Решение № 15544 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4917/2012 г.

Решение № 15544 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4917/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Христо Константинов Сапаревски, в качеството му на ЕТ "Христо Сапаревски" гр. Самоков, против Решение № 465 от 01.02.2012 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2751 по описа за 2010 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Решение № 526/24.09.2009 г. на началника на Митница Аерогара София. В касационната жалба се излагат доводи за нарушаване на административно-наказателни разпоредби на Закона за митниците и неотносими към процесното производство разпоредби на Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, отмяна на оспорения митнически акт и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Аерогара София, чрез юрк. Недялкова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на контрол пред АС е било посоченото решение на митнически орган, с което по ЕАД съответно от 31.01, 17.04 и 31.07.2008 г. за поставяне на стоки - феросилиций и силиций, под режим свободно обръщение, е констатирано невярно деклариране на произхода /от Турция/ и класирането на стоките и са определени публични задължения- антидъмпингово мито и ДДС. За да отхвърли жалбата на адресата на митническия акт относно публичните задължения по ЕАД от 31.01, 17.04.2008 г., първоинстанционният съд е потвърдил фактическите и правни изводи на митническия орган, че макар внесената стока да е декларирана с произход Турция и като силициев метал със съдържание на силиций повече от 99,99%, от представения сертификат за качество на стоката съдържанието на силиция е 99,29%, което обуславя класирането й с различен от декларирания код по Комбинираната номенклатура и коректният е посоченият от митническия орган 2804 69 00, а в износните декларации за стоката - тя е декларирана с произход от Китай. Предвид всичко това, законосъобразно съдът е приел, че стоката попада в приложното поле на Регламент № 398/2004 г. на Съвета и за нея се дължи антидъмпингово мито и ДДС, установени с процесния митнически акт. При служебното задължение на касационната инстанция да следи за съответствие на първоинстанционното решение с материалния закон, настоящият съдебен състав преценява решението като материално законосъобразно. В касационната жалба на адресата на митническия акт са изложени неотносими към настоящото производство оплаквания за нарушаване на разпоредби от Закона за административните нарушения и наказания, които не следва да бъдат обсъждани. Решението в обжалваната част следва да остане в сила, като на ответника по касационната жалба се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 239 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение