Решение № 4350 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9597/2016 г.

Решение № 4350 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9597/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. Я., в качеството му на управител на "Г. С." ООД, срещу решение № 1380 от 22.06.2016 г. по адм. дело № 144 по описа за 2016 г. на административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му срещу оспорения ревизионен акт. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. оспорва възражението за нищожност на ревизионния акт и по същество на спора със становище по нея. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил ревизионен акт № Р-03002715002161-091-001 от 14.10.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП-гр. В., поправен с РА за поправка № П-03002715186827-003-001 от 19.10.2015 г., потвърден с решение № 610 от 22.12.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В.. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди от 1.08.2014 г. до 30.04.2015 г., като е обжалван по съдебен ред само в частта по повод установено задължение за м. 08.2014 г. в размер на 17 096.51 лв. и задължение за лихва за забава в размер на 1 907.88 лв. По делото не е бил спорен факта, че ревизираното дружество има за предмет извършване на строително-монтажни чрез фирми подизпълнители и разполага с материално-техническа и кадрова обезпеченост. Между него като изпълнител и община С. като възложител е сключен договор от 30.07.2014 г., който е във връзка със споразумение от 17.03.2014 г. между общината и МТДП по проект "К. Б.", за извършване на такива работи на обект "Преустройство на съществуваща сграда в ЦНСТ за стари хора с. Х." същото това ревизирано дружество. В мотивите си съдът подробно е обсъдил клаузите по чл. 4, чл. 6 и чл. 11 от договора от 30.07.2014 г. относно предмета на договора, срока за реализиране, договорената цена и забраната за използване на подизпълнител за извършване на процесните работи. В нарушение на същия договор от 30.07.2014 г. е сключен договор от 31.07.2014 г. между ревизираното дружество като възложител и "М." ЕООД, като изпълнител, със срок на изпълнение от 2 месеца, започнал да тече от момента на подписване на протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка. От дружеството доставчик е издадена фактура № 30 от 1.08.2014 г., с предмет "авансово плащане по договор с предмет "Преустройство на съществуваща сграда в ЦНСТ за стари хора с. Х.", с ДДС от 17 096.51 лв. Тази фактура е осчетоводена при получателя, включена е в дневника за покупки и в справката-декларация за съответния данъчен период, и е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. По делото е установено, че страните са приели, в изпълнение на анекс от 12.01.2015 г. към договора от 31.07.2014 г., че последният е прекратен към датата на подписване на анекса, като заплатеният от ревизираното дружество аванс следва да се счита за такъв по сключения впоследствие между страните договор от 12.01.2015 г. с предмет "Подмяна на съществуваща водопроводна мрежа на гр. Л., област Р.". Съдът е обсъдил кореспонденцията между ревизираното дружество и "М. 2013" ЕООД относно изпълнението на задълженията по договора от 31.07.2014 г., понеже на 14.08.2014 г. площадката на обекта е била открита, на 18.08.2014 г. е изпратена покана за изпълнението му, а на 26.08.2014 г. са прекратени договорните отношения по него. С последващи писма от 18.09. и 19.09.2014 г. между страните се установява невъзможност за изпълнение на задълженията по този договор от 31.07.2014 г. и на този от 12.01.2015 г., като с покана от 17.04.2017 г. ревизираното дружество е поканило подизпълнителя да върне предоставения аванс, като издаде кредитно известие. На 22.04.2015 г. е подписан анекс по повод прекратяване на отношенията по повод на този договор и връщането на сумата. Такова кредитно известие е издадено под № 31 от 22.04.2015 г. с предмет "разваляне на сделка и връщане на аванс по договор от 1.08.2014 г. и по последващия сключен договор от 12.01.2015 г. за строителство с предмет "Подмяна на съществуваща водопроводна мрежа на гр. Л., област Р.". Не се спори, че ревизираният субект е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит, както и че по двата цитирани договора от 1.08.2014 г. и от 12.01.2015 г. няма изпълнение. Съдът е отграничил основният спорен момент и това дали законосъобразно е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит от страна на ревизирания субект като получател по доставката. Защитната теза на същия се свежда до наличие на основание за издаване на фактурата, и на осъществено плащане на аванс затова и отразяване на данъка в счетоводните регистри. Според приходните органи и съда, а и според настоящата касационна инстанция след като по делото не се оспорва липсата на изпълнение на договора между ревизирания субект като изпълнител, впоследствие възложител и подизпълнителя "М. 2013" ЕООД, по повод на който е осъществено авансовото плащане, то това право се явява незаконосъобразно упражнено. Фирмата е била дерегистрирана по реда на ЗДДС към м. 04.2015 г. Освен това с оглед на отношенията между страните, а именно прекратяване на договорните им отношения е безспорно, че доставката няма да бъде осъществена и за в бъдеще. Изискването на реалност на доставката се обуславя от самия механизъм на облагане с ДДС, като наличието само на счетоводен документ, неговото отразяване, начисляване на данъка, плащане по доставката са факти и обстоятелства, които се преценяват с основния правнорелевантен факт, а именно реално, действително извършване на доставката на стока или услуга. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9, ал. 1 от наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция в размер на 825.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение