Решение № 1699 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6716/2021 г.

Решение № 1699 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6716/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 652 от 17.05.2021 г., постановено по адм. д. № 89/2021 г., Административен съд – Варна, петнадесети състав, е отменил по жалба на "Ж. Г 2018" ООД Заповед № 405 – ФК/07.12.2020 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка "запечатване" на стопанисван от него търговски обект № 182 за продажба на риба в гр. Варна, Кооперативен пазар, и на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС е забранен достъпът до него. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началник на Отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, приподписана от И. А. – главен юрисконсулт. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Варна е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции, в това число заплатена държавна такса и юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Ж. Г 2018" ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Цар Иван Страцимир" № 25, представлявано от управителя Г. Д., не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението Административен съд – Варна е отменил по жалба на "Ж. Г 2018" ООД заповед № 405 – ФК/07.12.2020 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка "запечатване" на стопанисван от него търговски обект № 182 за продажба на риба в гр. Варна, Кооперативен пазар, и на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС е забранен достъпът до него. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект. Прието е, че същата е издаден от компетентен орган, като в заповедта са изложени конкретни мотиви относно обосновката, за която е наложена ПАМ – хипотеза по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че в заповедта не се съдържат мотиви относно обосновката на срока, за който е определена продължителността на наложената ПАМ. Мотивите в тази насока са изложени на стр. 3 – 5 от решението, л. 31 – 32 от делото, като систематизирани за целите на настоящето изложени същите се свеждат до следното: 1. На база на тълкуване на относимите правни разпоредби е прието, че при допуснато нарушение от типа на процесното, административният орган е длъжен да наложи принудителна административна мярка, т. е. действа при условията на обвързана компетентност. 2. Прието е, че това обаче не се отнася относно срока на налагане на мярката, по отношение на определянето на който органът действа при условията на оперативна самостоятелност, като съдът няма правомощия такава хипотеза да измени срока на действие на мярката. 3. Изложени са мотиви, че в оспорената заповед не се съдържат конкретни мотиви относно срока на прилагане на мярката. Цялостната обосновка е сведена до ползване на обща фразеология, а единственото конкретно обстоятелство е относно местоположението на обекта, което не става ясно по какъв начин се отнася до избраната продължителност на срока. 4. На отделен ред е коментирана и установената разлика в касовата наличност, също изложено като основание за продължителността на срока. Посочено е, че от заповедта не става ясно за какъв вид касова разлика се касае, а отделно от това е обстоятелство което не е в състояние да обуслови определянето на запечатването на обекта в хипотезата на установено нарушение на задължението по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. 5. Първоинстанционният съд е изложил мотиви защо приема, че така определения срок е в нарушение с принципа за съразмерност, установен с нормата на чл. 6 АПК. Посочено е, че запечатването на обекта за срок от две календарни седмици при неотчетена продажба на стока за 10 лв. ще нанесе на задълженото лице значителни вредни последици. 6. Направен е генерален извод, че посочените пороци в определянето на срока на мярката са особено съществени, следва да бъдат приравнени на пълна липса на мотиви, което от своя страна обуславя необходимостта от отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Решението на Административен съд –Варна е не правилно като постановено в нарушение на закона. Основните оплаквания в касационната жалба са за неправилност на решението на административния съд са поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсват мотиви относно срока на наложената принудителна административна мярка. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. При извършена проверка на търговски обект, стопанисван от ответното по касация дружество на 04.12.2020 г. е установено, че за извършена продажба на 1кг. риба на стойност 10 лв. не е издаден касов бон от въведено и работещо в обекта фискално устройство – нарушение на чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на министъра на финансите. Установено е също, че отчетената касова наличност възлиза на 66, 80 лв., фактическата наличност е 138 лв., като липсват данни за въвеждане или изваждане на суми от касата, или е налице разлика от 71, 20 лв. За горните обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0431436 /л. 7 от административната преписка/, който е подписан без възражения от представляващия дружеството. При тези данни от страна на началника на отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е издадена Заповед № 405 – ФК/07.12.2020 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка "запечатване" на стопанисван от него търговски обект № 182 за продажба на риба в гр. Варна, Кооперативен пазар за срок от 14дн и на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС е забранен достъпът до него. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така издадената заповед е немотивирана в частта относно срока за налагане на мярката и че същата е в нарушение на принципа за съразмерност, установен с чл. 6 АПК и като такава следва да бъде отменена. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за необоснован на фактите по делото и в противоречие с материалния закон. Решаващият съд правилно е отбелязал, че при допуснато нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС административният орган действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи принудителна административна мярка, както и че определяне на срока на същата органът действа при условията на оперативна самостоятелност, в която съдът няма правомощия да изменя срока на наложената мярка. Неправилно обаче е прието, че заповедта не съдържа мотиви относно срока за налагане на мярката. Местоположението на търговския обект е обстоятелство, което има значение за определяне на тежестта на нарушението и от там продължителността на мярката. Казано в стила на първоинстанционното решение е едно, когато търговският обект се намира на централно място, при голям поток от клиенти, каквото безспорно е Кооперативния пазар на гр. Варна и съвсем друго, ако се намира в краен квартал, или не търговска зона. Не могат да бъдат споделени и аргументите на първоинстанционния съд относно установената касова разлика като друг критерий за определяне на срока на мярката. В цитираната Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. е регламентиран редът за въвеждане и изваждане на пари от касата, от съставения протокол за извършена проверка, който е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 50, ал. 1 АПК за установените факти и обстоятелства, се установява, че в касата няма въвеждане или изваждане на суми, от което следва логичният извод, че установената касова разлика действителната и отчетената наличност се явява в резултат на неотчетени и укрити продажби. На практика тази сума е по-голяма от реално отчетените продажби, което обоснована другият аргумент на органа за налагане на такъв срок на мярката – извършеното деяние показва поведение, насочено към установената фискална дисциплина. Макар и да не е посочено в заповедта, нарушението е установено два дни преди Никулден, което е допълнителен аргумент относно поведението на проверяваното дружество. Не могат да бъдат споделени и мотивите на първоинстанционния съд, че при определяне на срока на мярката е нарушен принципа за съразмерност, установен с чл. 6 АПК. Извършеният анализ от страна на административния съд е абстрактен спрямо само стойността на отчетената продажба. Нормалното в такава хипотеза при преценката за целесъобразност стойността на не отчетеното да бъде отнесена към стойността на отчетените продажби, съответния оборот на търговския обект. При такъв анализ неотчетената продажба на стока за 10 лв. се явява в рамките на около 1/6 от отчетените към часа на проверката продажби, което не може да бъде разглеждано като несъществено. При изложените факти следва да бъде прието, че административният орган е изложил мотиви относно срока на налагане на мярката, като последният е съобразен и в съответствие с фактите по делото. След като е стигнал до краен извод за не законосъобразност на издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка и е отменил същата, Административен съд –Варна е постановил едно не правилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Ж. Г 2018" ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Цар Иван Страцимир" № 25, представлявано от управителя Г. Д., против Заповед № 405 – ФК/07.12.2020 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка "запечатване" на стопанисван от него търговски обект № 182 за продажба на риба в гр. Варна, Кооперативен пазар, и на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС е забранен достъпът до него, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите – София в качеството на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издал заповедта, разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 270 лв., от които по 100 лв. юрисконсулско възнаграждение за всяка една съдебна инстанция и 70 лв. държавна такса за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,