Решение № 1622 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12699/2009 г.

Решение № 1622 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12699/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на конкуренцията, чрез проц. й представител Десислава Хаджиева и е против Решение № 9376 от 10.07.2009 г., постановено по адм. д. № 4473/2009 г. по описа на Върховен административен съд, VII отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Такива се правят в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Прибой" ООД срещу решение № 169/24.02.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), постановено по преписка № 700/2008 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10000 лв. за извършено нарушение по чл. 18 ЗЗК (отм.), състоящо се в неправомерно преустановяване доставката на ВиК услуги от дружеството на определени физически лица и е постановено прекратяване на нарушението по т. 1, което да се изрази във включване на водопроводните и канализационните инсталации на недвижимите имоти, ползвани от молителите, към ВиК инфраструктурата, собственост на "Прибой ООД и възстановяване на доставката на ВиК услуги, както и предприемане на необходимите действия за регистриране на дружеството като ВиК оператор. Съдът е отменил решението на КЗК като незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид следните обстоятелства, от съществено значение за изхода на делото. В производството пред КЗК, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е взела становище, че "Прибой" ООД не е ВиК оператор съгласно чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ) и към датата на сезиране на комисията обслужва единствено техническата инфраструктура на съдружниците си. Съдът е констатирал и, че няма данни ДЕКВР да е предприела мерки за осъществяване на даденото предписание на дружеството да се регистрира като ВиК оператор след прекратяване на договорите. Правилен е изводът, че след като "Прибой" ООД не е регистрирано като ВиК оператор по смисъла на чл. 2 от ЗРВКУ и няма договори за доставка на ВиК услуги, които да са регистрирани в ДКЕВР, не може да бъде задължено от КЗК да поднови доставката на вода, както и че предписанието за предприемане на необходимите действия за регистриране на дружеството като ВиК оператор може да бъде направено от секторния регулатор ДЕКВР, не и от националния орган по конкуренция. При отделяне на спорното от безспорното ВАС, VII отделение, правилно е установил, че спорният, в случая, въпрос е процесното търговско дружество представлява ли (по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗРВКУ) "друго" предприятие, извършващо услугите, характеризиращи го като ВиК оператор, в който смисъл е неоснователно твърдението на касатора в тази връзка. Неоснователен е доводът на касатора, че "Прибой" ООД, макар и да не е ВиК оператор, е предприятие по чл. 2, ал. 3 ЗРВКУ, което извършва услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на питейни и отпадъчни води за собствени нужди, поради което може да му се вмени задължение да доставя вода и на несъдружници. Доставянето на вода на имоти, извън тези на дружеството, означава снабдяването с вода на потребители по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" ДР ЗРВКУ и следователно извършване на водоснабдителни и канализационни услуги, за което се изискват регистрация като ВиК оператор. Правилен е и изводът на съда, че дори и да би било прието за верен изводът на КЗК, че процесното дружество е ВиК оператор, нарушение по чл. 18 ЗЗК (отм.) би било прекратяването на договорите, едностранно от търговското дружество (с последица преустановяване на водоснабдяването). Логично се налага изводът, че при прекратени договори не би могло да продължи доставянето на вода, т. е. "Прибой" ООД не би могло да бъде задължено да възстанови доставките на вода при прекратени договори, както и да бъде санкциониран за това. Нещо повече - за да бъде "Прибой" ООД ВиК оператор и да доставя вода е необходимо да има учредена за това концесия (Закон за концесиите и чл. 96а Закон за водите, действал към момента) и сключен договор с Община Варна. Аргумент в тази връзка е текстът на чл. 3, ал. 2 ЗРВКУ, който определя ВиК услугите като дейности в обществен интерес. Легална дефиниция на "дейности в обществен интерес" се намира в § 1, т. 3 от същия закон, а именно - "дейности по смисъла на ЗЗК, Закона за държавните помощи и Закона за насърчаване на заетостта". Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗЗК (отм.) извършването на такъв тип дейности се възлага от държавата и общините. За да може "Прибой" ООД да предоставя услуги от обществен интерес е необходимо да има освен регистрация като ВиК оператор и договор с Общината. Решението е постановено при задълбочено изследване на фактите и доказателствата по делото и обосновано. Следва да бъде потвърдено. Разноски настоящата инстанция не присъжда, тъй като не са направени своевременно искания за такива. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав, в настоящия състав,