Решение № 609 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1907/2008 г.

Решение № 609 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1907/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а б. "а" ГПК (отм.). Н. П. Г. от с. Б. и Х. П. Д. от гр. Л. обжалват и искат да се отмени Решение № 9 от 21.01.2008 г. по гр. възз. д. № 326/2007 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 163 от 10.10.2007 г. по гр. д. № 87/2007 г. на Луковитския районен съд по уважения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Поддържа се, че обжалваното решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, отменителни основания по см. на чл. 218б б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражение от ответниците по касация П. Х. Д. и В. Х. Д.. По подадената касационна жалба, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на релевираните основания и е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение, окръжният съд Н. Г. и Х. Д. е оставил в сила решението на първата инстанция по уважения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, заявен от П. Д. и В. Д. след като е приел, на базата на самостоятелни фактически и правни изводи, че са налице предпоставките на закона процесният предварителен договор от 8.05.2003 г., сключен от ищците с покойния Д. П. Д., наследодател на ответниците, да бъде обявен за окончателен от съда на основание посочената законова разпоредба. Развитите с касационната жалба доводи за допуснати нарушения по приложение на чл. 19, ал. 3 ЗЗД във вр. с чл. 20 ЗЗД и чл. 188 ГПК (отм.) досежно направената преценка на доказателствата по делото и по приложение на материалния закон, са неоснователни. Искът за обявяване на предварителен договор за продажба на идеална част от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 8.05.2003 г. е заявен от П. Х. Д. и В. Х. Д., "купувачи по договора, срещу Н. П. Г. и Х. П. Д., наследници на починалия преди сключването на окончателен договор продавач-обещател Д. П. Д., починал 17.03.2004 г.. Процесните поземлени имоти: УПИ VI-235 в кв. 29 по ПУП на с. К. с площ от 650 кв. м., заедно с построената двуетажна масивна жилища сграда, паянтова сграда и навес и незастроен УПИ V -235 в кв. 29 по плана на същото населено място, с площ от 800 кв. м., са принадлежали на дядото на ищците и баща на ответниците П/ поч. 14.08.1993 г./. С предварителен договор от 8.05.2003 г., Д. П. Д. е обещал на своите племенници П. Х. Д. и В. Х. Д. им прехвърли неговата 1/3 идеална част от двата имота "за грижите, които те са полагали за него и срещу задължението да го гледат и издържат до края на живота му", поемайки задължението да сключи окончателен договор след като се снабди с документи за собственост на своята част от наследството на баща му. За да уважи искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищците-купувачи са изправна страна по договора, изпълнили са точно своето задължение да полагат грижи и издръжка към техния чичо- продавач и след неговата смърт, са поискали изпълнение на задължението да им се прехвърли наследствената 1/3 идеална част от имотите, останали от П. Д. Неоснователно с касационната жалба се поддържа довод, че решаващият съд е постановил решение в разрез с императивните норми на чл. 297 и чл. 298 ГПК (отм.). Правото да се иска обявяване на един предварителен договор за окончателен е от категорията на преобразуващите права и след като съдът следва да постанови правната промяна и реализира правото на изправната страна - ищец по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД/, то както нейната воля така и волята на неизправната страна, може за се замени, само ако е ясно и точно формулирана с договорните клаузи. Като приема, че по предварителния договор страните са договорили всички основни елементи на окончателния договор, и че неизправна страна по този договор е продавача- обещател. По делото не е имало спор, че именно П. Д. П. е собственик на процесните два недвижими имота и след неговата смърт, като наследници при равни права, по силата на универсалното правоприемство, собственици са станали неговите деца т. е. Даниел П. Д. в обем на 1/3 идеална част от процесните два поземлени имота, като част от актива на наследството. Неоснователен е и довода, че съдът не е провери изпълнена ли е от приобретателя насрещната престация . В тази насока съдът е обосновал изводите си на база на събраните гласни доказателства и е направил изводите си съобразно духа и разума на закона. Съдът изцяло е ценил установените факти в контекста на законовото изискване купувачът да е изпълнил изцяло и точно задължението да заплати цената, уговорена по предварителния договор, съобразявайки, че в конкретния случая възмездността е договорена като полагане на грижи и издръжка за минало време и до смъртта на обещателя. Правилно съдът не е приел тезата за защитата, че сключването на предварителен договор за продажба на недвижим имот, съставляващ идеална част от сънаследствени вещи, е нищожен на основание чл. 76 ЗН. Предварителният договор е облигационен договор, този договор няма вещно-правен ефект, такъв ефект има сключеният окончателен договор с предмет прехвърляне на право на собственост, поради което не може да се приеме, че сключването му съставлява "разпореждане" по см. на чл. 76 ЗН. Дали този договор има характера на продажба на наследство по см. на чл. 212 ЗЗД, съдът може да разсъждава само и доколкото такова възражение е релевирано/ но то не би било в полза на ответниците касатори/ и доколкото биха били събрани доказателства, че наследството се изчерпва с обещаните недвижими имоти. Предвид изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия