Решение № 15591 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9902/2011 г.

Решение № 15591 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9902/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Делото е образувано по касационна жалба подадена от адвокат Детелин Линев, в качеството му на процесуален представител на Лучко Петров Домусчиев от София срещу решение № 1762 от 14.04.2011 г. постановено по адм. дело № 9589/2010 г. по описа на Административния съд - София-град, в частта му, с която е бил отхвърлен предявения иск за сумата 3400 лв. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение и се иска неговата отмяна. Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА), в частта му с която е бил уважен предявения иск от Лучко Домузчиев за сумата 900 лв. Изложени са съображения за допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбите, констатира, че те са подадени от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество и двете са неоснователни. С посоченото по-горе решение административният съд е уважил частично предявения иск от Лучко Домузчиев от гр. София, за сумата 900 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като последица от оттеглен незаконосъобразен административен акт - решение № 136 от 2.06.2010 г. на Комисията. Със същото решение до размера на 4500 лв. искът е бил отхвърлен като неоснователен. Анализирайки подробно доказателствата по делото, съдът приел, че искът е доказан, тъй като по делото е било установено наличие на оттеглено решение от административния орган, с което е била обявена принадлежност на ищеца към органите на ДС. Направен е извод, че поради това била налице причинно-следствената връзка между твърдените претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в бездействие, с оглед обстоятелството, не е било публикувано и обявено в сайта на Комисията нейно решение № 145А/22.06.2010 г., с което е отменила своето решение № 136/2.06.2010 г. На второ място съдът е приел, че са били доказани неимуществени вреди, претърпени от ищеца, което било установено от обясненията, дадени от разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът е кредитирал като логични, последователни е непротиворечащи се едно на друго. Посочено е, че психичното и емоционално състояние на ищеца, като последица от оттегления административен акт се установявало от показанията на чл. от семейството му и неговия колега - приятел, че това състояние било последица от публикуването на оттегленото решение на Комисията на нейната страница на Интернет. По отношение на размера на иска, съдът е приел, че с оглед възражението на ответника за неговата прекомерност и с оглед на поведението на ответника по делото изразяващи се в оттеглянето на неправилния административен акт, заличаването му от интернет страницата на Комисията, липсата на доказани трайни негативни последици от емоционален характер настъпили за ищеца, обезщетението следва да бъде определено по справедливост в размер на 900 лева. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установеното по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи за наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на административния орган по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК, което да има за последица претендираните неимуществени вреди настъпили в патримониума на ищеца. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При наличие на елементите на посочения фактически състав може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищеца по делото се е справил с доказателствената тежест, с която разполага по закон. На първо място, безспорно по делото е било установено наличието на оттеглен по смисъла на чл. 204, ал. 3 АПК административен акт. На второ място по делото е било установено и бездействие на органа оттеглил този незаконосъобразен акт, изразяващо се в непредприети действия по публикуване на своята интернет страница на решение № 145А/2010 г., с което е било отменено оттегленото решение № 136/2010 г. на Комисията. На трето място е била доказана от ищеца и причинно-следствената връзка между поведението на ответника и претърпени неимуществени вреди. При тази фактическа обстановка, крайният извод на първоинстанционният съд, че е било доказано незаконосъобразно действие на административния орган, е законосъобразен. По тези съображения, обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,