Решение № 14508 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6412/2020 г.

Решение № 14508 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6412/2020 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Торгус" ЕООД, гр. Пазарджик, подадена чрез процесуалния му представител адв. С. Бабачев против Решение № 162/04.03.2020 г., постановено по адм. дело № 1499/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК - 879-0025445 от 03.12.2019 г., на Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на "Торгус" ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - магазин "Данини" (изписано погрешно в обжалваното решение), находящ се в гр. Пазарджик, ул. "Втори януари" № 2, стопанисван от същото дружество, като е забранен и достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закона и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се сочи, че в заповедта липсват изложени мотиви относно законосъобразността на същата в аспекта на срока за който същата е предприета. Подробни съображения са развити в касационната жалба. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната ЗНПАМ, ведно с присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Началник Отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор от 20.05.2020 г. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК - 879-0025445 от 03.12.2019 г., на Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на "Торгус" ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - магазин "Данини", находящ се в гр. Пазарджик, ул. "Втори януари" № 2, стопанисван от същото дружество, като е забранен и достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 27.11.2019 г. при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин "Данини", находящ се в гр. Пазарджик, ул. "Втори януари" № 2 стопанисван от "Торгус" ЕООД, е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) при една контролна покупка на 1 бр. шал от орган по приходите преди легитимация на стойност 17 лв., платени в брой. Установена е положителна касова разлика между фактическата наличност в касата и тази разчетена във ФУ в размер на 17 лв., която разлика произтича от казаната контролна покупка. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка № 0025445/27.11.2019 г. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на административно нарушение на изискванията на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство е установено от събраните по делото писмени доказателства. Според съда при правилно установени от административния орган факти, правилно е приложена и материално правната норма, вкл. при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, вкл. и срокът на наложената ПАМ е законосъобразно определен в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган. Решението е неправилно постановено. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба." В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от посочената Наредба всяко лице по чл. 3, ал. 1 от същия подзаконов нормативен акт е задължено независимо от документирането с първичен счетоводен документ да издава и фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата в случаите на извършено плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. От своя страна ал. 3 /сега ал. 4 на чл. 25 от Наредба № Н-18/2006 на МФ установява правилото, че фискалната касова бележка се издава в момент на извършване на плащането, както и задължението за лицата по чл. 3 едновременно с получаването на плащането да предоставят на клиента въпросната фискална касова бележка. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на "Торгус" ЕООД за нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, поради неизпълнение на задължението да издава фискална касова бележка от ФУ при извършено и получено плащане в брой. По делото е безспорно установено вкл. и от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка от страна на органите по приходите на 27.11.2019 г. на стойност 17 лв. от дружеството не е издадена фискална касова бележка при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 на МФ като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, ответният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. На следващо място обаче, съдът, не е обсъдил съображенията в жалбата и не е изложил каквито и да било фактически установявания, респ. правни изводи /извън бланкетния такъв/, относно спазване изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност на административния акт досежно срокът за който е предприета процесната ПАМ, и аналогично липсват такива по повдигнатите с жалбата аргументи относно прилагането на ПАМ при спазване принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК и целта на закона, в конкретиката на казуса, с прилагането на ПАМ. Следва да се посочи, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Настоящата инстанция споделя оплакванията на касатора, че неправилно административният съд е приел, че заповедта е мотивирана относно срока за налагане на мярката, и че в случая не е бил нарушен принципа за съразмерност, заложен с нормата на чл. 6, ал. 2 АПК. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път, без други нарушения /напр. разлика в касова наличност/ и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. При този изход на процеса НАП следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски за първоинстанционното производство в размер на 410 лева по предявен списък. За настоящата инстанция не се присъждат разноски поради липса на списък за направени такива.. Предвид на изложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,