Решение № 6209 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4282/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), подадена чрез пълномощника юрк. Хичовски, срещу Решение 4786/12.02.2025 г., постановено по адм. дело 12136/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на М. А. С. е отменено Решение 12080/20.11.2024 г., издадено от Председателя на ДАБ при МС. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложение аргументира необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи относно ситуацията в страната по произход на кандидата за международна закрила, както и личната му бежанска история. Изтъква наличие на фактически и правни констатации в оспорения акт, кореспондиращи с доказателствата по делото, които обуславят извод за липса на предвидените в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ предпоставки за предоставяне на статут, което не е съобразено от съда. Представя писмени доказателства. Искането е за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът М. А. С., в съдебно заседание, моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е било Решение 12080/20.11.2024 г., издадено от Председателя на ДАБ при МС, с което на М. А. С., на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Установено е, че с молба с вх. ОК-13-1326/26.07.2024 г. на РПЦ [населено място], подадена от М. А. С., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, етническа принадлежност [заличен текст], религиозна принадлежност [заличен текст], семейно положение женен, образование основно, е поискана международна закрила в Република България. Поради липса на документи за самоличност данните на чужденеца са снети въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С чуждия гражданин е проведено интервю на 19.08.2024 г., отразено в Протокол Рег. УП23565/19.08.2024 г., в присъствието на преводач от/на арабски език. Кандидатът заявява, че влязъл на територията на България от Турция преди около месец и пет дни, нелегално, с група и трафикант. Съпругата му и трите им деца останали в Истанбул при роднини. Останалата част от семейството му майка му, баща му, вуйчовци и чичовци останали в Сирия, [населено място], обл. Дейр Алзор, където живеел и той преди да напусне страната по произход. Бил е свидетел на военни действия, но не е бил засегнат лично. Посочва, че не е имал проблеми в Сирия заради етническата и религиозната си принадлежност, не е имал проблеми с официалната власт в страната. Спрямо него и семейството му не са отправяни заплахи, не им е оказвано насилие, самият той не е задържан, арестуван и осъждан. Като причина за напускане на страната посочва войната и липсата на бъдеще за него и децата му, както и вероятността да бъде мобилизиран. Не би се върнал поради липсата на стабилност и бедността. При така изложената фактическа обстановка, административният орган, съобразявайки бежанската история на М. А. С., е формирал извод, че не се установяват предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ, тъй като липсват доводи и опасения за преследване, включително бъдещо такова, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изложени са съображения, че се касае за икономическа миграция, както и избягване на военна служба. В тази връзка органът е обсъдил справка с вх. МД-02-49/08.11.2024 г., изготвена от дирекция Международна дейност към ДАБ при МС, съгласно която съществува възможност за освобождаване от военна служба срещу заплащане. Прието е, че възможността за мобилизация не обосновава наличие на реална заплаха от преследване. Според изложените в решенеито мотиви спрямо чуждия гражданин не се установява да е имало посегателства, които са релевантни на преследване съобразно чл. 8, ал. 2 5 ЗУБ, нито се установяват предпоставки за предоставяне на статут съобразно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. За да откаже хуманитарен статут на лицето, административният орган е приел, че установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че то е било принудено да напусне Сирия поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, които да обусловят предоставяне на статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Разгледана е и възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като е прието, съобразно справки с вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г., вх. ЦУ-1852/27.08.2024 г. и вх. ЦУ-02-41/05.11.2024 г., изготвени от дирекция Международна дейност към ДАБ при МС относно обстановката в Сирия, вкл. по отношение местоживеенето на лицето преди напускане на страната обл. Дейр Алзор, че актуалната политическа и икономическа ситуация не сочи за наличие на вътрешен или международен въоръжен конфликт, който да представлява самостоятелно основание за предоставяне хуманитарен статут на М. А. С.. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка, е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора съдът е приел, че от страна на органа е извършена погрешна интерпретация на бежанската история на лицето, както и че не е съобразена актуалната обстановка в страната му по произход, което е довело до необоснован извод, че не се установяват предвидените в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ предпоставки за предоставяне на закрила. Формиран е решаващ извод за материална незаконосъобразност на оспореното решение, поради което съдът го е отменил и е върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне по молбата на М. А. С.. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Необосновано и в нарушение на приложимия материален закон съдът е приел, че в конкретния случай са налице предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Спрямо кандидата, при преценка на личната му бежанска история, не се установяват основателни опасения от преследване въз основа на религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю М. А. С. изрично е заявил, че по отношение на него или семейството му не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона и не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Няма данни и принадлежността му към определена социална група да го поставя в риск. Спрямо кандидата не се установява и наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, като в случая от негова страна не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвиждат посочените разпоредби. Няма изложени твърдения и за наличие на предвидените в чл. 9, ал. 6 ЗУБ обстоятелства. Противно на приетото от административния съд, при издаване на акта органът е извършил правилна и обоснована преценка относно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Посочената разпоредба предвижда, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква д от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е възпроизведен в член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение. Следва да се отчете и възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила , т.е. хуманитарен статут. Не се установяват данни съобразно съдържащите се по делото справки, включително справка вх. МД-02-200/08.04.2025 г., представена пред касационната инстанция, понастоящем конфликтът да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът, единствено поради присъствието си на територията на страната, непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самото лице не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали лична и непосредствена заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него или семейството му. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Отделно, следва да бъдат споделени мотивите на органа, че в случая, съобразно личната бежанска история на кандидата, не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант. Опасенията на кандидата във връзка с военната му мобилизация също не са основание да му бъде преодставен статут, още повече, че от справка вх. МД-02-160/14.03.2025 г. се установява, че лицата, които не са се явили за отбиване на военна служба, не подлежат на наказания. Следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо М. А. С.. Противно приетото от адмиистративния съд, по делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България, за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се установяват фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако М. А. С. бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Не са налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, възприето и от настоящия съдебен състав, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната (в този смисъл Решение 3015/31.03.2022 г. по адм. дело 8672/2022 г., Решение 12077/25.11.2021 г. по адм. дело 7894/2021 г., Решение 11784/18.11.2021 г. по адм. дело 8044/2021 г. и др.). Видно от данните по делото, такива причини не се установяват по отношение на чужденеца, поради което в случая не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение, с което по жалба на М. А. С. съдът е отменил Решение 12080/20.11.2024 г., издадено от Председателя на ДАБ при МС, и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на лицето против административния акт. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение