Решение № 1743 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14221/2010 г.

Решение № 1743 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14221/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Петър Христов Дешев от гр. Плевен за отмяна на влязло в сила Решение № 2591/13.03.2006 г. на ВАС тричленен състав, постановено по адм. дело № 6936/2005 г., с което е оставено в сила Решение № 219/9.06.2005 г. по адм. дело № 230/2004 г. на Окръжен съд Плевен. В молбата се сочи едно конкретното основание за отмяна на решенията - чл. 239, т. 1 АПК, и са изложени общи доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебните решения. Иска се отмяната им. Ответникът - Регионален център по здравеопазване - Плевен, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав намира молбата за отмяна за процесуално допустима, като подадена от страна, участвала в производството по постановяване на оспореното определение и в срока по чл. 240 от АПК. След като обсъди направените искания, във връзка с изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания, петчленният състав намира молбата за неоснователна, по следните съображения: С решение № 219 от 9.06.2005 г., постановено по адм. д. № 230/2004 г. по описа на Плевенския окръжен съд е отхвърлена жалбата на Петър Дешев срещу отказ, обективиран в писмо изх. № 370/5.07.2004 г. на директора на Районен център по здравеопазване гр. Плевен. С решение № 2591 от 13.03.2006 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решението на Плевенския окръжен съд е оставено в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Петър Дешев е страна по делото както пред Плевенския окръжен съд, така и пред Върховния административен съд, като постановения от окръжния съд съдебен акт, потвърден с решението на касационната инстанция, е неблагоприятен за него. Поради това Дешев може да иска отмяна на постановените съдебни решения. В искането си е посочил, че иска отмяна на влязлото в сила решение на Плевенския окръжен съд, което искане следва да се разбира и като такова за отмяна на решението на Върховния административен съд, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение по делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От този текст е видно, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото. Доказателства в тази насока към молбата за отмяна не са ангажирани. Посоченото в молбата и приложено по делото писмо от Регионален център по здравеопазване - Плевен изх. № КД - 06 - 2479/12.10.2010 г. няма характер на новооткрито писмено доказателство, съществувало преди постановяване на решението. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на Петър Христов Дешев от гр. Плевен за отмяна на влязло в сила Решение № 2591/13.03.2006 г. на ВАС тричленен състав, постановено по адм. дело № 6936/2005 г., с което е оставено в сила Решение № 219/9.06.2005 г. по адм. дело № 230/2004 г. на Окръжен съд Плевен. е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,