Решение № 237 от 26.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1377/2011 г.

Решение № 237 от 26.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1377/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производството е по касационна жалба от подсъдимия З. А. Я. от Варна, в момента в затвора Варна, срещу решение № 11/10.02.2011 г. по ВНОХД № 460/2010 г. на Варненския апелативен съд за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК, без конкретни доводи в тяхна подкрепа и без конкретно искане към касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Гражданският ищец Д. Ч., редовно призован, не се явява и не изпраща повереник за участие в настоящето производство, както и не е изразил становище по подадената от подсъдимия жалба. Подсъдимият Я., редовно призован, не желае да се яви в производството пред касационната инстанция, като служебният му защитник адв. Г. Г. от САК доразвива оплакванията в жалбата му с писмена защита. Върховният касационен съд разгледа жалбата в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 122/15.11.2010 г., постановена по НОХД № 1690/2010 г. на Варненския окръжен съд подсъдимият З. А. Я. от Варна, в момента в затвора Варна, е признат за виновен в това на 1.06.2010 г. във Варна да е извършил престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание от 4 години лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК от размера на така наложеното му наказание е приспаднат срокът на задържането му под стража от 3.06.2010 г. до влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 70, ал. 7 от НК е постановено той да изтърпи остатъка от наказанието му от 1 г. 5 месеца и 23 дни лишаване от свобода по предишно осъждане, от което е бил условно предсрочно освободен с изпитателен срок в същия размер и с постановени пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, в който изпитателен срок е извършил новото умишлено престъпление. Уважен е предявеният от пострадалия Д. Ч. от Варна граждански иск за причинени му имуществени вреди от престъплението за сумата от 424,35 лв. представляваща стойността на отнетата му вещ - златен ланец. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия със саморъчно изготвена жалба с оплаквания за незаконосъобразността й и постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и заради явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за намаляване на размера на наказанието му при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло. Саморъчно изготвената касационна жалба на подсъдимия наново визира допуснати съществени процесуални нарушения, неотстранени от въззивния съд, без конкретни доводи в подкрепа на оплакванията и без конкретно искане към третата инстанция. В писмена защита служебният му защитник поставя акцент върху явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за намаляването му при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК до минимално възможното. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, намира жалбата за подадена в законния срок, от лице, имащо право на жалба, срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка и като такава за допустима, но разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: В процедура по чл. 373, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК жалбоподателят е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящи се в достатъчна степен от събраните на досъдебното производство доказателства и вложени в осъдителната му присъда, като при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание от 4 години лишаване от свобода. Така възприетата фактическа обстановка не е била оспорена и пред въззивната инстанция, претенцията към която е била за намаляване на срока на наказанието му на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, отново без конкретни доводи в нейна подкрепа. Въпреки това съдът е проверил процесуалната годност на доказателствената основа и съображенията на окръжния съд за обосноваване на правно релевантните факти и с основание ги е приел за категорично установени, поради което е отхвърлил бланковото оплакване за нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Законосъобразен е и изводът му за правилното приложение на материалния закон, доколкото фактическите обстоятелства са изпълнили с нужното съдържание обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК. Поради това ВКС намира, че бланково наведените оплаквания за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК следва да бъдат оставени без уважение. Не е налице и основанието по чл. 348, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като липсва изискуемото се от закона очевидно несъответствие на определеното наказание спрямо обществената опасност на деянието и дееца и относимите към тежестта на дължимата се на жалбоподателя санкция смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства правилно са оценени. На основата на младостта му, тежкото му семейно положение - израснал като сирак и в тежко материално положение, вършейки престъпления за набавяне на средства за съществуването си, защитата му претендира наложеното наказание да е явно несправедливо. И това възражение е обсъдено от въззивния съд особено внимателно. Съдебното му минало обаче го сочи като деец, за когото да открадне и да ограби, е нещо не особено укоримо, за което при предишните 9 осъждания е получавал снизходителни наказания и въпреки частичното им изтърпяване не е коригирал поведението си. Съдът с основание е допълнил отегчаващите обстоятелства с факта на скорошното му освобождаване от затвора с условно отлагане пълното изтърпяване на предишното му наказание пак за грабеж, осъществен при условията на опасен рецидив, а към това следва да се добави и неоправданото насилие над пострадалия Д. Ч. над необходимото за отнемането на вещта. Затова ВКС намира, че понастоящем наложеното му наказание е необходимо за по-продължителен период от време да бъде изолиран от обществото и му се даде възможност да преосмисли начина си на живот, за да го продължи по по-достоен начин, като не е оправдание липсата на средства, в каквито условия живее не малка част от българското население предвид тежките икономически условия в региона и в ЕС. Няма нито законово, нито морално основание за нова проява на снизхождение към него и затова оплакването му за несправедливото му осъждане следва да бъде оставено без уважение. Не е налице и касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за корекция на обжалваното решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение