Решение № 394 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 717/2011 г.

Решение № 394 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 717/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Д. А. К. чрез адв. П. Ю. за отмяна на влязло в сила решение № 694 от 17.11.10 г., постановено по гр. дело № 280/09 г. на Върховен касационен съд. С него е отменено решение № 1717/20.11.08 г. на Пловдивския окръжен съд по гр. дело № 2680/08 г. и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от Д. А. И. срещу [фирма] - Пловдив искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърди, че вследствие на нарушаване на съдопроизводствените правила - допускане на касационно обжалване по непосочено от касатора основание и неяснота на кои решения на ВКС противоречи обжалваното въззивно решение, е бил лишен от възможност за участва в делото. Моли решението да бъде отменено. Ответникът по молбата [фирма] - Пловдив не заявява становище. С определение от 26.05.11 г. настоящият състав е приел, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и я е допуснал до разглеждане в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото. В случая не е допуснато нарушение на такива правила. При призоваването на молителя за проведеното пред ВКС съдебното заседание на 13.10.10 г. е спазена процедурата по чл. 289 ГПК и същият е редовно призован чрез публикация в Държавен вестник, бр. 68/2010 г. Молителят се е явил лично и с пълномощника си адв. Ю. в съдебно заседание, който е взел становище по оплакванията в касационната жалба. Ето защо настоящият състав приема, че молителят не е бил лишен от възможност да участва в процеса, нито е бил ненадлежно представляван. Въведените в молбата за отмяна аргументи се отнасят до правилността на определението по чл. 288 ГПК за допускане на касационното обжалване. С новия ГПК /ДВ, бр. 50/07 г./исковото производство отново е уредено като тринстанционно, но касационният контрол на въззивните решения е предпоставен от наличието на допълнителни предпоставки за допускането му. Те се изследват в специалното производство по т. н. предварителна селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК, в което се проверява наличието на условията по чл. 280 ГПК. Определението по чл. 288 ГПК е извън кръга на очертаните от чл. 274, ал. 1 ГПК определения, които подлежат на обжалване и не прегражда развитието на делото. Освен че не подлежи на обжалване, не подлежи и на отмяна по реда на чл. 303 ГПК, тъй като не формира сила на присъдено нещо. По изложените съображения молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, IV г. о.