Решение № 572 от 21.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 626/2009 г.

Решение № 572 от 21.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 626/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 431/2009 г. на Апелативен съд гр. С. е подадена касационна жалба от частния обвинител Д. В., с оплаквания за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от подсъдимия В. Г. С., с доводи за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. В съдебно заседание жалбите се поддържат от повереник за частния обвинител и от защитник за подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение правилно и законосъобразно, наложеното наказание справедливо, а подадените жалби изцяло неоснователни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 27.08.2009 г. постановено по внохд. № 431/2009 г. на Апелативен съд гр. С. е изменена присъда по нохд. № 1793/2008 г. на Софийски градски съд, като присъдата е отменена в частта й за наказанието лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено за срок от четири години и вместо това на подсъдимия В е наложено наказание пробация, като са определени на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 НК пробационни мерки -задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по шест месеца. Намалено на шест месеца е и наказанието по чл. 343Г НК. В останалата й част, с която подсъдимия В е признат за виновен в това, че на 19.01.2007 г. в гр. С., при управление на МПС нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на А. В. престъпление по чл. 343, ал. 1б. В НК присъдата е потвърдена. ПО жалбата на частния обвинител Д. В.: Оплакването е за явна несправедливост на наказанието определено от въззивния съд, произтичащо от недооценени предишни нарушения на правилата за движение и неправилност на извода, че "предишните нарушения на правилата за движение не са дотам сериозни". Довода е неоснователен. За да приеме, че наказанието на този подсъдим следва да се определи при условията на чл. 55, ал. 1 НК въззивния съд е приел, освен съобразените от първоинстанционния съд смекчаващи вината обстоятелства и "почти липсващата обществена опасност на дееца, изведена не само от данните за личността му, но предимно от действията му при инцидента и най вече от изключителното съпричиняване от страна на пострадалата на тежкия вредоносен резултат У. Тези две обстоятелства са подробно аргументирани и направения след обсъждането им извод, за наличие на предпоставките на чл. 55, ал. 1т. 2 б. Б НК е законосъобразен. Не без значение в случая е и становището на прокурора и частния обвинител, по отношение на наказанието заявено в пледоариите по същество, пред първоинстанционния съд. ПО жалбата на подсъдимия С: Доводите са за нарушение на закона, с отказа на инстанционните съдилища да приемат чл. 15 НК, произтичащо според защитата от неправилна и противоречива оценка на доказателствата по делото. Не съобразената и настъпила законова промяна в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, в сила към момента на постановяване на съдебните актове /ДВ бр. 51/2007 г./, която е по благоприятен закон съобразно чл. 2, ал. 2 НК, тъй като предвижда съобразяване на скоростта на движение, с възможността водачите "да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие". Неправилно позоваване на заключението на съдебно техническата експертиза, която не била установила скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия. Категорично -причина за станалото ПТП, изцяло било неправилното пресичане на пострадалата на неразрешено място. Оплакванията са неоснователни. В голямата си част, почти изцяло възпроизвеждат доводите посочени във въззивната жалба, които са подробно обсъдени изложени са и основанията, поради които не се приемат. Инстанционните съдилища са събрали необходимия обем доказателства и доказателствени средства, подробно и детайлно са ги обсъдили, посочили са кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. В тази връзка няма как да бъде споделено оплакването за "неустановеност на скоростта на движение", на управлявания от подсъдимия автомобил и неправилно позоваване на заключението на съдебно техническата експертиза, която работила по метода на К., а той не бил сред "трите метода, който дават точно заключение за скоростта У, като се има предвид не оспореното основно и две допълнителни заключения на тройната съдебно техническа експертиза. Няма основание и оплакването за нарушение на закона, в това число и довода за приложение на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Искането е правено и пред двете съдебни инстанции, обсъдено е и законосъобразно и аргументирано е отхвърлено. Върховният касационен съд на РБ споделя съображенията изложени във въззивното решение, поради което не ги преповтаря. Няма основание и искането за приложение на чл. 2, ал. 2 НК, с оглед промяната в ал. 2 на чл. 20 ЗДвП и това е така защото, законодателната промяна в бланкетната норма, дори да е по благоприятна за дееца, не води до промяна в наказателната норма /в случая чл. 343, ал. 1б. В НК/, нито в състава на престъплението нито в санкционната му част, за да се търси приложение на по благоприятен закон /виж т. 2 на П № 1-83 на ПЛ ВС/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение правилно и законосъобразно, а подадените жалби неоснователни. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение