочване на уважителни причини, нарушения на спортната етика, употребата на допинг, просрочени финансови задължения и липса на бюджет. Изложените фактически основания са конкретни, обосновани, доказани, дават възможност на съда да извърши контрол за законосъобразност и кореспондират с правните основания на които е издадена заповедта. Не се подкрепя от доказателствата по делото и твърдението на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради нарушение на чл. 34 и 35 АПК. Административният акт е издаден след като органът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Именно, за да добие пълна и точна представа за дейността на федерацията, министърът, преди издаването на акта, е назначил цялостна проверка на дейността на федерацията обхващаща периода 01.01.2007 г. - 01.09.2009 г. За резултатите от тази проверка жалбоподателят е бил уведомен. А и самата проверка е извършена въз основа на предоставени от него доказателства и информация. Следователно в хода на административното производство жалбоподателят е имал възможност да изрази становище и да вземе отношение по доказателствата. Фактът, че органът не е изискал допълнително представянето на доказателства за наличие на уважителни причини за подаването на заявлението след срока по чл. 17б, ал. 1 ЗФВС, не е доказателство за нарушение на чл. 34, ал. 3 АПК. Правилото на чл. 34, ал. 3 АПК е създадено, за да гарантира участието на страните в административното производство и за защита на техните права. В случая самият жалбоподател не е положил грижа да защити правата си, поради което не може да черпи права от това си поведение. Негова е преценката да релевира или не твърдение за наличие на уважителни причини за забавянето и да ангажира доказателства в подкрепа на това твърдение. При липсата на такова твърдение, подкрепено с необходимите доказателства, органът законосъобразно е приел, че не са налице изключенията на чл. 17б, ал. 4, т. 1 ЗФВС. При преценката за спазване на административнопроизводствените правила съдът изхожда не от формални критерии, а от възможността нарушението да повлияе на съдържанието на административния акт. В случая не е налице нарушение на чл. 34 и 35 АПК, което да е повлияло или което би могло да мотивира административния орган да издаде акт с друго съдържание. Неоснователно е и твърдението, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена след изтичането на предвидения в чл. 1, ал. 3 от Наредбата едномесечен срок. Срокът, визиран в нормата, е инструктивен, а не преклузивен. Същият е установен безспорно, за да се гарантират правата на заявителя, но нарушаването му не води до незаконосъобразност на постановения акт. Жалбоподателят твърди, че актът е незаконосъобразен, тъй като с него на федерацията на практика се налага второ административно наказание за едно и също нарушение - допуснатото нарушение на антидопинговата нормативна уредба. Това твърдение не намира основание в нормативната уредба и в доказателствата по делото. Съгласно чл. 17б, ал. 4, т. 3 ЗФВС неизпълнението на едно или повече от задълженията по ал. 2 на същия член е основание за отказ да се продължи лицензията. Буква "г" на ал. 2 изрично посочва, че националната спортна организация трябва да спазва хуманните принципи на спорта, на спортната етика и да осъществява необходимите действия за недопускане употребата на допинг. Не се спори, че БФВТ през 2008 г. е допуснала в практиката си употреба на допинг. Приетата оздравителна програма не отстранява нарушението, както и значението му като релевантен юридически факт, чието осъществяване само по себе си е основание за отказ от продължаване на лицензията. Наложеното със заповед № РД-09-571 от 07.11.2008 г. спиране на финансирането не е административно наказание, а следствие на неизпълнение на условията, при които държавата предоставя финансиране. Не е административно наказание и отказа да се продължи лицензията. Това е забрана да се извършва правно-регламентирана дейност поради неспазване на законово установени изисквания. Т. е. юридическият факт - допуснато нарушение на антидопинговите изисквания, има различно правно действие с оглед вида на обществените отношения, за които е релевантен, поради което не е налице налагането на няколко наказания за едно и също административно нарушение. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за неподкрепен с конкретни факти и доказателства извод на органа за просрочени финансови задължения и изразходвани бюджетни средства не по предназначение. В самата заповед органът е посочил, че доказателствата за това негово твърдение са изложени в доклада на инспектората. По този начин той е инкорпорирал в акта си фактическите и правни изводи на проверяващия орган. Както бе посочено по-горе докладът на инспектората е изготвен въз основа на предоставени от жалбоподателя данни. В т. 4 на доклада изрично е посочено, че от дирекция "Финансово управление" на министерството са изискани предоставените от федерацията данни за счетоводната и финансовата й дейност, както и за разходването на бюджетните средства. В т. 6 е направен подробен анализ по години на счетоводната и финансовата дейност на жалбоподателя, включително и на базата на проверените първични счетоводни документи и текущото счетоводно отчитане на стопанските операции. Докладът на инспектората е бил предоставен на жалбоподателя. Що се отнася до възраженията относно липсата на приет бюджет следва да се посочи, че твърдението на административния орган е свързано с неприемането от общото събрание на бюджета на федерацията. Този факт се установява по безспорен начин от необорената от жалбоподателя информация за проведено в периода 2007-2009 г. едно единствено заседание на общото събрание - на 15.06.2007 г. А съгласно чл. 25, ал. 1, т. 9 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел общото събрание е органът, който приема бюджета като това му право не може да бъде възлагано на други органи. Неприемането по установения от закона ред на бюджет на сдружението е самостоятелно основание за отказ от продължаване на лицензията - т. 5 на ал. 4 на чл. 17б от ЗФВС. Видно от изложеното твърденията на жалбоподателя за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на оспорената заповед са неоснователни. Заповедта е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган, след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, е констатирал няколко основания за отказ от продължаване на лицензията на жалбоподателя и действайки в рамките на оперативната си самостоятелност е постановил акта. Заповедта не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за физическото възпитание и спорта, поради което оспорването на Българската федерация по вдигане на тежести като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд