Решение № 548 от 21.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2668/2011 г.

Решение № 548 от 21.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2668/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е инициирано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 1313/2010 г. на Софийски градски съд, отмяна на постановеното решение от 09.02.2011 г. и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В съдебно заседание на 17.11.2011 г., депозираното искане се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Конституираният в качеството на подсъдим в съдебната фаза на наказателния процес и оправдан с влязлата в сила присъда Е. С. се явява лично и с назначен служебен адвокат. В хода на съдебните прения Е. С. и неговият защитник пледират за законосъобразност на атакувания акт и декларират, че с претендираното възобновяване се пренебрегва принципа на равнопоставеност на страните и се ограничава справедливостта, по смисъла на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. В настоящото извънредно производство участва повереникът на частните обвинители и граждански ищци Я. С. и Л. Т., който моли искането да бъде уважено. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 18.11.2009 г., по нохд № 1082/09 г., Районен съд /РС/ - София е признал Е. Д. С. за невиновен по повдигнатите му от прокуратурата обвинения за извършени множество престъпления по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 304 от НПК е оправдан, с произтичащите от това гражданскоправни последици. Съдебният акт е бил предмет на въззивна проверка и придобил юридически стабилитет с обявяване на решение № 130/09.02.2011 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, V-ти състав. Атакуваният, с искането на главния прокурор, съдебен акт е постановен при допуснато грубо дерогиране на процесуалния закон. Изложените фактически констатации и правни изводи в мотивите на въззивно решение № 130/09.02.2011 г., по внохд № 1313/2010 г. на Софийски градски съд категорично обосновават правилност и законосъобразност на разгледаната по реда на инстанционния контрол присъда от 18.11.2009 г., на Районен съд-София, Наказателно отделение, 8-ми състав, по нохд № 1082/09 г. Текстовото съдържание на осъществения от въззивния съд мисловен процес в съобразителната част на визираното решение не корелира обаче на отразеното в неговия диспозитив по отношение на потвърдения съдебен акт, номера на делото и постановилия го орган- присъда № 10/16.03.2010 г., по нохд № 9441/2009 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 13-ти състав. Обсъдената конкретика предпоставя заключение за вътрешно противоречие между мотивите на обявеното въззивно решение и диспозитивната му част, довели до неяснота, поради препятстване възможността да се установи действителната воля на съда. Мотивите и диспозитивът на акта са различни етапи от формирането на съдийското убеждение, което не може да бъде многозначно. Съществуващите несъответствия в тях и наличните противоречия помежду им очертават особено съществени процесуални нарушения, от категорията на абсолютните основания за отмяна на атакувания акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния съд, поради непреодолими пороци, неминуемо накърняващи правото на защита на подсъдимото лице и интересите на останалите процесуални страни в наказателното производство. В коментирания смисъл е последователната и константна практика на ВС и ВКС на Р България /Р12/85 г. на ОСНК, Р35/89 г. на ВК, Р145/92 г. и Р940/92 г. на 1-во н. о., Р893/06 г. и Р495/2007 г. на 3-то н. о/ Предложената аргументация обуславя основателност на искането на главния прокурор за възобновяване на делото, при условията на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, като в обсега на възложените му правомощия и при съблюдаване изискванията на чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, настоящият състав следва да отмени въззивното решение и да върне делото на Софийски градски, за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение