Решение № 58 от 28.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 608/2010 г.

Решение № 58 от 28.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 608/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 и 1 ГПК. Образувано е по молбата на Ю. М. Х. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 46/28.05.2004 г. на Районен съд-Х., постановено по гр. д. № 438/2003 г., с което е прието за установено по отношение на Ю. М. Х., че Н. Ф. Ф. и В. А. Ф. са собственици на нива от 1 дка с пл. № 457 в местността "Ю. л. " /ново наименование "К. "/, Х. землище, ведно с построената в имота сезонна сграда и Ю. М. Х. е осъден да предаде владението върху този недвижим имот. Поддържа, че в последващо производство по гр. д. № 380/2006 г. по описа на Х. районен съд по предявен от него срещу [фирма] иск с правно основание чл. 152 ЗЗД и чл. 26, ал. 1 ЗЗД е обявена за нищожна извършената с н. а. № 12, том I, рег. № 230, н. д. № 19/2000 г. на нотариус Х. К. покупко-продажба, по силата на която Ю. М. Х. прехвърля собствеността върху имот пл. № 457 на [фирма] и е признато за установено по отношение на Н. Ф. Ф. и В. А. Ф., че Ю. М. Х. е собственик на този имот, което обуславя наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК - две противоречиви решения досежно принадлежността на правото на собственост върху имота. Евентуално поддържа, че е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - ново обстоятелство, имащо значение за разрешаването на спора за принадлежността на правото на собственост. Моли решението на Х. районен съд по гр. д. № 438/2003 г. да бъде отменено като му бъдат присъдени направените разноски. Ответниците по молбата В. А. Ф. и Н. Ф. Ф. не изразяват становище. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 4 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, като с определение № 76/14.05.2010 г. същата е допусната до разглеждане. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: В производството по гр. д. № 438/2003 г. по описа на Х. районен съд е разгледан предявеният от Н. Ф. Ф. и В. А. Ф. срещу Ю. М. Х. иск за предаване владението на нива от 1 дка с пл. № 457 в м. "Ю. л." /ново наименование "К. "/, Х. землище, ведно с построената в имота сезонна сграда. С решение № 46/28.05.2004 г. така предявеният иск е уважен, като е прието, че Н. Ф. Ф. и В. А. Ф. се легитимират като собственици на имота по силата на договор за покупко-продажба от 8.11.2000 г./н. а. № 186, том V, рег. № 6855, н. д. № 1114/2000 г./, сключен с [фирма]. Обсъдени са обстоятелствата, че на 12.01.2000 г. Н. М. Х. и Н. Ж. Х. са дарили този имот на Ю. М. Х. /н. а. № 11, том I, рег. № 219, н. д. № 18/2000 г./, след което на 13.01.2000 г. /н. а. № 12, том I, н. д. № 19/2000 г./ Ю. М. Х. продава имота на [фирма]. Доводите на Ю. М. Х., че прехвърлянето на имота, което той е извършил в полза на [фирма] прикриват заемни правоотношения е прието, че са неотносими към фактическата обстановка по спора по предявения ревандикационен иск. Прието е, че тези обстоятелства биха били от съществено значение само при наличието на съдебен акт, от който да се установи нищожността или унищожаемостта на сделката между Ю. М. Х. и [фирма]. Така постановеното решение е оставено в сила от Х. окръжен съд с решение № 433/21.10.2005 г., постановено по гр. д. № 398/2005 г., което пък е оставено в сила от ВКС, IV-то Б отделение с решение № 278/23.03.2007 г., постановено по гр. д. № 116/2006 г. Производството по гр. д. № 380/2006 г. по описа на Х. районен съд е образувано по предявен от Ю. М. Х. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 152 ЗЗД и чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения помежду им договор за продажба, обективно съединен с иск за признаване правото му на собственост върху имота по отношение на Н. Ф. Ф. и В. Ф. Ф., като с влязло в сила решение № 46/3.05.20007 г. така предявените искове са уважени. Налице е следователно противоречиво разрешаване на въпроса за принадлежността на правото на собственост върху имота в две влезли в сила съдебни решения, като е налице идентичност както по отношение на предмета, така и по отношение на страните, участвували в производството, т. е. налице е хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Според настоящия състав правилно е решение № 46/3.05.2007 г., постановено по гр. д. № 380/2006 г. по описа на Х. районен съд, като съображенията за това са следните: От съществено значение при разрешаване на спор за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот е наличието на правно основание, годно да направи претендиращия правото собственик на имота. В случая претенцията на Н. Ф. Ф. и В. А. Ф. е основана на сключения между тях и [фирма] на 8.11.2000 г. договор за продажба. За да се приеме, че така сключеният договор е породил вещноправни последици, по делото следва да се установи, че прехвърлителят е притежавал правото на собственост върху имота, тъй като по делото са наведени доводи за нищожност на договора, въз основа на който се поддържа, че прехвърлителят е придобил това право. В настоящия случай обаче с влязло в сила решение правата на [фирма] са отречени, като договорът за продажба, сключен на 13.01.2000 г. между дружеството и Ю. М. Х. е обявен за нищожен. А след като продавачът [фирма] не е притежавал правото на собственост върху имота, то сключеният на 8.11.2000 г. договор за продажба не може да породи предвидените в закона и целени при сключването му вещноправни последици и да обоснове преминаване правото на собственост върху имота в патримониума на Н. Ф. Ф. и В. А. Ф.. По изложените по-горе съображения настоящият състав приема, че по реда на чл. 307, ал. 4 ГПК решение № 46/28.05.2004 г., постановено по гр. д. № 438/2003 г. по описа на Х. районен съд, както и решение № 433/21.10.2005 г., постановено по гр. д. № 398/2005 г. по описа на Х. окръжен съд и решение № 278/23.03.2007 г., постановено по гр. д. № 116/2006 г. от ВКС, IV-Б отделение следва да бъдат отменени, като в полза на Ю. М. Х. бъде присъдена сумата 326.29 лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение