Решение № 4359 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11079/2010 г.

Решение № 4359 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11079/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали против решение № 86/13.08.2010 г. по адм. дело № 121/2010 г. на Административен съд - Кърджали. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата по жалбата, Хабибе Ибрахим Сюлейман, от с. Шопци, област Кърджали счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 86/13.08.2010 г. по адм. дело № 121/2010 г. Административен съд - Кърджали е отменил решение № КПК - 7/23.06.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали и потвърденото с него разпореждане № 350/3.05.2010 г. на началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при ТП на НОИ, с които Хабибе Ибрахим Сюлейман, от с. Шопци, област Кърджали е задължена да възстанови сумата по ревизионен акт за начет в размер на 293,56 лева, от които 134,97 лева главница - неоснователно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване по болнични листове за периода 10.03.2005 г. - 29.04.2005 г. и 158,59 лева лихви. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорените актове са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за отмяната им по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че осигуреното лице е ползвало санаториални услуги за част от периода на временна неработоспособност, установена с болнични листове № 13205431, серия А-2001 и № 13205455, серия А-2001. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване парично обезщетение не се изплаща на осигурените лица, които нарушават режима на здравните органи - само за дните на нарушението. Спорът изисква произнасяне по въпроса в случаите, когато е разрешен отпуск за временна неработоспособност за домашно лечение и през този отпуск осигуреният се снабди с карта за санаторно-курортно лечение и проведе такова нарушава ли определения с болничния лист режим на лечение. Върховният административен съд, шесто отделение, вече е имал възможност да се произнесе по сходни правни хипотези, приемайки че "отиването на санаториум, с оглед оптимизиране на лечението, вместо съблюдаване на предписания домашен режим не съставлява съществено нарушение на режима, предписан от здравните органи", поради което в тези случаи разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО не следва да се прилага - решение № 12959/3.11.2009 г. по адм. дело № 6251/2009 г. ВАС, VI о., решение № 4929/15.04.2010 г. по адм. дело № 16545/2009 г. ВАС, VI о. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в процесния случай не са налице обстоятелства, които да обуславят отклоняване от това разрешение. Щом не се спори, че осигуреното лице е било временно неработоспособно, провеждането на санаторно-курортно лечение при липса на такъв режим според болничния лист, удостоверяващ временната неработоспособност, не следва да се третира като нарушаване на определения режим по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,